Луи Арагон – Любовта между двама души е в различните видове самота

aragon_louis-processed

Луи Арагон ( Louis Aragon) френски писател и общественик, псевдоним на Луи Мари Андрийо, е роден на 03.10. 1897 г. в Ньой сюр Сен. Извънбрачен син на Маргарита Тука. Вторият му баща е политическият деец Андрийо. Взема псевдонима си по наименованието на испанската историческа област. От 1915 г. учи в медицинския факултет в Париж. Пише първите си стихове през 1917 г. Участва в Първата световна война като санитар. Дебютира с дадаистичния сборник „Фойерверк” (1920). Отначало се изявява като дадаист и сюрреалист, по-късно се насочва към реализма. Автор на много стихотворни сборници, романи, поеми, публицистика, есеистика, исторически произведения и др. вкл. „История на СССР”. Член на Академията Гонкур. Деец на ФКП (от 1927 г.), член на Централния й комитет. През 1932 г. посещава СССР. Женен от 1939 г. за Елза Триоле (Елиза Каган), писателка, богата руска еврейка, сестра на Лиля Брик, близка на Владимир Маяковски. Участва в Съпротивата. Гостува със съпругата си в България през 1947 г. Носител на Международната награда за Ленин „За мир между народите” (1957). Член на Световния съвет за мир. Доктор на науките на Московския и Пражкия университети. Популяризира съветската литература във Франция. Подкрепя дисидентите в СССР. Умира на 24.12.1982 г. в Париж. У нас са издадени книгите му „Човекът комунист” (1948), „Комунисти” (1950), „Избрани стихотворения” (1956), „Страстната седмица” (исторически роман за 100-те дни на Наполеон, 1959), „Орелиен” (роман, 1966), „Лъжата-истина” (1983), „Върхове над съня” (стихове, 1986), „Умъртвяване” (1993) „Не понасям истини приети на вяра” (Никола Вапцаров, Луи Арагон, 2009).

„Оптимизмът е разкошът на великите хора.“

„Да обичаш значи да излезеш извън предела на себе си.”

„Оптимизъм – ето това е лукса на великите хора.“

„Младите хора мечтаят. Старите си спомнят.“

„Функцията на гения се заключава в това да достави мисли, които след двадесет години ще станат достояние на идиотите.“

„Честността нерядко е безразсъдна.“

„Любовта между двама души е в различните видове самота.“

„Който се стреми към абсолютното, се отказва от щастието.“

„Жената е бъдещето на мъжа.“

„В живота нищо не изглежда така, както си го представяме.“

„Всичко, което не е аз, е неразбираемо.

„Дали ще тръгна да я търся по бреговете на Тихия океан, или ще я събирам по краищата на съществуването си, раковината, която доближавам до ухото си, ще отеква със същия звук, който ще взимам за гласа на морето, и който ще е само шум от мен самия.“

„Всички думи, ако след миг вече не ми е достатъчно да ги пазя в ръка като красиви седефени предмети, всички думи ще ми позволят да слушам океана и в тяхното слухово огледало ще открия само своя образ.“

„Езикът, какъвто и да изглежда, се свежда до едничкото Аз и ако повтарям някоя дума, тя се отърсва от всичко, което не съм аз, докато не се превърне в органичен шум, чрез който се изявява моят живот.“

„Няма никой освен мен на света и ако от време на време имам слабостта да вярвам в съществуването на някоя жена, достатъчно е да се приведа над нейната гръд, за да чуя шума на моето сърце и да се разпозная. Чувствата са само езици, улесняващи упражняването на някои функции.“

„Нося в левия си джоб портрета си, приличащ твърде много на мен: това е часовник от кафява стомана. Той говори, отбелязва времето и нищо не разбира.“

„Всичко, което е аз, е неразбираемо.“

louis-aragon

Стихове :

На тоя свят любов щастлива няма

Човекът нищо не владее Нито сила

ни слабост ни сърце Разтваря вдигнал ръст

ръце но сянката си вижда паднал кръст

и щастието не докосва даже с пръст

Животът ни стена е всичко разделила

на тоя свят любов щастлива няма

 

Животът е войник останал без патрони

за друга участ бил е на света роден

защо в зорите да се буди всеки ден

щом вечер пада на безделието в плен

Живот признай го сам и стига сълзи рони

на тоя свят любов щастлива няма

 

О моя обич о любов ти моя рана

ранена птица аз те нося в свойта гръд

извръщат взор след нас и думите шептят

които сплитах сам по дългия ни път

преди във взора ти да срещнат гибел ранна

на тоя свят любов щастлива няма

 

Отлита времето уви не се повтаря

и нека двете ни сърца ридаят с жал

без мъка кой ли тук прочувствено е пял

и кой за трепета в гръдта не е скърбял

и сълзи не е лял с ридаеща китара

на тоя свят любов щастлива няма

 

Не няма тук любов която не проклина

не няма тук любов кръвта да не смрази

не няма тук любов без мъки и сълзи

не няма тук любов без всичко да срази

дори и любовта към моята родина

на тоя свят любов щастлива няма

но ние с тебе пак обичаме се двама

Facebook Comments