Петър Дънов – За всеки човек е определено, кой да го обича. И всеки човек трябва да намери онзи, който го обича

Мисли на Петър Дънов за любовта между хората

dunov

Този, когото обичаш, трябва да бъде тъй свещен, както твоят образ и да не внасяш абсолютно никакво петно върху него.

Съвременните хора не могат да разберат любовта, понеже не могат да се разделят от старите схващания.Те мислят, че като обичаш един човек, трябва да го нахраниш, да го облечеш, да му дадеш легло и прочие. Някой може да каже, че при любовта ще задоволиш нуждите на онзи, когото обичаш: ако е жаден, ще му дадеш вода; ако е беден, ще му дадеш условия; ако е невежа, ще му дадеш знание; ако е скръбен, ще го утешиш. Но ако той има всичко това, ако няма нужда от това?

Ако обичате хората, и те ще ви обичат. Няма човек, който да не се поддава на Любовта. Обикнете ли някого, колкото и да е индиферентен към вас, в края на краищата ще ви обърне внимание.

Това е само външната страна на любовта. Любовта дава нещо повече от това, което можеш да дадеш или направиш външно на човека. Любовта си има една, по-велика, по-дълбока вътрешна страна. При любовта има взаимна обмяна между душите, преливане на душите.

Любовта е най-нежното цвете, което трябва да се развие далеч от погледите на хората. За любовта ти никой не трябва да знае. Любовта с език не се предава. Онзи, който те люби, не говори, но ти чувстваш, че в тази душа има любов. Проговори ли за любовта си, тя се изгубва.

Когато се обичат, хората предават настроенията и разположенията си един на друг. Когато между двама души съществува известно подобие, те взаимно предават своите мисли и чувства.Каквото мисли и чувства единият, ще го мисли и ще чувства и другият. Ако единият е добре или зле разположен, и другият ще има същото разположение.

Когато обичаш едно същество, макар то да е далеч, твоята любов ще го закриля, подкрепя и огражда.

Прояви своята любов, без да търсиш любовта на хората. Връзката е Божествена, когато човек има такава широка любов, че като обича, да не очаква да му дадат нещо в замяна.
Щом очаква, той не е никакъв извор.Той е щерна.

Като търсиш любовта на някого, ти всякога ще имаш терзание. Когато някой ти кажа, че те обича, кажи му: „Ти вършиш волята Божия“. Не питай другите: „Ти обичаш ли ме?“ Щом питаш, всичко ще изгубиш. Кой как ни обича, то не е наша работа. Това е работа на другите. А ние как обичаме, това е наша работа.

Престъпление е човек да изисква от някого той да не обича другиго, освен него.

Любовта носи изобилието.

При любовта между двама души единият е активен, а другият – пасивен. Двамата не могат да бъдат едновременно активни, Това състояние не остава винаги в същото положение. Като люби известно време, човек става пасивен. У него има вече желание да го обичат. Ето, защо, който люби, след време става пасивен, а когото любят, от пасивен става активен и почва да люби.

Когато любовта между двама души е активна и в двамата, те стават положителни и се отблъскват. Ако са мъж и жена, в такъв случай остават бездетни.

Ако искате някой да ви обича, между него и вас трябва да има разлика, която да е хармонична, както между тоновете в музиката. В това правилно съчетание, в това различие именно седи хармонията, от която ние се възхищаваме.

Никой няма право да запита приятеля си или когото и да е, обича ли го. Зададе ли такъв въпрос на приятеля си, любовта между тях ще изчезне. Обичате ли някого, и той ви обича. Няма защо да го питате. Щом питаш, ти не вярваш вече.

Ако кажеш на някого, че го обичаш, с това все едно, че искаш да му кажеш: „Както аз те обичам, и ти трябва да ме обичаш“.

Отрицателните сили в света не могат да докоснат човека на любовта. Те не намират храна в него, понеже не са в хармония с неговото естество.

Когато имаме любовта целият свят работи за нас, а когато я нямаме, ние сами работим, и затова работите ни не вървят.

Човешката любов, ако не е облагородена от Божествената, може да изсмуче соковете на онзи, когото обича.

За всеки човек е определено, кой да го обича. И всеки човек трябва да намери онзи, който го обича.

Искате ли да знаете, дали даден човек ви обича, спрете се в съзнанието си. Ако мисълта за този човек никога не изчезва от съзнанието ви, ще знаете,че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.

Не може да мислиш за някого, ако той не мисли за теб.

Няма по-голяма нещастие от това, да видиш любовта и да я нямаш.

Законът е такъв: Любовта ражда Любов. Когато обичаш някой човек, ти се свързваш с неговата душа, с Божественото в него и то се изявява. А то се изявява като Любов, понеже естеството му е Любов.

Каквото е твоето отношение към хората, такова ще бъде и тяхното отношение към теб.

Един българин праща с чек няколко милиона лева до една английска фабрика с поръчка за памук. И ето след време пристига цял параход памук на пристанището за него. Любовта, която ти си изпратил в света, това е чекът, който пращаш. А памукът, който иде на твое име, това е Любовта, която изпращат към теб.

Кой човек, на когото сърцето е пълно с Любов, Вяра, Надежда, Мир и Кротост, не може да бъде обичан? Ако дадеш на човека нещо от своя ум, сърце, душа и сила, той непременно ще те обича.

Законът е: който обича всички хора, той е обичан. Докато човек не обича и хората няма да го обичат. Каквото вложиш, това ще получиш. Ако сееш жито, жито ще получиш. Ако бъдеш снизходителен към другите, и към теб ще бъдат снизходителни.

За връзката между Вярата и Любовта Учителя казва:

Когато любите някого, той трябва да се отплати с Вяра, да вярва във вас. Когато някой иска да го обичате, кажете му: “Щом искаш Любовта ми, готов ли си да вярваш в мен?” Ако може да вярва във вас, вие ще го обичате. Вярата представлява противоположния полюс на Любовта. Няма случай в живота, когато някой човек има абсолютна Вяра във вас, и вие да не го обичате.

Ако отидете при някой ваш приятел за услуга, той ще се отзове дотолкова, доколкото вие го обичате и вярвате в него. Законът е: когато обичаш някого, той винаги е готов да ти помогне.

Дали ли сте си отчет защо вашите близки ви обичат? Ако в едно общество не ви обичат няколко души, това показва, че във вас има нещо нехармонично, с което те не могат да се справят. Ако някой не ви приема в къщата си, ако всички ви изоставят, аз изваждам лошо заключение за вас. Това значи, че не сте постъпили по закона на Любовта. Опълчили сте целия свят против себе си.

Учителя споменава следния закон:

Не може да мислиш за някого, ако и той не мисли за теб.

Това е закон на съотношения, закон за резонанса. Подобен на него е законът:

Щом обичаш някого, и той те обича.

Веднъж в частен разговор Учителя беше запитан как може да се разбере тоя закон, когато виждаме в света, че любовта на мнозина не е споделяна, не е взаимна и това е причина на много скърби, страдания и даже самоубийства? Учителя каза:

Щом обичате някого, и той ви обича. Само че тук трябва да се направи следната забележка: щом обичате някого, той ви обича вече в своята душа, в своето висше съзнание горе. Но тази Любов той не я осъзнава още долу със своето обикновено, земно съзнание. Обаче е казано: “Каквото става горе, става и долу.” Ето защо след време Любовта му, която е горе, в неговото висше съзнание, ще слезе долу и той ще я прояви на Земята към теб. Това е въпрос само на време.

Този закон е всеобщ и се отнася не само за човека, но и до всички същества. Учителя казва:

Няма същество в света, което като обичаш, да не познава, че го обичаш. Направете опити с животните и с растенията и ще проверите този закон. Аз съм правил опити с някои лоши кучета. Избера някое куче, обикна го. Минавам втори път покрай него. Когато и да мина, то ще излезе, ще дойде – познава ме, не ме лае. То казва: “Аз те познавам.” Като обикна другите кучета, и те млъкват.

Веднъж една жена каза така на Учителя: “Аз обичам мъжа си, но той не ме обича.”

Учителя й каза: “Тогава удвои Любовта си към него и той ще те обикне.” Тя запита: “Но ако удвоя любовта си, и той не ме обикне?” Учителя й отговори: “Тогава учетвори Любовта си и той непременно ще те обикне.”

Учителя привежда друг аналогичен случай, при който се изтъква друга една страна на закона. Той дава следния пример: някоя жена обича мъжа си, а мъжът й нито я разбира, нито отговаря на нейната любов. Подобно нещо може да се случи и с мъжа той може да обикне жена си, но тя не отговаря на любовта му. Защо? Защото той не обича Бога! Учителя казва:

Възлюбете първо Бога и после хората. Направите ли това, и близките ви ще ви обичат.

Във връзка с този закон Учителя дава следния пример:

Този, когото обичаш, не може да почувства и възприеме твоята Любов, ако няма за това необходимите условия. Представете си, че главата и краката на този, когото обичаш, са стегнати в една преса. Как ще говориш на този човек за Любовта? Как ще те разбере той, как ще може да те слуша? За да те слуша и разбере, ти трябва да освободиш краката и главата му.

Във връзка с горното Учителя изтъква друга страна на този закон чрез следния пример: както водата не се задържа в счупена стомна, така и Любовта не седи в пробито сърце. Ако Любовта влезе в пробито сърце, тя веднага ще изчезне навън. Любовта търси здрави сърца. Когато някой се оплаква, че не го обичат, това показва, че той налива Любовта си в пукнати сърца, вследствие на което тя веднага изтича навън. Понеже този човек, когото обичаш, не е готов, то твоята Любов ще намери отзвук в него по-късно и по-бавно!

 

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *