Ошо – Какъвто си със себе си, такъв си с другите. Ако мразиш себе си, ти ще мразиш и останалите

Ако не обичаш себе си, никога няма да можеш да обичаш някой друг. Ако не си мил към себе си, не можеш да си мил към някой друг. Твоите така наречени светци, които са толкова сурови към самите себе си, само се преструват, че са мили към другите. Това не е възможно. Психологически не е възможно. Ако не можеш да си мил към себе си, как можеш да си мил към другите?

Какъвто си със себе си, такъв си с другите. Нека това да бъде основното. Ако мразиш себе си, ти ще мразиш и останалите – а ти си бил обучаван да мразиш себе си. Никой никога не ти е казал “Обичай себе си!” … Ние винаги сме свикнали да мислим, че за да обичаме се нуждаем от някой друг. Но ако не го научиш със себе си, за теб няма да е възможно да го практикуваш с другите.

Всяка любовна история е нестабилна. Рано или късно, всяка любовна история става много отровна. И как това става? Всеки казва че е любящ, и двамата постоянно казват, че обичат. Бащата казва, че обича детето; детето казва, че обича бащата. Майката казва, че обича дъщеря си, и дъщерята казва същото. Братята казват, че се обичат. Целия свят говори за любов, пее за любов…но можеш ли да намериш място толкова много лишено от любов? Не съществува и капчица любов – а има планини от думи, Хималаи от поезия за любовта.

Изглежда, че всичката тази поезия е само за компенсация. Тъй като ние не можем да обичаме, ние по някакъв начин трябва да вярваме чрез поезията, пеенето, че ние обичаме. Това което ни липсва в живота, го слагаме в поезията… Това, което ни липсва в живота, го слагаме във филма, в романа. Любовта е напълно отсъстваща, защото първата стъпка все още не е направена.

Първата стъпка е: приеми себе си такъв, какъвто си; пусни всичките трябва. Не носи никакви трябва в своето сърце. Ти не си, за да си някой друг; от теб не се очаква да направиш нещо, което не ти принадлежи. Ти си просто да бъдеш себе си. Отпусни се и просто бъди себе си. Уважавай своята индивидуалност и имай смелостта да се подписваш със своя собствен подпис. Не имитирай подписите на другите.

Когато не се опитваш да бъдеш някой друг, тогава просто се отпускаш; тогава идва и милостта. Тогава си пълен с величие, с изобилие, с хармония… защото няма конфликт! Няма накъде да отиваш, няма за какво да се биеш, да насилваш себе си… Ставаш невинен.

И в тази невинност, ти ще изпиташ състрадание към самия себе си. Ще се поч

увстваш толкова щастлив със себе си, че дори и божественото да дойде и да почука на вратата ти и да каже: “Би ли искал да станеш някой друг?”, ти ще кажеш “Да не си полудял? Аз съм съвършен! Много ти благодаря, но никога повече не прави това – аз съм съвършен такъв, какъвто съм.”

В момента, в който ти си казал на съществуванието “Аз съм перфектен, такъв какъвто съм, аз съм щастлив такъв, какъвто съм”, е това, което на Изток казваме shraddha – доверие – тогава си приел себе си и в приемането на себе си, ти си приел своя създател. Отричайки себе си, ти отричаш своя създател.

Просто виж основното! Просто бъди себе си и помни, че ти не можеш да бъдеш нещо друго, каквото и да правиш. Всички усилия са напразни. Ти просто трябва да бъдеш себе си…

osho

Ако не харесваш нещо, каквото и да е то, да продължаваш да го правиш или да оставаш в тази ситуация дори един единствен момент е самоубийство. Затова, какъвто и да е рискът, махни се от там. Защото въпросът не е само да се махнеш от там – това ще освободи енергията ти и ще бъдеш способен да я насочиш на друго място. Когато затвориш една врата, друга се отваря.
Но ако не затвориш тази врата, другата няма да се отвори – защото си блокирал енергията, която трябва да я отвори. Затова, когато почувстваш, че една връзка не отива на добре, не ти казвам да се махнеш от нея – казвам ти веднага избягай от там! Не губи нито един кратък момент. Има милиони други хора…една врата се затваря, всички останали се отварят. И в момента, в който ти се махнеш, друга врата ще се отвори и за партньора ти също.

Ако не се е получило веднъж, не значи, че няма да се получи с никой друг. Ако не сте си паснали с някого, това не означава, че той няма да си пасне с никой друг. Нито ти, нито другия е виновен. Просто не сте един за друг. Не можеш да направиш нищо, за да си паснете. Ако се опитваш твърде упорито, може да започнеш да се приспособяваш – което не е напасване.

Това е най-голямото бедствие, което може да се случи в една връзка – когато двама души се примирят с това да се търпят. И ако твърде дълго си бил в трудна връзка, какво можеш да направиш? Да се примириш и да се нагодиш. Задоволяваш се с нещо незначително. Изхвърляш всичката романтика от живота си и всичката поезия. Животът ти загубва значението и великолепието си. Става обикновен, рутинен… всъщност осквернен. Ще загуби святостта си.
Повече не мисли за това – просто си тръгни. Мисленето е посредствено. Мисленето винаги е страхливо,малодушно. Затова не мисли. Просто си тръгни и затвори всички стари врати … и не гледай назад.

Любовта се случва само, когато си зрял. Ставаш способен да обичаш едва когато си израснал. Когато знаеш, че любовта не е нужда, а преливане – душевна любов или даряваща любов, – тогава даваш без никакви условия.

Когато ти си, около теб има една аура на любов. Когато ти не си, няма такава аура около теб. А когато нямаш тази аура около себе си, молиш другия човек да ти я даде, ставаш просяк. И другият те моли да я дадеш на него или на нея. И сега двама просяци простират ръце един към друг, и двамата се надяват другият да я има… И естествено и двамата накрая се чувстват победени, и двамата се чувстват измамени.
Основният проблем с любовта е първо да стане зряла!!! След това ще си намериш зрял партньор, тогава незрелите хора изобщо няма да те привличат. Това си е просто така. Зрелият човек не пада в любовта…. – той се издига в любовта.

Един зрял човек има интегритета необходим му да остане сам. И когато такъв човек дава любов, той дава без никакви връзки, закачени за нея – той просто дава. Когато един зрял човек дава любов, той се чувства благодарен, че си приел неговата любов, а не обратното. Той не очаква от теб да му благодариш за това – не, изобщо не, той дори няма нужда от твоите благодарности. Той ти благодари, че си приел любовта му.

И когато двама зрели хора са влюбени, се случва един от най-големите парадокси на живота, един от най-прекрасните феномени: те са заедно и все пак са напълно сами. Те до такава степен са заедно, че са почти едно, но тяхното единение не унищожава индивидуалността им – всъщност то я засилва, те стават още по-индивидуални. Двама влюбени зрели хора си помагат един друг да стават по-свободни. В това няма политика, няма дипломация, няма стремеж към доминиране…

Животът продължава, винаги, винаги. Няма крайна цел, към която той да отива. Просто пътуването, самото пътешествие е животът, а не стигането на дадено място. Танцувай и пътувай, движи се с радост, без да се тревожиш за крайна цел. Какво ще правиш, като стигнеш някъде? Никой не е задавал този въпрос, защото всички се опитват да намерят цел, място, където да стигнат в живота. Но скритият смисъл…
Ако наистина постигнеш целта на живота, тогава какво? Тогава ще имаш доста смутен вид. Няма къде да отидеш, стигнал си крайната цел – а в пътуването си изгубил всичко. Трябвало е да изгубиш всичко. И така, ще стоиш гол при крайната си цел и ще изглеждаш като идиот – какъв е бил смисълът? Толкова бързане, толкова тревоги – и ето го резултата.“

Не пилей живота си за нещо, което ще ти бъде отнето. Довери се на живота. Само ако му имаш доверие можеш да се откажеш от познанията си, само тогава можеш да оставиш ума настрана. И с това упование се разкрива нещо необятно. Тогава този живот вече не е обикновен, той се изпълва.

Когато сърцето е невинно и стените са изчезнали, си свързан с вечността. И не можеш да бъдеш измамен. Няма нищо, което да ти бъде отнето. Това, което може да ти бъде отнето, не заслужава да го пазиш; а това, което не може да ти бъде отнето… защо трябва да се боиш, че може да ти бъде отнето? Не може, няма такава възможност. Не можеш да изгубиш своето истинско съкровище.“

Милосърдието е висша форма на любов. Да, само милосърдието е лечебно. – защото всичко, което е болно у един човек е поради липса или недостатъчна любов. Всичко, което не е наред у един човек е свързано с любовта. Той не е бил способен да обича, или не е бил способен да приема любов. Не е бил способен да споделя. В това е мистерията. Това формира всички комплекси в нас.

Тези рани могат да излязат на повърхността по много начини: като болест на тялото ни, като психическо заболяване, но дълбоко в себе си човек страда от липса на любов. Както храната е нужна за нашето тяло, любовта е нужна за душата ни. В същност без любов душата не може да се роди и не може да оцелее.

Ти мислиш, че имаш душа; ти вярваш, че имаш душа, защото те е страх от смъртта. Но ти не си знаел преди да бъдеш обичан. Само обичайки човек може да почувства, че е повече от тяло и повече от съзнание.

Милосърдието е просто даване, подаряване. В любовта ти си благодарен, защото другия ти е дал нещо. В милосърдието ти си благодарен, защото другия е взел нещо от теб; ти си благодарен, защото другия не те е отхвърлил. Ти си дошъл с енергията да даваш, с много „цветя“, които да споделиш – и другия ти позволява, другия те е приел. Ти си благодарен, защото другия те е приел.

Милосърдието е висша форма на любов. Повече идва и при теб – милиони пъти повече. Казвам това, но не в това е въпроса, а в това, че ти не копнееш да вземаш обратно. Ако не получиш – ти не се оплакваш. Ако получиш – ти си просто изненадан! Ако получиш – то е било неочаквано. Ако не получиш, няма проблем – ти никога не си давал сърцето си като сделка.

Ти просто даряваш, защото имаш. Ти имаш толкова много и ако не подаряваш – ще си обременен. Както облак пълен с дъждовна вода трябва да я излее в дъжд. И следващия път когато завали наблюдавай притихнал и всеки път ще чуеш кога облакът дава и Земята приема. Всеки път ще чуеш, когато облакът казва на Земята „Благодаря“. Земята помага на облака да свали товара и да се освободи.

Когато цветето разцъфти – то трябва да сподели мириса си с ветровете. Това е естествено. Това не е сделка. Това не е бизнес. Това е просто естествено. Цветето е изпълнено с мирис – какво да го прави? Ако цветето запази мириса за себе си то ще се почувства много напрегнато, в дълбоко страдание. Най- ужасното страдание в живота е това, което не можем да изразим, което не можем да изкажем и споделим. Най-бедния човек е този, който няма какво да сподели или този, който има какво да сподели, но е изгубил способността, изкуството как да го прави. Този човек е беден.

Милосърдието е безусловно. Ти не си милосърден само за приятелски настроените или само за тези, с които си свързан. Милосърдието е за всички. И ако не си милосърден към съседа си то забрави за медитацията въобще, защото тя ще е безполезна. И ти ще трябва да поработиш върху своето аз, там дълбоко в себе си. Бъди милосърдие! Безусловно, ненасочено, неадресирано. Така ще се превърнеш в лечебна сила в този свят, изпълнен със страдание.“

Това, на което ви уча, е моментът, свободата на момента и отговорността на момента. В този момент едно нещо може да е правилно, а в следващия момент да е погрешно. Не се опитвай да бъдеш последователен, инак ще си умрял. Само мъртвите хора са последователни. 

Опитвай се да бъдеш жив, с всичките непоследователности на това, и живей всеки момент без никакво благоговение към миналото, без никакво благоговение и към бъдещето. Живей момента в контекста на момента и животът ти ще бъде цялостен. И тази цялостност притежава красота, тя е творчество. Тогава каквото и да правиш, животът ти ще има собствена красота…

…Хераклит е прав, когато казва, че не можеш да стъпиш два пъти в една и съща река. Всъщност самият аз бих искал да кажа, че не можеш да стъпиш дори веднъж в една и съща река – толкова бързо тече реката! Човек трябва да е нащрек, да наблюдава всяка ситуация и нейните нюанси, и трябва да отговаря на ситуацията според момента, а не според някакви готови отговори, дадени от другите.“

Ти не си случаен. Съществуванието има нужда от теб. Без теб ще липсва нещо, което никой не може да замести. Ето кое ти придава величие – че съществуванието ще усеща липсата ти. Звездите, слънцето и луната, дърветата, птиците и земята – всичко във вселената ще почувства малка празнина, която не може да запълни никой, освен теб.“

Прави това, което ти е вътрешно присъщо. Въпросът не е в парите, властта и престижа, а в това, което ти е вътрешно присъщо да правиш. Прави го, независимо от резултатите, и отегчението ти ще изчезне. Ти сигурно следваш нечии други идеи, сигурно вършиш нещата по „правилен“ начин, сигурно вършиш нещата така, както трябва да се правят. Това са основните градивни елементи на отегчението.

Цялото човечество е отегчено, защото този, който би трябвало да е мистик, е станал математик, този, който би трябвало да е математик, е станал политик, този, който би трябвало да е поет, е станал бизнесмен. Всеки е нещо друго; никой не е там, където би трябвало да бъде. Човек трябва да рискува. Отегчението може да изчезне в един-единствен миг, ако си готов да рискуваш.

Ти ме питаш: „Открих, че просто съм отегчен от себе си…“ Отегчен си от себе си, защото не си искрен със себе си, не си честен със себе си, не уважаваш своето същество. И казваш: „Не чувствам никакъв хъс.“ Как да чувстваш хъс?  Хъсът идва само когато правиш това, което си искал да правиш, каквото и да е то.“

Моят критерий е следният: ако една връзка израства като дълбочина, всичко е наред. Продължавай! Постарай се да я изчерпиш, ако можеш. Но ако тя не израства, не се задълбочава, ако интимността вече не разцъфтява, ако всичко е спряло и ти се привързваш просто защото не знаеш как да напуснеш и как да кажеш довиждане, ти унищожаваш своята способност за любов.По-добре да се движиш, да смениш партньора, отколкото да унищожиш любовта. Защото любовта е целта, а не партньорът! Ти обичаш един човек не заради самия човек. Ти го обичаш заради любовта! Любовта е целта. Затова ако тя не се случва с този човек, нека се случи с някой друг, но нека да се случи! Дай й възможност за приемственост. Тази приемственост, този поток на любовта, която непрестанно се случва, ще те въведе по-дълбоко в нея, ще внесе дълбочина, нови измерения, нови реализации…

Една истинска красива връзка не е просто добра – тя е изключителна! Никога не се задоволявай с по-малко. Само една изключителна връзка може да внесе дълбочина. Ако тя не се случи, имай достатъчно смелост да й кажеш сбогом – без оплакване, без недоволство, без гняв. Какво можеш да направиш? Щом не се случва – не се случва.

Не можеш да накараш другия да се чувства виновен. Какво може да направи той? Каквото може да направи, той го прави. Каквото можеш да направиш и ти – правиш го. Но ако някак си не се получава, ако не си подхождате, ако не сте предназначени един за друг, не продължавай да насилваш нещата. Това е като да пъхаш квадратна тапа в кръгла дупка…

Аз ви уча да сте верни на любовта, а не на хората. Бъдете верни на любовта. Никога не изменяйте на любовта, това е всичко! Ако пропуснеш любовта, ще пропуснеш всичко това, което е прекрасно в живота! Ако пропуснеш любовта, ще пропуснеш и възможността за молитва, защото само любовта, когато стане по-дълбока, може да те приближи до молитвата.”

Facebook Comments

One thought on “Ошо – Какъвто си със себе си, такъв си с другите. Ако мразиш себе си, ти ще мразиш и останалите

  1. Авсолютната истина, всичло останало е страх и оправдания!
    Ако няма любов човек и не живее в хармония със себе си, живота губи смисъл!
    За мене любовта е да можеш да даваш и колкото повече даваш толкова повече получаваш. Да нямаме очаквания както слънцето дава на всеки от нас и няма очаква. Да сме щастливи от даването 🙂 В това е хармонията!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *