Добре е да си отидеш от живота като от пир: без да си жаден, но и без да се опиеш – Диоген

Диоген Синопски, наречен Циника, е роден в град Синоп (в днешна Турция) през 412 г.пр.н.е. и е умрял през 323 г.пр.н.е. в Коринт. Според Диоген Лаертски датата на смъртта му съвпада със смъртта на Александър Македонски във Вавилон (според други източници денят на раждането му съвпада със смъртта на Сократ).

diogen-2

Бащата на Диоген, Икей, сараф по професия, е бил затворен или изпратен в изгнание заради финансови престъпления и младият Диоген е бил принуден да сподели неговата съдба. Той отива в Атина заедно с прислужника си на име Маней, но скоро бива изоставен от него. С характерния си хумор Диоген заявява “Ако Маней може да живее без Диоген, защо Диоген да не може без Маней?”

Привлечен от аскетическите учения на Антистен, Диоген става негов ученик, и въпреки жестокостта, с която е посрещнат, скоро задминава своя учител по репутация и постижения. За разлика от другите жители на Атина той презирал светските удоволствия и смятал суетата и желанието за изкачване в социалната йерархия за празни усилия.

Историите, разказвани за Диоген, много точно илюстрират характера му. Той привиквал с резките промени на времето като живеел в делва, принадлежаща на храма на Кибела и разбил единствената си чаша, когато видял едно момче да пие от шепите си. Друг любопитен момент настъпил, когато атиняни го запитали как да се отърсят от изкушенията на плътта. Диоген просто започнал да мастурбира, а когато го порицали за това, той отвърнал: “Ех, ако можех да задоволя и глада си като си търкам корема …”.

Друга негова странност била обикалянето на агората посред бял ден с факла в ръка и на питанията на съгражданите си какво прави той отговорил “Търся един нормален човек ”.

По време на пътуване до Егина Диоген бил заловен от пирати и продаден като роб на остров Крит на заможен търговец на име Зенадий. Когато го попитали какъв занаят умее, философът отговорил “Единственото нещо, което мога да правя, е да уча хората, и искам да бъда продаден на човек, който има нужда от господар.” Диоген изживял остатъка от живота си като наставник на двамата синове на Зенадий.

Една от най-популярните истории за него е срещата му с Александър Македонски. Когато великият пълководец се спрял пред философа и го попитал дали може да му услужи, Диоген отвърнал “Би ли се дръпнал, че ми закриваш слънцето.” Тогава Александър Македонски възкликнал “Ако не бях Александър, бих искал да съм Диоген”.

Друга легенда гласи, че Александър заварил Диоген на централния площад, ровейки се в купчина човешки кости. Когато го попитал какво прави, Диоген отвърнал “Опитвам се да различа костите на баща ти от тези на роба.”

Когато Платон описал човека като двуного без пера, Диоген оскубал перушината на един петел и го завел в школата му. След този инцидент Платон се видял принуден да добави определението “и с плоски стъпала”.

По случай смъртта на Диоген жителите на Коринт му издигнали паметник, който представлявал мраморно куче, символ, който киниците по този повод си избрали (от „κύων“ – „куче“).

Няма запазени писмени източници за живота и идеите на Диоген, защото няколкото книги, написани от него, са били изгубени през вековете. Единствените ни познания за философа се коренят най-вече в анекдотите, описващи неговия характер.

За Диоген щастието се крие в независимостта – по-точно в тоталната независимост. Той постига това като се стреми да разчита в минимална степен на околните обстоятелства – спи под открито небе при най-лошото време и яде каквото успее да намери. От друга страна, той не е против физическите удоволствия (случаят с мастурбирането): когато го обвинили, че излиза от един публичен дом, той отговорил, че трябва по-скоро да го обвиняват, че е влязъл там. Освен това много обичал да се грее на слънце (както го заварил Александър Македонски според легендата).

Според Диоген всички изкуствени “предимства” на цивилизацията са несъвместими с щастието и моралът възпира завръщането към природната простота. Аскетизмът му е бил толкова голям, че философите от стоическата школа го обявяват за “sophos“, перфектният човек. Според неговите думи, “хората са усложнили всички елементарни божи дарове”.

diogen-_-jean-leon_gerome_-_diogenes_-_walters_37131

Добре е да си отидеш от живота като от пир: без да си жаден, но и без да се опиеш.

С истината трябва да се живее като с огъня: без да много да се доближаваш за на се опариш и без да се отдалечаваш за да не студуваш.

Подаваш ли ръка на приятел недей да свиваш пръсти в юмрук.

За да причиниш мъка на завистливците, трябва да си в добро настроение.

–––––

Веднъж Диоген видял един човек да се поръсва на религиозен обред, с цел очистване на греховете и му казал:

– Нещастнико! Нима не знаеш, че както от граматични грешки не можеш да се избавиш само с поръсване на мастило, така и от греховете, които си извършил в живота си, не ще се освободиш само с поръсване на вода.

–––––-

Попитали Диоген за някакъв богаташ:
– Този и този богат човек ли е?
– Не знам, – отговорил Диоген. – Зная, че има само много пари.
– Значи е богат!
– Да бъдеш богат и да имаш много пари не е едно и също нещо, – казал Диоген. – Истински богат е този, който е доволен от това, което има. Този, който се старае да има повее от това, което има е по-беден от този, който няма нищо, но е доволен от своята съдба.

––––––

Александър Македонски отивал да завладее Индия. Срещнал Диоген, гръцки философ и мистик. Диоген лежал на пясъка близо до реката и се препичал. Той бил толкова радостен и спокоен, че Александър му завидял:

– Аз сън впечатлен от вас. Мога ли да направя нещо за вас?

Диоген му отговорил:

– Просто мръдни малко настрани, защото ми закриваш слънцето. За сега друго не ми трябва.

Александър се дръпнал и замислено казал:

– Ако имам друга възможност отново да дойда на земята, ще моля Бог, вместо Александър, да ме направи Диоген, Така че да мога да се радвам на всеки ден.

Диоген се засмял:

– Че кой ти пречи да правиш това и сега? Къде отиваш? В продължение на месеци съм те виждал да движиш войските си напред и защо го правиш?

– Отивам в Индия, за да завладея целия свят.

– И какво ще правиш след това? – попитал Диоген.

– Тогава ще си отдъхна и ще се радвам.

Диоген се усмихнал и казал:

– Ти си луд! Аз почивам сега. Щастлив съм сега в този момент. Не искам да завладявам света, защото не виждам нужда от това. Ти искаш да се радваш накрая, а защо не сега? Кой ти каза, че трябва да завладееш света? Казвам ти, ако не се радваш сега, ти никога няма да се зарадваш. Ти никога няма да завладееш света…ще умреш по средата на похода. Без радост всички умират по средата на своя път.

––––––

Един ден Диоген ядял леща, седнал пред някаква къща. В цяла Атина нямало по-евтино ядене от тази манджа. С други думи, щом ядеш леща, значи съвсем си закъсал.

Минал един от министрите на императора и му рекъл:

– А, Диоген! Ако се беше научил да си по-покорен и да ласкаеш малко повече императора, нямаше да ядеш толкова леща.

Диоген спрял да яде, вдигнал поглед, взрял се в богаташа и му отвърнал:

– Бедни ми братко, ако се беше научил да ядеш малко леща, нямаше да има нужда да си покорен и да ласкаеш толкова императора.

Facebook Comments