„Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему“ – Лев Толстой

Лев Николаевич Толстой  е руски писател, автор главно на романи и разкази, в по-късната част от живота си — и на пиеси, есета и религиозни трактати. Трите му най-известни произведения, романите „Война и мир“, „Ана Каренина“ и „Възкресение“ са смятани за едни от най-значимите романи в историята и за връх на реалистичната литература. Самият Толстой е определян като най-великият романист в световната история.

Лев Толстой е известен и като сложна и парадоксална личност, заради неговите религиозно- моралистични и аскетични възгледи, които възприема през 80-те години на 19 век и които го превръщат във влиятелен морален философ и социален реформатор. В последните години от живота си Толстой, изхождайки от буквалното тълкуване на религиозното учение на Исус Христос, най-вече на Проповедта на планината, става ревностен християнски анархист и анархопацифист. Неговите идеи за ненасилствена съпротива, изразени в книги като „Царството Божие е вътре във вас“, оказват силно влияние върху по-късните водачи на движението за ненасилие, като Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг. Последователите на религиозните възгледи на Толстой се наричат толстоисти.

lev-tolstoy-19

Цитати и биография :

  • Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица — някаква награда — пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия.
  • Ако някой истински и сериозно иска да направи живота си по-добър, първото нещо, от което той би се отказал, ще бъде употребата на плътта на животните за храна, понеже това е неморално и включва извършването на действие — убийство, което е несъвместимо с моралното чувство.
  • Ако някой се съмнява в неразделността на мъдростта и самоотречението, нека погледне как на другия край винаги се съчетават глупостта и егоизмът.
  • Важно е било и ще бъде винаги само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора.
  • Властта като насилие се поражда тогава, когато признаваме за по-висше нещо, което не е висше според изискванията на сърцето и разума.
  • Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему. – начало на романа „Ана Каренина“
  • Все чаках нещо да се случи през периода, когато съм на 63 години… Нищо не се случи. Сякаш не зная, че всичко, което може да дойде отвън, е нищо в сравнение с онова, което може да се случи вътре в човека.
  • Всеки иска да промени човечеството, но никой не се замисля как да промени себе си.
  • Всички мисли, които имат огромни последствия, са прости.
  • Всяка мисъл, изразена с думи, е сила, действието на която е безпределно.
  • Главното изискване за всяко изкуство е чувството за мярка.
  • Да се бориш срещу насилието с насилие значи да поставиш ново насилие на мястото на старото… Колкото страшно и трудно да е положението на човека, който живее християнски живот сред живот, почиващ на насилие, той няма друг изход освен борба и саможертва – саможертва докрай.
  • Егоизмът е лудост. Лудостта е егоизъм.
  • Една от най-вредните и най-опасни мисли е „Всички правят така“.
  • Едно от най-опасните изречения е: „Всички правят така.“
  • Едно от най-обичайните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества, че е добър, зъл, умен, глупав, енергичен, апатичен и т.н. Хората обаче не са точно такива. Ние можем да кажем за един човек, че той по-често бива добър, отколкото зъл, по-често умен, отколкото глупав, по-често енергичен, отколкото апатичен, и обратно, но няма да бъде справедливо, ако кажем за един, че е добър или умен, а за друг, че е зъл или глупав. А ние винаги тъй разделяме хората. И това не е право.
    Хората са като реките: водата във всички е еднаква и навред е една и съща, но всяка река бива ту тясна, ту бърза, ту широка, ту тиха, ту чиста, ту студена, ту мътна, ту топла. Така и хората. Всеки човек носи в себе си наченки на всички човешки качества и понякога проявява едни, понякога други, а понякога съвсем не прилича на себе си, без да е изменил нещо от същността си. У някои хора тия промени биват особено резки.
    из романа „Възкресение“, I част, 59 глава, откъдето тръгва определението, че „човекът на Толстой е като река“
  • Животът е голямо и сериозно нещо и всички ние през този кратък промеждутък от време, което ни е дадено, трябва да се стараем да намерим своето предназначение и колкото е възможно по-добре да го изпълним.
  • За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш.
    Чтобы поверить в добро, надо начать делать его.
  • Има два начина на познание. Да се опознава външния свят с петте сетива е най-грубият, неизбежен начин. Но прониквайки в живота на друго същество – човек, звяр, растение, даже камък – го опознаваш отвътре, съединявайки, възстановявайки нарушеното между нас единство. Това е поетически дар. Това е любов.
  • Истинската мъдрост не е многословна.
  • Истинска обич е само онази, за която няма граници за жертвите – чак до смърт.
  • Историята щеше да бъде нещо прекрасно, ако беше вярна.
  • Както златото се получава чрез промиване, така е и с хубавите и хубаво изразените мисли. Повече мислете и по-малко пишете, а от това, което пишете, повечко изхвърляйте.
  • Книгите с афоризми не само, че не потискат самостоятелната дейност на ума, а напротив – предизвикват я.
  • Когато живееш за себе си, търсиш общуване с хора, които могат на теб да бъдат полезни – те са все богати, силни, задоволени. Затова именно, когато живееш за себе си и се огледаш изведнъж наоколо си да потърсиш на кого би могъл да бъдеш полезен, струва ти се, че на никого не си нужен. Но ако си разбрал, че животът е служене на другите, ще търсиш общуване с бедните, болните, незадоволените, и тогава не ще смогваш да служиш на всички, на които ще искаш да служиш.
  • Който вижда смисъла на живота в усъвършенстването, не може да вярва в смъртта – в това, че усъвършенстването се прекратява. Това което се стреми към съвършенството, само променя формата си.
  • Който има пари, има в джоба си и тези, които нямат нищо.
  • Колкото повече човек дава на хората и по-малко иска за себе си, толкова е по-добър; колкото по-малко дава на другите и иска за себе си повече, толкова е по-лош.
  • Не зная дали моята капка дълбае, а тя неволно все капе.
  • Не се съпротивлявайте на злото, но и сами не участвайте в злото … и никой на този свят не ще успее да ви превърне в роби.
  • Нещо много важно: свободата на волята е съзнание за своя живот. Освободен е онзи, който съзнава, че живее. А да съзнаваш, че живееш, значи да съзнаваш закона на своя живот, значи да се стремиш към изпълнение на закона на своя живот.
  • Никога не мисли, че не обичаш или че не те обичат. Това е само когато винаги съществувалата и съществуваща обич между теб и хората е нарушена от нещо, и трябва само да се постараеш да отстраниш онова, което нарушава тази обич, вечно свързваща хората – тя винаги съществува.
  • От младини започнах преждевременно да анализирам всичко и безмилостно да разрушавам. Често съм се боял и съм мислел – у мен няма да остане нищо цяло; но ето че старея, а имам у себе си много нещо цяло и невредимо, повече, отколкото у другите хора. Дали средството на анализа ми е било силно, или изборът ми е бил верен, но отдавна вече не разрушавам.
  • Политическо изменение на социалния строй е невъзможно. Изменението е само нравствено, вътре в човека. Но по какъв начин ще тръгне това изменение? Никой не може да знае за всички, но за себе си всеки го знае. И всички в нашия свят са загрижени за това изменение по отношение на всички, само не по отношение на себе си.
  • Постоянство и решителност са двете качества, които осигуряват успеха във всяка работа.
  • Прави каквото трябва, да става каквото ще.
  • Приковеш ли поглед към плодовете на доброто, преставаш да го правиш, нещо повече – с това, че го гледаш, го разваляш, ставаш суетен, бездеен. Онова, което си направил, ще бъде истинско добро само когато тебе не ще те има, за да го разваляш. Сей, сей със съзнанието, че не ти, човече, ще го ожънеш. Онова, което правиш, без да видиш наградата за него, и го правиш с обич – то е истинско Божие. Сей, сей и Бог ще се погрижи то да порасте и ще го пожънеш не ти, човече, а онова в тебе, което сее.
  • Хубавото на кратките мисли е това, че те карат сериозния читател да се замисли.
  • Художникът въплътява потока на живота, неумолимо изчезващ във времето.
  • Целият живот, който водя, изглежда, че е само едно напипване, а трябва твърдо да се постави целият живот на тази основа: да търсим, да живеем, да правим само едно – добро на хората: да ги обичаме и да им помагаме у тях да има все повече обич и по-малко необич. Eдинствено обич желая на хората, само за нея работя.
  • Често чуваш младежта да казва: аз не искам да живея с чужд ум, аз сам ще обмисля. Защо ти трябва да обмисляш обмисленото? Взимай готовото и върви по-нататък. В това е силата на творчеството.
  • Човек може да бъде здрав и без да убива животни за храна. Затова, ако яде месо, той взема участие в отнемане на живот, за да задоволи своя апетит.
  • Човек ще се избави от пиянството не тогава, когато е лишен от възможността да пие, а когато пред него има вино и той не го докосва.

lev-tolstoi-2

Произход и ранни години

Лев Толстой произлиза от руския благороднически род Толстой, легендарен основоположник на който е немецът Индрис, заселил се в Чернигов през 1353 година. Неговият предшественик Пьотър Толстой става приближен на цар Петър I и се издига до поста ръководител на Тайната канцелария. Николай Толстой, бащата на писателя, е офицер, участвал в Наполеоновите войни. След напускането на армията натрупва дългове от хазарт и е принуден да заеме чиновническа длъжност. За да подобри материалното си положение, Николай Толстой се жени за Мария Волконска от княжеската фамилия Волконски, която извежда родословието си от киевския княз от 11 век Ярослав Мъдри.

Лев Толстой е роден на 9 септември (28 август стар стил) 1828 година в Ясная Поляна, наследствено имение на майка му в Тулска губерния разположено 180 км на юг от Москва. Той е четвъртото дете в семейството след трима по-големи братя – Николай (1823-1860), Сергей (1826-1904) и Дмитрий (1827-1856). През 1830 година се ражда сестра му Мария (1830-1912), а майка му умира и с отглеждането на децата се заема тяхната далечна роднина Татяна Ерголска.

През 1837 година семейството се премества в Москва, където най-големият син Николай започва да се готви за постъпване в университета. Внезапната смърт на бащата през същата година поставя семейството в затруднено материално положение и Ерголска с по-малките деца се връща в Ясная Поляна, където за децата се грижи леля им по бащина линия графиня Александра Остен-Сакен, определена за тяхна настойница.

През 1840 година графиня Остен-Сакен също умира и децата се преместват в Казан при новата си настойница Пелагия Юшкова, сестра на баща им. В Казан домът на Юшкови е един от центровете на местния светски живот, но срамежливият и с ниско самочувствие Лев Толстой трудно се вписва в него. Първоначалното си образование той получава от частни учители, като немеца Реселман и французина Сен Тома.

През 1843 година, петнадесетгодишен, Лев Толстой се записва в Казанския университет, за да се подготви за кандидатстване в редовния курс на университета по арабска и турска филология, единственият в страната по това време. Започва редовното си обучение, показвайки на приемните изпити отлични резултати по „турско-татарски език“. Поради конфликт на семейството му с преподавателя по руска история и немски език, в края на първата година той е принуден да се премести в юридическия факултет. Макар че проявява известен интерес към работата на своя преподавател по право Дмитрий Мейер, през 1847 година Толстой изоставя образованието си преди да завърши третата година в университета.

Начало на литературна дейност и служба в армията

 

Лев Толстой през 1848 година

 

Толстой във военната си униформа през 1856 година

След като напуска университета, през пролетта на 1847 година Толстой се установява в Ясная Поляна. Животът му през този период до известна степен е отразен в по-късния разказ „Утрото на помешчика“. Той изучава самостоятелно английски език, музика и право. През 1849 година открива училище за своите крепостни селяни, където преподава един от тях, но понякога и самият Толстой провежда занятия.

През февруари 1849 година Лев Толстой заминава за Санкт Петербург, където прекарва голяма част от времето си с чичото на бъдещата си съпруга К. А. Иславин. През пролетта полага изпити по право, но след като взима два от тях се отказва да се явява на последния и се връща на село. По-късно често посещава Москва, където увлечението му по хазарта се отразява зле на финансите му.

През този период Толстой силно се интересува от музика, като самият той добре свири на пиано, а любими негови композитори са Йохан Себастиан Бах, Георг Фридрих Хендел и Фредерик Шопен. В края на 40-те години, съвместно със свой познат, той композира валс, който е записан в началото на 20 век от Сергей Танеев и е единствената музикална композиция на Толстой. По това време Толстой започва и първите си сериозни литературни занимания. През зимата на 1850-1851 година започва да пише повестта „Детство“, а през март – „Историята на вчерашния ден“.

През 1851 година в Ясная Поляна пристига по-големият брат на Лев Толстой Николай, който служи в армията в Кавказ. Той предлага на по-малкия си брат да постъпи на военна служба. Лев Толстой първоначално отказва, но значителни загуби на хазарт го принуждават да замине за Кавказ, за да ограничи разходите си. Той решава все пак да постъпи в армията, но назначението му се забавя по бюрократични причини и той прекарва 5 месеца в Пятигорск, като се занимава главно с лов. През есента, след като полага изпити в Тифлис, Толстой е назначен за юнкер в артилерийска батарея, разположена в Старогладов, казашко селище на брега на Терек в днешната Чеченска република. През следващите години той участва в продължителната Кавказка война.

В Старогладов Лев Толстой продължава работата си върху „Детство“ и през 1852 година изпраща повестта в редакцията на петербургското списание „Современник“. Николай Некрасов, редактор на списанието, оценява високо повестта и тя е публикувана на 18 септември. „Детство“, подписана само с инициалите Л. Н., е високо оценена от критиката, като авторът веднага е причислен към новото поколение популярни автори, включващо известните вече Иван Тургенев, Иван Гончаров, Александър Островски.

След започването на Кримската война в края на 1853 година Толстой е прехвърлен на Балканския полуостров, където участва в битката при Олтеница и неуспешната обсада на Силистра. От ноември 1854 до септември 1855 година е в обсадения от съюзниците Севастопол, където известно време командва батарея. По това време пише разказа „Севастопол през декември 1854 г.“ („Севастополь в декабре 1854 г.“), който е публикуван в „Современник“ и прави силно впечатление на широката публика, включително на император Александър II. За службата си в Севастопол Толстой е награден с орден „Света Ана“.

С известността си в светските кръгове и с репутацията си на смел офицер Толстой има възможност за успешна кариера в армията, но скоро я пропилява, като пише няколко сатирични песни. Една от тях, придобила голяма популярност, е посветена на неуспешна военна операция в Крим в края на август 1855 година и засяга много влиятелни генерали, като Толстой трябва да дава обяснения пред помощник-началника на щаба. След падането на Севастопол Толстой е изпратен като куриер в Санкт Петербург, където завършва разказите „Севастопол през май 1855 г.“ („Севастополь в мае 1855 г.“) и „Севастопол през август 1855 г.“ („Севастополь в августе 1855 г.“), публикувани вече с пълното име на автора. Поредицата „Севастополски разкази“ окончателно утвърждават литературната репутация на Толстой и през ноември 1856 година той окончателно напуска военната служба.

Пътуването му в Европа през 1860-61 г. оформя неговата политическа и литературна трансформация, когато се среща с Виктор Юго, чийто литературен талант Толстой похвалва, след като чете току-що завършения роман „Клетниците“. Сравнение на романа на Юго и „Война и мир“ на Толстой показва влиянието му в пресъздаването на баталните сцени. Политическата философия на Толстой е повлияна от среща през март 1861 г. с френския анархист Пиер-Жозеф Прудон, тогава живеещ в изгнание под чуждо име в Брюксел. Освен че преглежда предстоящата публикация на Прудон, La Guerre et la Paix („Война и мир“ на френски), чието име Толстой ще заеме за своя шедьовър, двамата обсъждат образованието и както Толстой пише в една от своите образователни тетрадки: „Спомняйки си за този разговор с Прудон, той показва, че според моя личен опит, той беше единствения човек, който разбираше значението на образованието и на печатницата.“

Изгарящ от ентусиазъм, Толстой се връща в Ясна поляна и основава тринадесет училища за децата на своите крепостни, на база на принципите описани в есето му от 1862 г. „Училището на Ясна поляна“.Образователните експерименти на Толстой не траят дълго, заради тормоз от страна на царската тайна полиция. Въпреки това, като предшественик на училището на А.С. Нийл, училището в Ясна поляна може да се счита за първия образец за демократично образование.

Известно време Толстой работи като учител в родния си край. Издава списание „Ясна поляна“, в което създава педагогическата теория на „свободното възпитание“. Съставя учебници „Азбука“ и „Нова Азбука“.

Последни години

lev-tolstoi

След духовното си възкресение през 1880 г. Лев Толстой прави два неуспешни опита да напусне Ясна поляна – през 1884 и 1897 г. През 1884 г. смята да замине за Америка, а през 1897 г. – във Финландия. Толстой напуска Ясна поляна през 1910 г., за да живее в обикновено руско село, в обикновена селска къща. Това си намерение той споделя с руския селянин — толстоист Михаил Новиков от с. Боровково, Тулска област. Седмица преди бягството си му пише и писмо, в което го моли да му осигури селска къща. Но М. Новиков не отговаря веднага на писмото и Толстой получава отговора му вече в Астапово.

Религиозните възгледи на Толстой коренно променят начина му на живот и поведение. Той се отказва от собствеността и авторските си права, работи физически труд, отрича експлоатацията, насилието и суеверието на държавата и църквата. Намира единомишленици сред сектантите-духобори, обикновените руски селяни, дворяните, занаятчиите и студентите. Семейството на Толстой и бившата му дворянска среда не приемат новите му възгледи и поведение. Толстой се чувства сам и не на мястото си в имението си в Ясна поляна. Единствената му опора са вярата и съзнанието му за съществуване на разумен, но непознаваем Бог, който е вложил в човешките сърца божествени качества – милосърдие, жертвоготовност, доброта, които Толстой нарича “любов”.

Има един човек, макар и изгонен от Русия заради пропаганда на новите идеи на Толстой, който е моралната му опора — това е Владимир Григориевич Чертков. Десет години Чертков живее в Англия и получава от Толстой близо 1000 писма. През 1907 г. му е разрешено да се върне в Русия. Той купува земя в съседното на Ясна поляна село Телятинки от дъщерята на Толстой – Александра, която единствена от семейството споделя религиозните възгледи на баща си. Там построява голям дом и стопански сгради, които са отворени за всеки нуждаещ се и за толстоистите. Но тази близост и всекидневното посещение на Толстой в Телятинки не са одобрявани от семейството на Толстой и най-вече от съпругата му София Андреевна. Тя, заедно със съседката си — помещица Звегинцева, прави оплакване в полицията и Чертков получава забрана да живее в Тулска област. В.Г. Чертков се заселва в имението Крекшино до Москва. Там през 1909 г. му гостува Толстой и пише завещанието си, в което предоставя авторските права върху литературното и религиозното си творчество на цялото човечество, като желае Чертков да събере, подреди и издаде цялото му творчество. В началото на 1910 г. Чертков получава разрешение да се върне в Телятинки.

За Толстой започва най-кошмарната, последна година от живота му. Цялото семейство – осем деца, вече пълнолетни и със семейства, и жена му желаят да получат правата над творчеството му. Те подозират, че верен на религиозните си възгледи, Толстой ще ги лиши от тези права и ще предостави творбите си безвъзмездно на всички хора. Самото завещание на Толстой се оказва незаконосъобразно според действащия в Русия закон, тъй като няма посочено поименно лице. Налага се тайно в гората до Ясна поляна Толстой да пише ново завещание, в което посочва дъщеря си Александра за наследник на авторските му права и Чертков — за издател на съчиненията му. Прилага и обяснителна записка, в която пояснява защо постъпва по този начин и утвърждава волята си, че творчеството му принадлежи на цялото човечество безвъзмездно. Съпругата му София го следва неотлъчно, заплашва със самоубийство, ако се среща с Чертков, проверява и рови за завещанието непрекъснато. Синовете му грубо изискват да се откаже от “лудостта си” и да остави правата на семейството си. Атмосферата в дома му е непоносима. Вечерта на 27.10.1910 г., на 82 г., Лев Толстой не издържа и тайно напуска Ясна поляна. Придружава го личният му лекар Д. Маковицки. За бягството знае единствено дъщеря му Александра, която трябва да дойде при него в Шамординския женски манастир, където е сестрата на Толстой. Той отива там при сестра си Мария и дори си наема къща в селото до манастира. Но пристига Александра и го уведомява за реакцията на жена му – хвърлила се в езерото рано сутринта, след като узнава за бягството му. Спасена е от младия секретар на Толстой – В. Булгаков. Толстой решава да напусне и сестра си, и заедно с лекаря и дъщеря си заминава на юг – в Кавказ. Купени са билети за Ростов на Дон. Но във влака Толстой се разболява от пневмония и слиза на гара Астапово. Там след седмица боледуване умира на 07.11.1910 г. До него са Алесксандра и Чертков. Съпругата му не е допусната, както и православен свещеник. Толстой завещава да бъде погребан под вековни дъбове край Ясна поляна, без церемония, без кръст и име на гроба. Това е изпълнено, но през 1912 г. София Андреевна все пак заплаща на свещеник и той извършва православно опело на гроба,въпреки забраната на светия Синод на РПЦ.

Много са спекулациите с религиозните идеи на Толстой и целта на бягството му. Алексндра Толстая пише в спомените си, че са решили да отидат в България. Създателите на музея в с.Ясна поляна, Бургаско пишат, че целта е била комуната в селото. Дори да са решили да пътуват за България, това е решение на лекаря и Александра – така пише в спомените си племенницата на Толстой Елисавета Валерианова, която е била на гости при майка си и е свидетел на пристигането и разговорите на Толстой с майка ѝ в манастира. Според нея думите на Толстой са били “При никакви познати, в никаква колония, а в някое обикновено руско село желае да живее и умре.” И това е най-логично и истинно, като се имат предвид религиозните възгледи и поведение на Толсой. Колкото до твърдението на Дънов и на вчерашните и днешните му последователи, едно е ясно – никога и никъде Толстой не пише и не произнася името на Дънов, същото важи и за най-близкото му обкръжение – Д. Маковицки, П. Бирюков, В. Чертков, В. Булгаков, Ал. Толстая. Толстой спира до разума и морала – повече не му е нужно. Няма и отрича всичко, което не е в рамките на разума и затова всяка теософия, езотерични и тям подобни религиозни учения са му чужди.

lev-tolstoi-chehov

Толстой дава истински християнски пример – отказ от богатство, титла и авторски права, изкарване на хляба с личен физически труд. Това правят и толстоистите и ред религиозни секти след революцията през 1917 г. в Русия и полагат основите на практичен религиозен комунизъм, подкрепяни от секретаря на Ленин, религиозният експерт Вл. Бонч-Бруевич, но след смъртта на Ленин проектът за религиозен комунизъм е забранен и унищожен от Троцки и Сталин.

Толстоизъм

 

Духовното и нравствено рождение на Толстой се извършва през 1880 г. Той реформира теоретично християнството, като изчиства и показва истинската вяра на човека Христос в Бога. За разлика от църковното християнство, което проповядва вяра в богочовека Христос, в неговото възкресение и чудеса, Толстой отрича догматите и каноните. Той утвърждава християнската нравственост, изразена в планинската проповед на човека Христос (Матей, гл. 5), която е лично дело за всеки индивид, тук и сега, и няма никаква връзка с обредите и тайнствата на църквата, била тя православна, католическа или протестантска. За това Лев Толстой е отлъчен от руската православна църква през 1901 г. Религиозно-социалните му съчинения са забранени в Русия и се печатат в Англия и Швейцария.

Създател е на религиозно-философско учение (толстоизъм) за непротивене на злото чрез насилие. На 82 години напуща имението си поради несъгласие с жена си, която не приема завещанието на Толстой относно правата над литературните и религиозните му съчинения, които се предоставят безвъзмездно на всекиго, който желае да ги издава, т.е. на цялото човечество. Напуща също и паразитния живот в имението, за да живее в обикновено руско село, макар придружителите му — Александра Толстая и д-р Д. Маковицки да са му предлагали емиграция в България или включване в толстоистка колония в Кавказ. Но не успява, умира в къщата на началника на малката жп гара Астапово на 20 ноември 1910 г.

Влияние в България

В началото на 20-ти век група млади интелигенти от всички краища на България създават толстоистка колония в село Алан Кайряк (Бургаско), поддържаща кореспонденция с Лев Николаевич Толстой. Комуната е имала силно присъствие в живота на селото и така то е наречено Ясна поляна, получавайки името на родното място на писателя. Издават списание „Възраждане“ (1907-1935), в което публикуват 11 ръкописа на Толстой, религиозно-философска литература за разумен човешки и обществен живот, сведения за толстоизма в България и света. За изданието Толстой казва: „Това е единственото списание в света, проповядващо напълно нашите идеи“.

От 1944 г. до 2008 г. в България са издавани само художествените му произведения. Религиозните му книги са забранени до 1989 г. Тяхното първо издание е през 2008 г., когато се навършват 180 години от рождението му. Юбилейната 2010 г., когато се навършват 100 г. от смъртта на Лев Толстой, е отбелязана подобаващо единствено в гр. Варна със седмична изложба на религиозно-социалните произведения на Толстой и съвременни изследвания за тях, като изложбата е закрита с дискусия за толстоизма.

Facebook Comments