Джоко Росич – Но така е с човека. Той никога не пораства. Само остарява

Джоко Росич (Джордже Мирко Росич)  е български актьор от смесен произход, участвал в над 110 филма. Роден е на 28 февруари, 1932 г. в Крупан, Кралство Югославия.

Майка му е българка, а баща му – сърбин. През 1951 г. емигрира в България по политически причини. Завършва икономика и школа по радиожурналистика, след което работи 17 години като журналист в БНР. Снима се в български, унгарски и сръбски филми. Понякога е наричан „легендарният каубой“. Носител е на орден „Кирил и Методий“ първа степен. Женен е, има две деца (Ирина Росич, Стоян Колев), четирима внуци (Валентин Христов, Мария Колева, Джордже Събев, Пламена Колева) и правнук – Бранимир Валентинов Христов (Бранко),правнучка Йована Валентинова Христова . Джоко Росич е любител и колекционер на оръжия, най-вече ножове.

Едни от най-известните филми, в които е участвал, са „Осмият“, „Езоп“, „Демонът на империята“, „Михаил Строгов“, „На всеки километър“, „Гоя“, „Антихрист“, „Баща ми бояджията“, „Иван Кондарев“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Войната на таралежите“, „Камионът“, „Хан Аспарух“, „Време разделно“, „Под игото“, „Капитан Петко войвода“, „Зарево над Драва“ и др.

През февруари 2010 година получава наградата „Златен век“ на Министерството на културата за големите му заслуги и принос към българското кино.

На 21 февруари 2014 г. Джоко Росич умира от рак в болница „Лозенец“, дни преди да навърши 82 години.

djoko-rosich-2

ЦИТАТИ :

  • На този свят няма сила, която да спре майка, защитаваща децата си, и млад мъж, бранещ любовта си.
  • Но така е с човека. Той никога не пораства. Само остарява. И цял живот гони своите детски желания, своите детски комплекси, своите детски любови …
  • Хубавите неща рано или късно ще се случат. Историята на човечеството не познава безкрайни кризи. Има упадък, има стагнация, а после следва възходът. Това са обективни закони.
  • За какво му е на един мъж да прави каквото и да било в живота си, ако няма една жена до него, която да му каже: „Браво, страшен си“!
  • Ако човек е сам на света, няма как да е щастлив, няма от какво да е щастлив. Човек трябва да изгради живота си така, че хората да не го мразят. Да не казват „този е никой“. Няма по-голямо щастие от това да си заобиколен от хора, които те обичат и уважават.
  • Жената трябва да бъде жена с всяко вдишване и издишване. Когато се храни, когато спи, когато се движи. Атмосферата на жената е навсякъде. Не е в демонстративното разголване, то е за мъже без въображение.
  • Не сте ли забелязали, че когато някъде се решава някакъв въпрос – има една типична българска дума „Трябва да се…“, а никой не казва това кой, с какви средства и кога трябва да направи това нещо.
  • Когато някой ми каже „Абе, няма вече добри хора”, това е толкова смешно, отвратително, нихилистично. Страната пука по шевовете от добри хора…
  • Днес всичко се е юрнало нанякъде. Като ми кажат: „Ще ходя в Германия или Швеция“, питам: „Що?“. Отговарят: „Щото там е хубаво“. Чакайте, бе хора! Там не е било вечно хубаво, направили са си го. Което ще рече: „Дайте да запретнем ръкави, и при нас ще стане хубаво“.
  • Утрешният ден – нов и непреживян, той ти носи следващото удоволствие.

Facebook Comments

One thought on “Джоко Росич – Но така е с човека. Той никога не пораства. Само остарява

  1. “И когато ке дойде времето да избираш со кого да вървиш заедно, ей тогава да си помислиш какви хора искаш ти да имаш до тебе си. Искай такива дето ще ти казват всичко. И хубавото. И лошото. И доброто. И кривиците. Защото, ако искаш да имаш край тебе такива, дето ще правят след тебе каквото ти си правил, такива дето ти като кимнеш с глава и те ще кимват…
    Ехей, че ако е така, защо са ти? Ако е така, тя и сянката ти прави същото. Като искаш някой да повтаря по тебе, ходи си сам, със сянката си. Като искаш дружина, ей тогава намери хора, дето няма да гледат в тебе, ами да гледат в същата посока като тебе!”

    Джоко Росич

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *