Връзката лудост и гениалност. Защо психически лабилните хора са толкова креативни и умни

Връзката между креативността и психопатологията се изследва още от древността. Множество изследователи и биографи на велики личности са търсили не само съществуването едновременно на талант и психична болест в определени хора, но и причината за това в наследствеността, когнитивния стил или личностови характеристики. Заключенията, които се извличат от анализи на исторически данни, изследвания в психитрията и психометрични изследвания като цяло насочват към идеята, че прояви на психопатология се срещат по-често при хора с високи творчески заложби, съществуват някои закономерности в особеностите на мисленето при хората с таланти, но не може да се твърди, че съществува сигурна пряка връзка между креативността и психичната болест.

Неотдавна, на Световния фестивал на науката в Ню Йорк, трима психолози представят резултатите от последните проведени изследвания върху връзката между душевните заболявания и творчеството. Кей Редфийлд Джеймисън, клиничен психолог, професор в Медицинската школа към университета „Джон Хопкинс“, съобщава, че резултатите от около 20 – 30 научни изследвания потвърждават популярната представа за „изтерзания гений”. От всички видове психози, биполярното разстройство се оказва най-тясно свързано с творчеството. Самата Кей Джеймисън също страда от това заболяване.

Биполярното разстройство е свързано с остри промени в настроението: периоди на дълбока депресия се редуват с периоди на крайна приповдигнатост (т. нар. „мания”). Изследванията на Джеймс Фелин, невропсихолог от Калифорнийския университет в Ървин, дават едно възможно обяснение за връзката на това психическо заболяване с творческите постижения.

Хората с биполярно разстройство са креативни най-вече тогава, когато излизат от дълбока депресия”, казва той. „Когато настроението на пациента се подобрява, настъпват промени в мозъчната активност: в долната част на фронталния лоб тя спада, а за сметка на това се разгаря в горната. Изумително е, че абсолютно същият процес се наблюдава, когато хората имат прилив на креативност.”

Елин Сакс от университета на Южна Калифорния обяснява, че хората с психози не филтрират външните стимули като другите хора. Вместо това те могат да задържат едновременно в съзнанието си две взаимозключващи се идеи, както и да възприемат далечни асоциативни връзки, които повечето хора не биха допуснали до повърхността на съзнанието си.

Тестове за асоциации, в които участниците трябва да изредят всички думи, които им идват наум във връзка с дадена дума-стимул (например „лале”), демонстрират, че пациентите с биполярно разстройство, когато са в период на „мания”, могат да генерират три пъти повече асоциации за определено време в сравнение с останалите хора. Вероятно изобилието от нефилтрирани идеи води до по-голяма вероятност за създаването на нещо дълбоко и оригинално.

Разбира се никой не кипи от творческа енергия по време на дълбока депресия или пристъп на шизофрения. Тези заболявания са мъчителни и често крият опасност за живота, напомнят психолозите. Обществото може би е облагодетелствано от болните гении, но самите те не винаги смятат, че върховите им творчески моменти могат да платят цената на продължителното страдание.

Концепцията за креативността, като проява на психопатология, занимава хората още от древността. Според Платон поетичното вдъхновение води своето начало от божествената лудост. Концепцията за лудостта се дефинира от него като вдъхновение от Бог и влияние, което има по-скоро положително отражение в творчеството, допълнителни умения и като цяло качества, лишени от нюансите на отрицателната оценка на настоящото време.

einstein

Много велики мислители и извести личности са разсъждавали върху връзката между лудостта и гения. Ето някой от тях:

Аристотел : “Хората, които са изтъкнати във философията, политиката, поезията и изкуството имат тенденции към меланхолия”

Сенека : “Не е съществувал велик гений, който да не е  докоснат от лудостта”

Джон Драйдън : “Великите умове са със сигурност близо до лудостта и границата която ги дели е тънка”

Блез Паскал, подкрепяйки подобни идеи твърди, че при великите умове лудостта е унаследена:  “Великите умове са заредени с лудостта, точно както и болните, обременени с големи дефекти”

Ламартин :  “Геният носи в себе си принципите на разрушението, смъртта и лудостта, както ябълката носи червей”; “….болестта, наречена гениалност …”

Ломброзо в своето произведение “Геният” приема, че гениалният може да бъде свързан с дегенеративната психоза и по-специално със заболявания от групата на епилепсиите, Simonton, 2004.

Сходни допускания са правени от психиатрите и психолозите по това време /Галтън, Кречмер/, Kessel, 1989.

Галтън в своята книга “Наследственият гении”, която се появява през 1869 година предполага, че гениите се срещат по-често в определени семейства;  “… ако гений означава чувство на вдъхновение или извор на идеи, или прекалено и изгарящо желание да се постигне всяка конкретна цел, то това е опасно близо до гласа чуван от лудите, до техните делириозни бдения или мономании.”  Кречмер в своята книга “Геният” също засяга еволюционните и дегенеративни концепции, но по-малко свързва гения с психозата и повече с неврозата и личностовото разстройство. Той подчертава, че психопатният компонент е неизменен катализатор на всяка форма на гениалност.

Фройд разглежда  гениалността като знак за невроза и вярва, че ранния детски опит, а не генетиката определя лудия гений.  Фройд също изучава разработките и биографиите на известни личности и вярва, че великите трудове в изкуството и литературата съдържат универесални психологически истини; Той поставя под голям въпрос генетичната връзка между гениалността и лудостта.

Изтъкнати личности

Микеланджело 

michelangelo

Предполага се, че Микеланджело е страдал от аутизъм. Според неговите съвременници, художникът бил преобсебен от неговата собствена реалност. Повечето от мъжете в неговото семейство са имали сходни симптоми. Микеланджело е имал трудности в създаването на връзки с хората, имал е много малко приятели и дори не присъствал на погребението на брат си. Той е описван от своите съвременници като самотен и меланхоличен човек, който предпочита да бъде далече от компанията на другите. Неговите биографисти твърдят, че тези симптоми, в комбинация с гениалност в областта на математиката и изкуството показват, че той може да бъде считан за човек с високо функциониращо нарушение от аутистични спектър.

Лудвиг ван Бетовен

betoven

Когато умира през 1827, Бетовен вече има история за множество медицински проблеми, дължащи се на дългогодишен алкохолизъм. Предполага се, че той е страдал от биполярно афективно разстройства. Моментите на мания на Бетовен са били добре познати на неговите съвременници – те са били свързани с най-силните периоди в неговото композиране. По време на депресивните епизоди той е написал много от прочутите си произведения. В някои от писмата до братята си, Бетовен споделял мисли за самоубийство.

Ейбрахам Линкълн

abraham-lincoln-12

Предполага се, че Ейбрахам Линкълн е страдал от депресия. Биографистът на Линкълн твърди, че неговите приятели са определяли писмата му, като писани от най-депресивния човек, когото са срещали. Фамилно Линкълн е бил обременен за психични заболявания. Той е имал майка и множество роднини с депресия.

Едвард Мунк 

edvard-munk

Доколкото е известно Мунк е имал чести панически атаки. Фамилно той е бил обременен за психична болест – имал е сестра с биполярно афективно разстройство, която е живяла в дом за психично болни.

Надписът върху рамката на картината «Викът» съответства на стихове от дневника на художника.  Мунк пише, че решил да нарисува картината по време на разходка с приятели, когато видял червения залез: „Слънцето залязваше, небето стана кървавочервено. Обзе ме тъга. Смъртно уморен, стоях на фона на тъмната синева. Фиордът и градът бяха пронизани от езиците на пламъци…”

Художникът изостанал от приятелите си, които вървели пред него. Обзел го страх и тогава чул „великия вик на природата”.

Чарлз Дикенс

charles-dickens

Приятелите му разказват, че той бил във фаза на депресия всеки път, когато е започвал нов проект, но в края на книгата, настроението му превключвало в мания. Депресията му се влошава след раздялата със съпругата му, майка на десетте им деца, за да заживее с 18 годишна актриса. Четири години преди края на живота  си той става жертва на влакова катастрофа, в която не е наранен, но при вида на пострадалите пътници депресията му се влошава, като почти напълно спира неговата креативност.

Курт Гьодел

kurt-giotel

Брилянтен логик и математик, близък приятел на Айнщайн. Гьодел страдал от усещането, че някой го трови, той се хранел само с храна приготвена от жена му, която опитвала първа всичко в негово присъствие.

Уинстън Чълчил

churchill-22

На около 30 годишна възраст  той е споделял с близкото си обкръжение, че е хванат от примката на депресията. Често обмислял самоубийство. В епизодите на хипомании той се е чувствал сравнително по-добре, но настроенията му са се променяли бързо. В по-тежките мании той не спял по цели нощи, през които е написал своите 43 книги.

Исак Нютон

nuton

Един от най-великите учени на всички времена е страдал от силни спадове и подеми в настроението в комбинация с психотични тенденции. Неговата неспособност да се свързва с хората насочва към разстройствата от аутистичния спектър. В писмата му са установени налудности типични за шизофренията.

Чарлз Дарвин

darvin

Все още е загадка от какви психични страдания е бил засегнат Чарлз Дарвин. Чалз Дарвин почти постоянно е страдал от тремор, гадене, изблици на плач, зрителни халюцинации, които са били оценявани като тежка форма на агорафобия от повечето от неговите изследователи. Дарвин се страхувал от хората, избягвал разговори дори с децата си, той е писал за себе си: “Аз съм принуден да живея много тихо, страхувам се от всички и не мога да говоря дори с най-близките си хора”. В няколко писма той споделял желанието си за самоубийство, което се засилва много след публикуване на “Произход на видовете” и дебатите, които този труд предизвиква.

В областта на литературното творчество, внимание заслужават много писатели и поети.  Вирджиния Улф, Силвия Плат и Ърнест Хемингуей – трима изтъкнати творци преживели епизоди на тежка депресия, които вероятно са довели и до края на техния живот чрез самоубийство.

Jamison, 1985 и Ludwig, 1995 в  Koh, 2006 отбелязват, че по-високи проценти на психичните разстройства се срещат сред поети, писатели, композитори и музикални изпълнители, художници и актьори, в сравнение с учени, политици и архитекти, за които процентът е значително по-нисък. Тези изследователи смятат, че писателите, музикантите и художниците, които по природа са по-чувствителни влагат голяма част от своите емоционални преживявания за постигане на пълноценни  творчески продукти и често се превръщат в жертви на собствената си чувствителност, което позволява в някакви моменти от живота си да бъдат смазани от безнадеждност и меланхолия.

genii

Творчески заложби и психопатология. Изследвания.

Shalley, 1991 в Koh, 2006 предполага, че креативността съдържа три основни компонента:  придобити умения и знания в определена област на нивото на експертност, вътрешна мотивация към бъдеща изследователска работа и развитие и когнитивни способности за разбиране и синтезиране на нови идеи или продукти.

Weisberg, 1992 и Wallace, Gruber, 1989 в Koh, 2006 смятат, че креативността е капацитетът за продуциране на резултати, които не само имат елементи на оригиналност и иновативност, но имат и позивна стойност и съществен смисъл за човечеството.

В дискусиите за връзката между креативността и психипатологията често се засяга биологичната природа, която се изследва чрез търсене на по-висока честота на прояви на психични заболявания в определени семейства и по-често срещани хора с творчески заложби сред определени групи или деца, които показват по-добри резултати на тестовете за креативност. Другата връзка, често експлоатирана от изследователите е съчетанието между определен когнитивен стил и възможности за обработка на информацията и по-високата честота на прояви на креативност.

Neihart, 1998 обобщава 3 характеристики на връзката между високата креативност и психопатологията:

–    Нарушения в настроението;

– Определен тип мислене или когнитивни процеси;

– Толерантност към ирационалност.

Психометрични изследвания водят до следните заключения:

  •      Високо креативните индивиди имат нива над нормата по няколко дименсии на психопатологията;

– Най-често „Психотизъм” по Айзенк /EPQ/.

  • Високите нива на креативност са свързани с високи нива на клиничните скали;
  •      Артистичните гении имат по-високи нива на клинични симптоми в сравнение с гениите в науката;
  •      Високите нива на психотизъм са сързани с независимост и антиконформизъм – черти, които подкрепят креативността;
  •      Високите нива на психотизъм са свързани с капацитета за дефокусиране на вниманието, което вероятно допуска навлизането в съзнанието на нови идеи;
  •      Психотизмът е свързан с по-малко рестриктивното мислене – отвореност към опита, когнитивна наклонност, свързана с висока креативност;
  •      Креативните личности показват метакогнитивен контрол над симптомите на психичната болест;
  •      Те обичайно имат интелигентност над средната.  Прагът на интелигентността обикновено се отнася до IQ около  120 или повече.
  •      Не е задължително много високото ниво на интелигентност;
  •   Гениите не винаги имат много високи нива на IQ, но имат способност за процесиране на информацията в посока:

–  селектиране;

–     развитие;

–     анализиране;

–     въвличане на оригинални идеи в креативни контрибуции

Характеристики на креативните личности

Личностови характеристики, свързани с креативността при хора с артистични занимания:

– Отвореност към опита, особено фантазии и въображение;

– Импулсивност, липса на съзнателност;

– Тревожност, афективна лабилност, емоционална сензитивност;

– Пориви и амбиции;

– Антикомформизъм, независимост, несъобразяване с нормите;

– Враждебност, отчужденост, липса на топлота.

Личностови черти свъзрани с креативността при хора, които се занимават с наука:

– Отвореност към опита, гъвкавост на мисленето;

– Пориви, амбиции, нагласа към постижения;

– Самоувереност, доминантност, арогантност, враждебност;

– Автономност, интровертност, независимост.

Известни личности

  •      Александър Велики – описван като човек с висока интелигентност мечтател, мотивиран, склонен към поемане на риск, уверен в себе си, но също така грандиозен, безмилостен, неспокоен и параноиден.
  • Колумб – описван като интелигентен човек, мотивиран, уверен в себе си, склонен към поемане на риск, но също така нарцистичен, безмилостен и неспокоен.
  •      Нютон – описван като човек с изключително висока интелигентност и мечтателност, уверен в себе си, мотивиран, но натраплив, в поведението му липсва съпричастност и социални умения, безмилостен, параноиден.
  •      Наполеон – описван като човек мечтател, мотивиран, склонен към поемане на риск, уверен в себе си, но с мания за величие, безмилостен и неспокоен.
  •      Айнщайн – описван като човек с изключително висока  интелигентност, визионерски идеи, висока мотивация, самочувствие, но обсесивен, с липса на емпатия и социални умения, грандоман.

Изследователски въпроси и заключения:

Креативността изисква когнитивни способности и предиспозиция за мислене от типа “outside the box” – да се опитва новото, необичайното, дори странното, да си отворен към предизвикателни събития и случайни резултати, да си представиш неправдоподобното или да помислиш за малко вероятното.

От тези допускания, за да търсим висока креативност, произлиза необходимостта от наличие на характеристики като:

–  дефокусиране на вниманието;

–  дивергентно мислене;

–  отвореност към опита;

–  независимост;

–  антиконформизъм /клъстър на креативността/.

– Дали креативността и психопатологията наистина са свързани?

– Гениалността и лудостта, разглеждани като форми на един и същ процес.

– Ролята на интелигентността за консолидация на симптомите на психичната болест.

– Не всички креативни хора имат прояви на психична болест;

– Много креативни хора нямат прояви на психични проблеми;

– Сериозната психична болест по-скоро пречи, отколкото подпомага креативността.

Facebook Comments