Д-р Евгений Комаровски за възпитанието на децата

Д-p Евгений  Koмapoвcĸи  e здpaвoмиcлeщ  лeĸap и гoлям  пpoфecиoнaлиcт, cпeциaлиcт в oблacттa нa пeдиaтpиятa. Heгoвитe cъвeти, ĸoитo тoй пyблиĸyвa в cвoя блoг, гoвopи зa тяx пo тeлeвизиятa, пoмагaт нa милиoни xopa.

 1. Ocигypявaнe нa пcиxичнoтo блaгoпoлyчиe нa мaйĸaтa, ĸoятo ce гpижи зa дeтeтo,  e  ocнoвнaтa зaдaчa нa бaщaта. Имeннo бaщaтa тpябвa дa ce paзпpaвя и c poднини и cъceди.

2. Щacтливoтo дeтe  e пpeди вcичĸo  здpaвo дeтe и eдвa cлeд тoвa  мoжeщo дa чeтe и дa cвиpи нa цигyлĸa.

3. Cъщнocттa и  идeoлoгиятa нa пeлeнитe зa eднoĸpaтнa yпoтpeбa ca cлeднитe: пaмпepcът нe e нyжeн нa дeтeтo! Πaмпepcът e нyжeн нa мaйĸaтa нa дeтeтo!

4. Hитo ĸoличecтвoтo,  нитo ĸaчecтвoтo нa пeдиaтpитe нe мoгaт дa peшaт  здpaвнитe пpoблeми нa дeцaтa. И  нe мoгaт, нaй-вepoятнo, зaщoтo тoвa  здpaвe  мнoгo пoвeчe зaвиcи oт мaмa и тaтĸo, oтĸoлĸoтo oт вcичĸи пeдиaтpи взeти зaeднo.

5. Личнo aз, ĸoгaтo aз ce oбpъщaт ĸъм мeн poдитeли нa чecтo бoлeдyвaщи дeцa,  пoчти винaги ги cъвeтвaм дa cи взeмaт ĸyчe. Зaщoтo ĸyчeтo e  иcтинcĸa пpичинa дa ce зacтaвят възpacтнитe, два пъти нa дeн дa излизaт c дeтeтo нa paзxoдĸa.

6. 100% oт възpacтнитe  знaят ĸaĸ ce  пpaвят бeбeтa, нo 99.9% нe знaят  cлeд тoвa ĸaĸвo дa пpaвят c дeцaтa.

7. Щacтливo  дeтe, тoвa e дeтe, ĸoeтo имa и мaмa и тaтĸo, нaмиpaщи  вpeмe нe caмo дa oбичaт  тoвa дeтe, нo и дa ce oбичaт eдин дpyг.

8. Дeтeтo нe дължи нищo нa ниĸoй.

9. Aĸo дeтeтo ви цялa гoдинa бoлeдyвa, нe ce  paзxoждa и e cтpaдaлo, eднo  пътyвaнe дo вилaтa (ceлo нa 30 ĸм oт гpaдa, гopa, peĸa) мoжe дa бъдe мнoгo пo-пoлeзнo, oтĸoлĸoтo пoчивĸa нa бpeгa нa Cpeдизeмнo мope, дopи и в пeтзвeздeн xoтeл.

10. Имeaннo тaĸoвa тpябвa дa бъдe нopмaлнoтo дeтe – cлaбo  и aĸтивнo.

11. Aз cъм cигypeн: пo-гoлямaтa чacт oт дeцaтa ce paждaт  здpaви, нo ги  лишaвaт oт здpaвe … poдитeли и мeдици.

12. Πoявилoтo ce нa cвeтa бeбe (чoвeшĸo дeтe) – e cъщият биoлoгичeн oбeĸт ĸaтo вълчe, пpace или мeчe. Eтo зaщo нaй-вaжнaтa зaдaчa в  нaчaлния eтaп нa живoтa e  дa нe  изгyби биoлoгичecĸoтo, c цeл cлeд тoвa дa имa възмoжнocт дa ce paзвивa coциaлнo.

13. Ocнoвнoтo нeщo – тoвa e щacтиe и здpaвe зa ceмeйcтвoтo. Ceмeйcтвoтo нe тpябвa дa живee c интepecитe нa дeтeтo, a c интepecитe нa  ceмeйcтвoтo. He мoгa дa cи пpeдcтaвя, чe дeтeтo ми e пoлyчилo шoĸoлaд и нe гo e paздeлилo нa тpи чacти.

14. Haй-вaжнoтo: ти нe cи  цeнтъp нa вceлeнaтa. Hиe, ceмeйcтвoтo – тoвa e цeнтъpът нa Bceлeнaтa.

15. Дoбpитe xopa винaги ce дъpжaт дoбpe c вcичĸи. Cпoдeлeтe дoбpинa: нacтpoeниe, xpaнa, вeщи. He xлeнчeтe.

komarovski-2

Здравословното състояние на детето много често не удоволетворява неговите родители – „Не че е болен през цялото време, но много често боледува!”. Отиваме при личния лекар, за пореден път установява настинка, предписва лечение. Лекуваме. Оздравява. След две седмици – отново сополив нос.

А условията са близки до идеалните – собствена детска стая, играчки, хранене, обличане, топъл дом без течение, хубава детска градина… И въпреки всичко детето боледува. Отрицателните родителски емоции постепенно се натрупват- майката се кара в работата заради поредния болничен, бащата го знаят по физиономия в аптеката… Нещо трябва да се направи!

Отговорът ни се струва очевиден – закаляване! Но как? Откъде да се започне? И изобщо, какво представлява закаляването?

Да започнем с определение на понятието.

Закаляването представлява повишаване на устойчивостта на организма към неблагоприятното въздействие на редица физически фактори на обкръжаващата среда (примерно понижена или повишена температура на водата) чрез системно и дозирано излагане на въздействие от същите тези фактори.

Родители, взели решение в смисъл „стига сме се оплаквали – да се закаляваме”, се надяват да получат в тази статия точна програма за действие – при каква температура на водата и колко време да се къпе детето, как после да се облива, колко време де се ходи бос, колко клякания преди ядене да се правят, и т.н. На любителите на програмите и планирането авторът не може да помогне – такива сведения тук няма. Задачите ни са съвършено различни: първо – да се обясни същността на закаляването, неговите цели и достижения. И на второ място – да се носи отговорност за експериментите при провеждане на „закаляващи процедури” от страна на родителите.

Очевидно е, че много външни фактори са в състояние да предизвикат симптоми, обединени под общия знаменател „простудни заболявания”. Към най-честите причини за „простуда” се отнасят, преди всичко, преохлаждането като цяло (течение в дома, леко облекло) и локални фактори в частност (примерно мокри крака). От една страна връзката „студено-болест” е очевидна, от друга страна обаче остава неразбрана.

Оглеждайки се наоколо и наблюдавйки животните – например кучетата, тичащи из зимната киша, или птиците, накацали по жиците в студа – неволно започваш да изпитваш някаква човешка непълноценност, едно чувство за откъсване от природата. Нима за по-развития си мозък заплащаме с абсолютна неспособност да живеем по законите на природата? Да речем, че можем да си обясним връзката между простудата и екстремните физически фактори – стъпили сме в локва през зимата и краката са се намокрили в студа. Но защо се разболяваме само заради това, че леко е подухнало през отворения прозорец, или защото в обувките е попаднал малко сняг, или понеже шапката е забравена в училище и петминутното разстояние до вкъще е изминато с гола глава? Защо?

Отговорите на поставените въпроси трябва да се търсят в ранното детство. Новороденото дете притежава вродена способност за адаптация към условията на заобикалящата го среда. Стабилността на тези условия, например постоянната висока температура на въздуха, топлата вода, стерилната храна, старателното ограничаване на контакта с движещия се въздух (течение, вятър) води до изключване на вродените механизми за адаптация поради тяхната ненужност. За наше огромно съжаление, точно стабилността на външните физически фактори се явява едва ли не главно проявление на родителска любов и отговорност. До какво води това? Води до обстоятелството, че съвсем не-екстремални фактори – леко течение, или температура в стаята от +17- се превръщат в источник на повишена опасност!

По тази логика стигаме до много важния извод: новороденото не се нуждае от закаляване! То е закалено от самата природа и от хилядолетния опит на естествения отбор. Ние трябва така да се грижим за него, че да не затихнат природните адаптационни механизми. Не просто да не се избягват, но направо да се създават контрасти в температурата на въздуха и водата, да се използват всички възможности за максимален по продължителност контакт с естествените фактори на природата. Или иначе казано, да се разхождаме по-дълго и при всякакви условия. Но без екстремности! Не е необходимо детето да се къпе с ледена вода, да го държим с часове на слънце, да го караме да ходи босо по снега.

Въпреки това, естественото възпитание, основано на поддържането на естествените способности на организма, някак си влиза в противоречие с родната педиатрия и националния ни манталитет. Ситуацията е близка до безизходица и поради това, че 99% от родителите сами се разболяват, след като поседят на течение или си наквасят краката. Не е необяснимо тогава, че всички външни фактори се оценяват като опасни и детето бива всячески предпазено от тяхното въздействие.

Самият проблем за необходимостта от закаляване възниква като правило точно в тези семейства, където децата са силно желани и любими, където родителите са готови на всякакви жертви и лични ограничения само и само за да му е добре на детето. Закаляването трябва винаги да се разглежда като опит за наваксване, опит да скочиш в отминаващ влак, опит за преоценка и преразглеждане на традиционните родителски представи за това кое за детето е добро и кое – лошо.

Гореизложеното трябва да се има предвид като теоретична предпоставка, помагаща ни да разберем: главната задаче не е да закаляваме, а да направим така, че детето да не се нуждае от закаляване. Но това е теория – а ние имаме факт: постоянни простуди. Добре, не сме били прави, готови сме да се поправим. С какво да започнем?

Да започнем с това: на всеки човек – без значение възрастен или дете – постояно му оказват влияние определена съвкупност от външни въздействия, които могат условно да бъдат раделени на две групи: първата – това са природните фактори  слънце, въздух и вода. Във втората група- цивилизационните фактори, попадат местоживеенето, условията на живот, училището, телевизора, транпорта, облеклото, и т.н., и т.н.

Възникналото в резултат на неправилно възпитание отслабване на вродената устойчивост към естествени за човешкия организъм природни въздействия напълно може да бъде отстранено. За това е нужно съвсем малко – да се промени начина на живот в такава посока, че да се направи по-естествен.

Естественият начин на живот предполага приоритетен контакт с гореописаните естествени фактори и максимално ограничаване на контактите с „вредностите на цивилизацията”. Именно такъв начин на живот пробужда заложените в човека адаптационни механизми, и логичните следствия от тях – многократно повишаване на устойчивостта на организма и снижаване на честотата и тежестта на болестите.

Начинът на живот на нашите деца, особено в градски условия, в преобладаващото мнозинство случаи не се явява естествен и се характеризира със застоялост, почти непрекъснато пребиваване в помещения – в училище, после в къщи за домашните, пред телевизора и компютъра, и накрая – в стаята с играчки. При това с режим на хранене, несъпоставим с реалните енергийни нужди.

Читетелите естествено ще ми възразят – не всяко дете има собствена стая с купчини играчки, и не всеки родител може да си позволи изобилие от всякакви храни, и не всички деца учат уроците си с часове. Това е така. Но парадокса е, че децата без наднормено тегло, живеещи в необезпечени с охолство семейства по правило нямат нужда от закаляване!

Да разгледаме сега основните положения, касаещи естествения начин на живот, които са желателни за възрастните и абсолютно задължителни за децата- особено в моментите, когато на семеен съвет се взимат решения за закаляването на децата.

Двигателната активност. До училището – пеша, или да се слезне една спирка по-рано. Да отидем на кино или да поиграем футбол? Кое е по-полезно – шаха или тениса? В неделя да почистим основно къщата и да формираме трудови навици, или да отидем с цялото семейство на разходка в природата, а чистенето да оставим за през седмицата, като просто си легнем по-късно? Трябва ли въобще да отговаряме на тези въпроси? Трябва ли да обясняваме, че да се проявява физическа активност на открито е по-добре от това да се движим между четири стени?

Облеклото – да не пречи на движението. Имайте предвид, че изпотяването предизвиква настинка по-често от преохлаждането.

Хранене – апетита е главен критерий за целесъобразността от храната и еквивалент на енергийния разход на организма. Щом липсва апетит – значи организма не е изразходвал съответното количество енергия за поддръжка на телесната температура, свързана с вече споменатата двигателна активност.

Съвсем отделен въпрос е времето, прекарано в детски колективи (училище, детска градина). Обяснимо, на възпитателката в детската градина й е по-лесно да се оправдае с „лошото време” и да не извежда децата извън помещенията, отколкото тепърва да ги облича и съблича, като в последствие слуша оплакванията на майката на Гошко – че се е разболял, понеже се е намокрил.

Училището пък е съвсем отделна тема. Ние сме приели, че то е източник на знания. Добре, а как сме със здравето? Не е чак такова нивото на благосъстояние на населението, че във всеки дом да има тренажор, басейн и тенис-маса… Остава да се надяваме на училището, но…защо математиката е 4 пъти в седмицата, а физкултурата 2 пъти? Мизерни салони, течащи покриви – какви ти тренажори, поне чифт нови топки за волейбол  да има! За седмицата – 90 минути двигателна активност, и от тях – 20 мин. загрявка, „строй се-преброй се”, „равнис-мирно”…Биология, география и история – без да се излиза от класната стая. Количеството задачи за домашна работа е такова че добросъвестното отношение към учебния процес ще подкопае и най-силното детско здраве!

Момент, ще възкликне нетърпеливия читател, нали темата е „закаляване”? Какво общо има написаното с него? Има общо, рабира се – нали се опитваме със закаляване да заменим естествения начин на живот.

Класическа ситуация: Мария е чудесно момиче и отличничка в училище. Тя обича да чете, да гледа анимационни филми, помага на мама в къщи, допълнително ходи на английски, а всяка неделя в къщи идва частната учителка по пиано (миналата година дядо й купи с двегодиштата си пенсия пиано). Мария има много играчки и книжки, хроничен тонзилит, аденоиди, нисък хемоглобин, алергия към портокали и шоколад. През зимата боледува 5 пъти от ОВИ и 1 път от бронхит. Бащата на Мария първи направи извод, че трябва да се закали детето и беше подкрепен на семеен съвет (пет гласа „за”, тъщата гласува „въздържал се”). Започваме с обливане, по специална таблица: от каква температура се започва, и как я понижаваме. Всяка вечер (преди лягане) Мария се облива: започваме от с 34 °С, и през седмица понижаваме с 1 градус докато достигнем до с 30 °С. Когато се окаже, че в класа всички са болни – според инструкциите – отново вдигаме до 34 °С. Принципно няма нищо сложно в закаляването – някакви допълнителни 10 минути на ден за водни процедури.

 

Описаният сценарий е съвсем типичен. И най главното: от една страна- абсолютно безвреден за детето, и от друга – много удобен за родителите. Без да се променя нищо генерално и за 10-15 мин. на ден за закаляващи процедури, възрастните и на пръв поглед напълно разумни родители изпадат в дълбоко заблуждение, че наистина закаляват детето си.

Хайде отново да се върнем на теоритичните основи на закаляването. Имаме физически фактор, например течение, което предизвиква чести простудни заболявания. Ако този фактор е постоянен, в началото кратковременен (дозиран), и в последствие продължителен, то организмът на детето ще привикне естествено към него и няма да реагира. Теоритечно, практическия начин за закаляване е днес да поседим 20 секунди до отворен прозорец, утре – да поседим 1 минута, вдругиден – 2 минути, и при идеално стечение на обстоятелствата, след половин година детето ще спи на отворен прозорец. Още нещо – мокрите крака са синоним на разболяване. Да налеем в легена хладка вода, и да поскачаме 2-3 минути преди лягане. На следващият ден нека водата е балко по-студена, и да поскачаме малко по-дълго време. След 6 месеца детето ще тича по чорапи из локвите без проблем.

Детето, видите ли, цели седмици не излиза от вкъщи, не сваля от главата си шапката и от краката си чорапките, яде с уговорки, с часове седи пред компютъра и телевизора, но преди лягане, разбира се го обливаме с вода и с чувство на дълбоко удоволетворение го слагаме да спи. В болшинството случаи именно с такива действия на практика внедряваме закаляването в нашия живот, и „закаляващите процедури” не носят на детето нито полза, нито вредят – но оказват огромно положително влияние на нервите на родителите. Закаляването се превръща в апендисит на съвестта на родителите по принципа – „направихме всичко, което зависи от нас”.

Добре, тогава да не закаляваме ли? Не, да закаляваме, но като под това разбираме не кратковременното, дозирано въздействие на слънцето, въздуха и водата, а принципна промяна на начина на живот – да започнем не с обливане, не с отворен прозорец за 20 секунди, а с решения на глобалните въпроси: разпределението на деня, интензивността на ученето, храненето, съня, детската стая, облеклото, спорта.

Веднъж завинаги да определим правила, коита са задължителни за следване – да се играе при всякакви метеорологични условия, да се поощрява двигателната активност, никога да не се насилва храненето, да се дава възможност на детето само да се облича (само да определя количеството и вида на дрехите), да се ограничи битовата химия в дома. Ако детето непрекъснато боледува – да се ограничат допълнителните учебни натоварвания (музика, чужди езици). Допълнителните знания при дефицит на здраве не могат да направят който и да е човек щастлив. Да приведем в ред детската стая, като се изхвърлят събиращите прах вещи и всеки ден да се прави почистване с влажен парцал. Не да дозираме чистия въздух – а да дозираме телевизора и компютъра, ученето, играчките, рисуването. Да подаряваме не играчки и шоколадчета, не видеоигри – а чист въздух, при това не от прозореца, а от парка и гората. Нека цветята не са във вазата – а в градината и на полето, нека водата да не от водопровода – а от реката и езерото.

Само такъв начин на живот може да направи детето здраво и щастливо, и неговата практическа реализация изисква не само желанието на родителите, но и тяхното време и усилия. Това е много по-сложно и по-отговорно от поливането с хладка водичка 5 минути на ден.

Пряката връзка между здравето на детето и възможностите на родителите да намерят време за неговото укрепване е очевидна. Но реалността е такава, каквато е – нездравословна среда, нисък материален стандарт, постоянна борба за съществуване, здравословни проблеми при самите родители. Лесно е да се каже „всяка свободна минута да играем навън”- нали трябва свободно време. Лесно е да се каже „душ с хладка вода всяка сутрин” – нали ти трябва топла вода, с която да направиш от студената вода – хладка. Как да вдигнеш ръка за проветряване в стаята,  когато температурата вътре и без това е само + 15 °С…

Може да се продължи с изброяване на причините, които пречат на закаляването на детето, но така или иначе не трябва да се примиряваме с детските болести. Важен аргумент в полза на необходимостта от промени е и това, че сами по себе си детските болести също изискват време и средства за да бъдат преборени (лекарства, диети, финасови загуби поради невъзможността да се ходи на работа). И така, ето ги конкретните препоръки, които да ни отговорят не вечния въпрос: „Какво да се прави?”

Разберете – имате два варианта за действие. Първият е относително пасивен – променяме начина на живот в посоката и по начина, който вече описахме. При този вариант веднага ще забележим, че наистина си възвръщаме загубеното здраве. Вторият вариант е активен – същите промени, но с някои допълнителни действия (същите тези описани закаляващи процедури) и ще възвърнем загубеното значително по-бързо.

Препоръчваната схема за активния вариант е примерно следната:

Да се започне с физически натоварвания. Събуждаме се с 1 час по-рано от обичайното и независимо от времето провеждаме крос – не бягане на място в къщи, а на открито! Потичаме 5-10 минути (за никъде не бързаме, спокойно, без рекорди за бързина и разстояния), спираме за почивка, после още 5-10 минути- елементарни упражнения (клякания, раздижване на ръцете и тялото, навеждания, подскоци) и бегом обратно в къщи. Цялата работа е за 30 минути. В къщи – хладен душ. Закуска. Обличане. После – на работа, училище или градина. Постепенно увеличаваме продължителността, усложняваме упражненията, намаляваме дрехите.

За реализирането на този вариант може да попречи само мързела! Никакви други оправдателни аргументи не могат да се противопоставят. Да допуснем, че родителите не могат да си позволят разходки с детето след работа или през почивните дни. Но да отделим един час сутрин преди работа е възможно и необходимо! През този час детето ще получи хармоничен комплекс от въздействия – двигателна активност плюс вода и свеж въздух. Авторът гарантира, че ако намерите в себе си воля и се събуждате един час по-рано за работа, само след месец ще откриете положителна промяна не само по отношение здравето на детето, но и по отношение на вашето собствено здраве и тонус!

При осъществяването на каквито и да е закаляващи процедури трябва да имате предвид и да следвате неотклонно три важни принципа:

  • Систематичност – веднъж започнали, не си търсете повод за отлагане;
  • Постепенност – плавно увеличавайте интензивността и продължителността на действията;
  • Съобразяване с индивуалните особености – възрастта, настроенията на детето, битовите фактори, здравословното състояние;

Закаляващите процедури трябва да носят удоволствие на детето и винаги трябва да се набляга на онези варианти, към които самото дете има предпочитания. Примерно, харесва му да ходи босо – много добре, чудесно закаляване – само не забравяйте за постепенността и систематичността.

Обръщам внимание, че закаляването помага да се предотвратят само онези болести, които са резултат от неблагоприятно въздействие на факторите на околната среда. Закаляването в никакъв случай не може да намали честотата на инфекциозните болести, и ако в детската градина е започнала грипна епидемия, вашето дете почти сигурно също ще се разболее. Но именно закаляването повишава имунитета и позволява рязко да се намалят продължителността, честотата и вероятността от усложнения.

Още веднъж напомням най-важното. Детето няма нужда от закаляване, то се нуждае от естествен и хармоничен начин на живот. Максималната двигателна активност, продължителния престой на открито, достатъчния минимум от дрехи, чистата и проветрена детска стая са много по-важни и целесъобразни от всякакви упражнения, процедури и обливания. За съжаление, често родителите разбират и приемат тази логика твърде късно – когато се берат плодовете от другия начин на живот във вид на цял букет от болести, донесен им от тяхното дете.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *