Михаил Жванецки – Няма щастлив край. Ако е щастлив, значи това не е краят!

Мъдри афоризми на известния съвременен руски сатирик Михаил Жванецки.

mihail-jivinecki-3

Умът – това не е ерудиция, не е умението да участваш във всеки разговор, тъкмо обратното е, или както се изразяваше един премиер – „За нищо на света.“

Умът не е умението да поддържаш разговор с учени хора.

Ако си умен, ще разбереш, че нищо не разбираш.

Умът често говори мълчейки.

Умът усеща недостатъците или неприятните за събеседника моменти и ги заобикаля.

Умът предвижда отговорите и замлъква когато не иска да ги чуе.

И изобщо – умът може да предложи нещо.

Глупостта нищо не предлага.

Глупостта не пита.

Глупостта обяснява.

С умните е по-добре.

С тях се чувстваш свободен и ленив.

С глупаците си зает през цялото време.

Трудиш се с пот на челото.

Той (глупакът) през цялото време възразява и възразява… Защото е уверен! И от тези безсмислени възражения ти изгубваш силата, издържливостта и съобразителността, с които така си се гордял.

С глупаците не би могъл да се съгласиш за нищо.

И чувстваш колко лош характер имаш.

Затова – отдъхни си с умните!

Умолявам те!

Всеки път, когато казвам, че Господ е справедлив, треперя за нашата страна.

Тотото е най-точният начин за преброяване на оптимистите.

Алкохолът в малки дози е безвреден във всякакво количество.

Болният и здравият живеят еднакво дълго. Разликата е в силите, които болният влага, за да се отдалечи, а здравият да се приближи към светлината в тунела.

Безкрайно уважавам чудовищния избор на моя народ !

Ние непрекъснато обещаваме, обещаваме, а на тях все им е малко…

Както е казал един източен мъдрец в Одеса – не трябва да си честен и нечестен по едно и също време, дори да се случва на различни места.

У нас какво ли не може да не бъде. У нас всичко може да не бъде. У нас каквото и да си поискаш, може да не бъде.

Няма щастлив край. Ако е щастлив, значи това не е краят!

Колко трудно е да се пълзи с гордо вдигната глава!!!

Не трябва да бягаш от снайпериста, само ще умреш по-уморен!

Като не можеш да обичаш някого – бъди му приятел !

Нищо не може повече да ни нарани от осколките на собственото ни щастие.

По-добре да замълчим, дори да ни помислят за глупаци, отколкото да заговорим и да не оставим никакво съмнение в това!

Приятелството толкова се е видоизменило, че допуска предателство, не се нуждае от срещи, писма и разговори, дори е възможно наличието само на единия.

Не карайте колата си с по-голяма скорост, от тази с която лети вашия ангел-хранител!

Не преувеличавайте глупостта на враговете си и верността на приятелите си!

Ако човек знае какво иска – или малко знае или малко иска!

Порядъчния човек лесно може да бъде разпознат, когато видим колко неудобно се чувства, вършейки някоя подлост.

За да бъде спасен давещия се не е достатъчно да му подадете ръка, той също трябва да подаде своята!

Мъдростта не винаги идва с възрастта, понякога възрастта идва сама!

Всички велики хора са починали отдавна, и аз май не се чувствам добре…

Ако някой ви каже, че сте многостранна личност не се главозамайвайте, може би е имал предвид, че сте гадина, идиот и паразит едновременно!

Не ми казвайте какво трябва да правя и аз няма да ви казвам къде точно да се заврете!

Да живееш красиво няма кой да ти забрани. Но ако трябва да ти се попречи – ще се намери винаги …

Доброто винаги побеждава, значи който е победител – той е добрият!

За характера на човека може да се съди по това как той се държи с тези, от които няма полза или които няма никога да му дадат рушвет!

Във всеки от нас спи един гений, с всеки изминал ден все по-дълбоко…

Дошъл си – Благодаря! Отишъл си си – Много благодаря!

Човек се учи от своите грешки, а прави кариера от чуждите !

Гледам ви и си мисля колко благотворно влияе на жената една малка чашка, от моята кръв за закуска!

Идеята му дойде в главата и сега отчаяно търси мозък!

Искаш всичко и “на момента” – постепенно получаваш нищо.

Да ви помогна или да не ви преча ?

Посрещнаха ме по дрехите и ме изпратиха също толкова зле.

Само на рождения си ден разбираме колко излишни вещи има!

Оптимистът вярва, че живеем в най-добрия свят. Песимистът се бои, че е точно така!

По-добре една дълга жива редица, отколкото кратка, но от автомат.

В историята трудно се влиза, но в нея лесно биваме потопени.

Най-доброто алиби – да си жертвата.

Не е достатъчно да намерим своето място в живота, трябва да го намерим първи!

Смях без причина означава, че или сте идиот или сте блондинка.

Който се жени за млада жена има перфектната сделка: Тя никога няма да го види млад, а той никога няма да я види остаряла.

Да се мисли е трудно, затова хората предпочитат да съдят …

Ако някой е готов да премести планината, задължително има друг, който иска да му счупи врата…

Чистата съвест – признак на лоша памет!

Всеки човек е по своему прав, а по моему не.

В началото бе словото… като съдя как са се развили нещата по-нататък – явно словото не е било напечатано!

Глупаците обичат да наказват умните. Първо – така се самоизтъкват, второ – умните си го получават и трето-вижда се кой е главния. Единствено, после не знаят какво да правят!

Най-трудно на човека се дава това, което на него не му се дава.

Който намери изхода – е първия стъпкан !

Пешеходецът е винаги прав – докато е жив.

Всички хора са братя, но не по разум.

По улицата върви песимист, а зад него двама цивилни оптимиста.

Възпитаният мъж не прави забележка не жена, която лошо пренася спален вагон.

Всеки човек е ковач на своето щастие и наковалня на чуждото.

Твърде бързо карам колата си, за да се притеснявам за холестерола си.

У нас в Одеса бързо вдигнатото не се брои за паднало.

Хубаво е не само там, където не сме, а където и никога не ни е имало.

Учението е светлина, а неученето – приятен полумрак!

За да започнем от нулата трябва да пълзим дълго нагоре.

В живота винаги има място за подвиг. Обаче, пази Боже, да си наблизо !

Ако си стоиш вкъщи – струва ти се, че всички си седят вкъщи. Излезеш на улицата – струва ти се, че всички са навън. Ако попаднеш на гарата, сякаш всички пътуват, ако си в болница – струва ти се, че всички са болни. Навсякъде едно и също…

Поведението ни когато спорим трябва да бъде простичко: не слушаш събеседника, а го разглеждаш или си тананикаш гледайки го в очите. В най-пиковия момент му искаш документ за самоличност, характеристика от местоработата и преминавайки на “ти” казваш: “Това не е по силите на твоя пилешки мозък!”. Тогава вашият опонент ще омекне като попарен.

Мисълта е мисъл, когато се е родила в главата.

От две злини аз избирам тази, която по-рано не ми се е случвала.

При манията за величие само манията е напълно достатъчна!

Ако има голям натиск отвън – вътре се ражда хумор!

Идеалистът е човек, който след като забележи, че розата мирише по-добре от зелето, решава, че яденето от рози е по-вкусно!

Да преброиш парите в чуждата паничка е много по-лесно, ако вече си я отнел.

Лекомислието е добро самочувствие на базата на собствен риск и страх.

Няма нищо забранено, има неща, които не се препоръчват…

Искам, както по време на войната, да мога да си купя евтино танк и само малко да се позабавлявам. Вероятно би било приятно внезапно да се появя в квартирата и без да излизам от танка да попитам хазяина дали ще ми смени плочките в банята. Добре би било също да отида на пазара и през отвора да попитам: “Колко струва?… Килограма или чувала? “

Старостта се приближава като мотриса: ето, още е някъде там и изведнъж вече е тук.

Овладяваме все повече високия стил в спора – Спор без факти. Спор на основа темперамент. Спор преминаващ в голословно утвърждаване личността на опонента. Изобщо, как може да ни интересува мнението на някакъв плешивец с голям нос !? Нека първо си изправи носа, след това да си отгледа коса, а после да се изказва !

Не са готови нашите хора. Не са готови да живеят. Да умират не искат, а да си поживеят не са готови.

Много кратко живеят в тази страна хората, домовете, гробовете.

И за какво може да спори човек, който не си е сменил паспорта ?

Цялото население приема формата на различни предмети. Кой с каквото работи, приема неговата форма.

Разбрахме две неща: първо – да не вярваме на думи, второ – да разчитаме само на себе си. Външни врагове нямаме – не сме им нужни. Да ни завоюват им е по-скъпо. А ако вземем, че победим ?! И така с външните врагове сме се справили, чрез собствения пример, а и за вътрешните няма щастие, те са част от нашето обкръжение. Ние се познаваме наизуст и сме прозрачни един за друг.

Така, че животът продължава….

Facebook Comments