Хенрик Сенкевич – За смъртта не си струва да мислим, защото тя и без наша помощ сама мисли за нас

Хенрик Адам Александер Пюс Сенкевич (Шенкевич), е полски писател, автор на исторически романи, публикувани в подлистници и популярни и до днес („С огън и меч“, „Пан Володиовски“, „Потоп“, „ Quo vadis?“, „Кръстоносци“). По тях са създадени ред филми.

През 1905 г. получава Нобелова награда за литература.

Цитати и биография :

  • Ако слепец се препъне в камък и падне на пътя, винаги ругае камъка, въпреки, че виновна е слепотата му.
  • В мен има двама души — актьор и зрител. Често зрителят е недоволен от актьора.
  • В света на злото, глупостите, неувереността и съмненията, наричан съществуване, има нещо за което си струва да живееш, и което несъмнено е силно като смъртта: това е ЛЮБОВТА.
  • За смъртта не си струва да мислим, защото тя и без наша помощ сама мисли за нас.Quo Vadis
  • Свобода е правото да вършиш това, което искаш, и да не пречиш на другите да вършат това, което искат.
  • Хората се сближават от ученическата скамейка и други нещастия.
Хенрик Сенкевич
Henryk Sienkiewicz
Henryk Sienkiewicz.PNG

Портрет на Хенрик Сенкевич от Кажимеж Мордашевич, 1899 г.
Псевдоним Литвос
Роден 5 май 1846 г.

Воля Окшейска, Руска империя (днес Полша)
Починал 15 ноември 1916 г. (70 г.)

Вьове, Швейцария
Професия писател, журналист
Националност Флаг на Полша Полша
Жанр исторически романи, белетристика

Сенкевич се ражда на 5 май 1846 г. в селцето Воля Окшейска (областта Подлаше, тогава част от Руската империя) в обедняло шляхтишко семейство. Има по-голям брат, Казимир, и четири сестри: Аниела, Хелена, Зофия и Мария. Постъпва в гимназия във Варшава (1858), след това учи в Юридическия и във Филолого-историческия факултет на Главното училище на полската столица (1866 – 1869), впоследствие превърнато в руски университет. За да се издържа, същевременно работи. Напуска университета през 1871 г., без да положи последните изпити.

Дебютни творби, кореспонденции от Америка

Дебютира в печата още през 1869 г. с рецензия върху представления на драматурга и режисьора Винценти Рапацки. Първите му литературни произведения излизат през 1872 г. („Хуморески от чантата на Ворошило“, „Напразно“). От 1872 до 1887 г. Сенкевич редовно сътрудничи на варшавския печат като репортер и фейлетонист. През 1874 – 75 г. става съсобственик на позитивистичния двуседмичник „Нива“, а по-късно работи като редактор в консервативния вестник „Слово“ (1882 – 1887).

Началото на творческите успехи на Сенкевич настъпва, когато редакторът на популярната „Газета полска“ Едвард Лео забелязва таланта на младия сътрудник на изданието и го изпраща като кореспондент в Съединените щати. Хрониките от Америка са подписани с псевдонима Литвос и всъщност спасяват вестника от тежка финансова криза (по-късно излизат под заглавие „Писма от пътуването до Америка“, 1878).

Политически ангажимент, пътешествия

 

Сенкевич на Сафари, фотография на Юлиус Миен

Докато живее в Калифорния (1876 – 1878), Сенкевич опитва да създаде земеделска комуна с приятели, също полски емигранти. Всичките му следващи пътешествия в чужбина ще бъдат свързани с разнообразни и необичайни обстоятелства.

През 1879 г. Сенкевич посещава различни европейски страни, полагайки грижи за своята болна от туберкулоза съпруга (Мария Шеткевич, починала през 1885 г.). През 1886 г. прави обиколка из Константинопол, Атина, Неапол и Рим (по пътя спира за общо пет дни и в Русе и Варна). През 1888 г. попада в Испания, а през 1890 г. дори се присъединява към ловнаекспедиция в Занзибар.

Творчески апогей

80-те години на 19 век са време на най-голямата слава на писателя Сенкевич. Тогава авторът се включва активно и в благотворителни и патриотични акции. През 1882 г. става съучредител на Касата на името на Юзеф Мяновски, а през 1889 г. основава стипендия на името на Мария Сенкевич за творци и писатели, болни от туберкулоза, както и противотуберкулозен санаториум в Закопане. През 1899 – 1900 г. е председател на варшавската Литературна каса. През 1904 г. публикува анонимно „Отворено писмо на един поляк до руския министър“, в знак на протест срещу полицейския произвол в полските земи под имперска власт.

През 1905 г. става съосновател на просветната организация Полска Мачеж Школна и до 1907 г. ръководи нейния надзорен съвет. През 1906 г. публикува отворено писмо до пруския крал и немски император Вилхелм II, осъждайки преследванията на поляци на територията на Прусия. През 1908 г. Сенкевич организира международна анкета „Прусия и Полша“, в която няколко десетки европейски общественици порицават берлинската репресивна политика спрямо поляците.

 

Саркофагът на Сенкевич в катедралата „Св. Йоан Кръстител“във Варшава

От избухването на Първата световна война Сенкевич се установява в Швейцария, където организира с други полски патриоти Генерален комитет за подпомагане на пострадалите от войната в Полша. Умира на 15 ноември 1916 г. във Вьове. През 1924 г. тленните му останки са пренесени във Варшава и положени в катедралата „Св. Йоан Кръстител“.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *