Хенри Джеймс : Запомни това – ако някога си бил мразен, значи си бил и обичан

Хенри Джеймс е американски писател, написал 20 романа, 112 разказа, 12 пиеси и голямо количество литературна критика. Авторите, от които се учи, са Чарлз Дикенс, Оноре дьо Балзак и Натаниел Хоторн.

henry-james

„Хората винаги са ме интересували, но никога не съм ги харесвал.“

„Три важни неща има в човешкия живот: първото е да си добър, второто е да си добър и третото е да си добър“.

„Време е да започнеш да живееш живота, който си си представял“.

„Никога не казвай, че знаеш всичко за човешкото сърце“.

„Да оценяваш грешно е по-добре отколкото да не оценяваш изобщо“.

„Препятствия са тези плашещи неща, които виждаш, когато отместиш поглед от целта си“.

„Запомни това – ако някога си бил мразен, значи си бил и обичан“.

„Не се страхувай от живота, вярвай, че той си струва да се живее, а твоето вярване ще се превърне във факт“.

„Не обръщай внимание на това, което другите ти казват. Оценявай всичко сам и за себе си“.

„Точното време е всяко време, което човек е късметлия да има“.

„Животът е затруднение, което предхожда смъртта“.

„Единственото задължение, което има един роман, който още не е четен, е да е интересен“.

„Парите са ужасни, ако ги преследваш, но очарователни, ако само се срещаш с тях“.

„Ако имаш работа, не чакай да ти се доработи. Започни да работиш и ще почувстваш, че си избрал точния момент“.

„Ако ще те блъснат, по-добре скочи“.

„Нещата за винаги различни от това, което са могли да бъдат“.

henry-james

Хенри Джеймс е роден на 15 април 1843 г. в Ню Йорк в заможно семейство. Баща му, Хенри Джеймс старши, е един от най-известните интелектуалци на Америка в средата на 19-ти век, сред чиито приятели са Торо, Емерсън и Хоторн. Брат на Хенри Джеймс е Уилям Джеймс (1842 – 1910) – известен философ прагматист.

Животът на Джеймс преминава предимно в Европа. През детските си години пътува из цяла Европа с баща си и брат си. Преподават му частни учители в Женева, Лондон, Париж, Болоня и Бон. На деветнадесетгодишна възраст за кратко време следва право в Харвард, но интересите му са повече в областта на литературата, отколкото на правото. Джеймс публикува първия си разказ „Трагедия от грешки“ на 21-годишна възраст и оттогава се посвещава на литературата.

Творби

От ранни години Джеймс чете в оригинал класически произведения на английската, американската, френската и немската литература, както и руски класици в превод. Първият му роман – „Пази и защищавай“ (Watch and Ward) (1871) – е за един ерген, който осиновява 12-годишно момиченце и планира да се ожени за него.

След като живее известно време в Париж, Джеймс се премества в Лондон, а оттам в Рай, Съсекс. По време на първите си самостоятелни години в Европа Джеймс пише романи, които описват живота на американци, живеещи в чужбина. Едва през 1905 г. Джеймс посещава отново САЩ.

Между 1906 и 1910 г. Джеймс ревизира много от разказите и романите си за т. нар. Нюйоркско издание на събраните му произведения. Автобиографията му, „Едно малко момче и другите“ (1913) е последвана от продължение – „Бележки на един син и брат“ (1914). Третият том, „Средна възраст“, се появява посмъртно през 1917. Избухването на Първата световна война е шок за Джеймс и през 1915 той става британски гражданин в знак на вярност към втората си родина и като протест срещу отказа на САЩ да влезе във войната. Джеймс получава удар през декември 1915 г. В очакване на смъртта възкликва: „Е, това е то най-сетне, известното нещо!“ Умира в Рай след три месеца на 28 февруари 1916 г. Два романа остава недовършени – „Слоновата кула“ и „Усет за миналото“ (1917).

Основни теми

Характерно за романите на Джеймс е психологията, разбирането, чувствително нарисуваните портрети на дами. Неговите главни теми са невинността на новия свят в конфликт с корупцията и мъдростта на стария. Сред неговите шедьоври е „Дейзи Милър“ (1879), където младата и невинна американка Дейзи намира своите ценности в конфликт със сложните европейски условности. В „Портрет на една дама“ (1881) млада американска жена е измамена по време на пътуванията ѝ из Европа. Окончателната версия на романа се появява през 1908. Главната героиня Изабел Арчър, безпарично сираче, отива в Англия при своите леля и чичо и техният туберкулозен син, Ралф. Изабел наследява пари, отхвърля едно добро предложение за брак и необмислено се жени за Гилбърт Озмънд, сноб вдовец, преждевременно състарен, с млада дъщеря, Пензи. Очаква я голямо разочарование.

„Бостънци“ (BOSTONIANS) (1886) – написан в период на надигащ се феминизъм, е основан на романа на Алфонс Доде „Евангелистът“. „Това, което знаеше Мейси“ (1897) обрисува младо момиче, което трябва да избира между родителите и майчински нежната си стара гувернантка. В „Крилата на гълъба“ (1902) наследството разрушава любовта на млада двойка. Джеймс смята „Посланиците“ (1903) за свое „най-съвършено“ произведение на изкуството. Романът рисува опитите на Ламбърт Стретчър да убеди Чад, сина на мисис Нюсъм, да се върне от Париж обратно в Съединените щати. Възможността Стретчър да се ожени за мисис Нюсъм е изпусната, но той все пак остава доволен в ролята си на вдовец и наблюдател.

Едно от най-прочутите произведения на Джеймс е The Turn of the Screw, преведен на български като „Примката на призрака“. Тази новела е написана под формата на дневник, останал от гувернантка, която е работила в заможно, изолирано имение в Англия. Тя се опитва да спаси две невинни и разглезени деца от демони и призраци, за които до края не става ясно къде се появяват – в къщата ли или в болното съзнание на гувернантката.

Есеистика

Въпреки че Джеймс е най-добре известен с романите си, неговите есета с литературна критика днес привличат читатели и извън ерудираните познавачи. В ранната си критика Джеймс смята, че британските и американски романи са скучни и безформени, а френската литература е „непоносимо нечиста“. „Мосю Зола е великолепен, но той прави впечатление на невеж пред английския читател, той сякаш работи на тъмно; ако притежаваше толкова много светлина, колкото енергия, неговите резултати щяха да бъдат с най-висока стойност.“. Х. Дж. Уелс използва Джеймс като прототип за моделиране за Джордж Бун в своя роман „Бун“ (1915). Когато главният герой спори, че романите трябва да бъдат използувани за пропаганда, а не за изкуство, Джеймс изпраща писмо до Уелс: „Изкуство е това, което създава живот, събужда интерес, придава важност, и аз не познавам никакъв заместител на силата и красота на този процес. Никога не бих могъл да бъда Бун“.

 
Facebook Comments