Айн Ранд – Щастливият човек не може да бъде толкова неподатлив на болка

Представяме ви цитати от романа „Изворът“ на Айн Ранд.

ayn_rand_1_fs

„Изворът“ (на английски: The Fountainhead) е роман от 1943 г. на американската писателка Айн Ранд. Романът е нейният първи голям литературен успех, чиито приходи от права и кино екранизации ѝ донасят световна слава и финансова сигурност.

Още при публикуването си романът предизвиква световен интерес и одобрение, както с оригиналната си литературна визия — съчетание на философски роман с романтична любовна интрига, така и с новатафилософия, въплътена в сюжета и образите на главните герои – философията на обективизма.

Кратко описание и цитати :

Главен герой на романа е архитектът Хауърд Роурк, който вярва, че човешкият индивидуализъм е основна „движеща сила“ за постигането на чисто изкуство. Това е точно противоположно на колективното вземане на решения от комисии и съвети, които водят до компромисни решения и посредственост и „удавят“ визията на силния творец-индивидуалист. Романът пресъздава триумфа на индивидуализма над бавната стагнация на колективизма. Без да се кланя на авторитетите, Роурк успява да получи признание, макар че отначало е неизвестен архитект и дори е изключен от училище, защото не се подчинява на догмите.

Счита се, че Ранд е моделирала героя си въз основа на Франк Лойд Райт. Други намират черти на характера, засегнати в по-ранните и работи и свързани с убиеца Уилям Едуард Хикман .

Роурк проектира много и забележителни сгради в непрекъсната борба с конвенционалното. Книгата проследява неговата битка, в която той защитава правото си да създава модерна архитектура, напук на общественото мнение, което цени повече традиционната архитектура. Взаимоотношенията на другите персонажи с Роурк ни откриват различни други типове човешки характери, които са междинни варианти между Роурк, идеалният според авторката независим и честен творец, и тези, които тя нарича вехтошари („second-handers“). Едни от тях му помагат, други спъват прогреса му. Комплексните връзки между героите позволяват на романа да бъде едновременно романтична драма, описваща експлозивната любов на Роурк към Доминик Франкън — изискана красива жена, страстно влюбена в Роурк, но омъжена за най-големия му враг — и философско произведение, описващо безкомпромисната битка на твореца срещу статуквото.

Това е роман за архитектура, морал и почтеност. Той описва как едно фанатично разярено, вкопчено в статуквото общество, може да отрича великия творец. Основната идея на романа: посредствената маса се опитва да смачка надарения индивид, но колкото по-голям е натискът върху него, толкова по-високо той вдига глава.

“Изворът” е роман за човека – какъвто може и трябва да бъде, и за живота – какъвто може и трябва да бъде.

Чрез своя герой Айн Ранд противопоставя индивидуализма на колективизма, собственото Аз на безличието. Така тя лансира една от най-предизвикателните идеи в художествената литература – човешкото его е изворът на човешкия прогрес.

Цитати от „Изворът“ :

1. И внезапно го осени мисълта, че сега, в този миг, в този град, всички са убедени, че той никога няма да строи, никога… преди дори да е опитал. Но дълбоко в себе си той беше убеден, че това не е така. Сви рамене. Онова, което му се случваше в канторите, онова, което му казваха всички тези чужди хора, беше някаква вторична реалност, низ от незначителни случки по пътя към същността, до която те не можеха да стигнат или да се докоснат.
 –––––––
2. Ако намеря работа, проект, идея или човек, които са ми по вкуса, ще стана зависима от целия свят. Всяко нещо е обвързано с всичко останало. Мрежата дебне и едно-единствено желание е достатъчно, за да паднем в нея. Пожелаваш нещо и то става ценно за теб. Знаеш ли кой се готви да ти го изтръгне от ръцете? Няма как да знаеш, но има някой, които е готов да го стори и ти се боиш от всички. Свиваш се от страх, умоляваш и се съобразяваш с всички – стига само да ти позволят да го запазиш. Избирам единственото, което човек наистина може да си позволи – свобода.
 ––––––––
3. Ако имам хубава и чиста работа, ще трябва да мисля. Не искам да мисля по техния начин. А където и да отида, ще се наложи да мисля по техния начин. Искам работа, която ще върша без да мисля.
 ––––––––
4. Човек не може да открие в Ню Йорк работник, чието име не знае. Беше в безопастност. Занапред всичко е ясно. Не е нужно да прави нищо повече, освен да не пита за името му. Отдъхна си. Има шанс да се бори. Ще го сломи… или ще бъде сломена. Ако бъде сломена, ще пита за името му.
 ––––––––
5. (Доминик след като срещна Роурк) Вече не беше свободна. Вече всяка стъпка по улиците я раняваше. Чувстваше се обвързана с него – така, както той беше обвързан с всяка частица от града.
 ––––––––
6. Питър Киитийнг: Наистина ли си ме искала, Доминик?
Доминик: Мислех си, че никога не ще поискам каквото и да било, а ти така добре пасваш на тази мисъл.
 ––––––––
7. Малъри към Роурк: Знаеш ли каква е твоята тайна? Твоята чистота. Знам какво говоря – а ти не знаеш. Няма как да знаеш. Всичко в теб е толкова чисто и здраво, че дори не можеш да си представиш болестта. Знаеш, че я има, но всъщност не вярваш в нея.
 ––––––––

8. Доминик към Роурк: Виждаш ли какво се опитвах да те спася, когато отклонявах поръчки от теб?… Никой няма право да живее в твоя сграда… няма право да те докосва… по никакъв начин…

 ––––––––

ain-rand-izvotyt

 ––––––––
 
9. Доминик в съда: Хауърд Роурк е постоил храм на човешкия дух. За него човекът е силен, горд, чист, мъдър и смел. За него човекът е героично същество. Храмът е място, където човек трябва да се извиси. Той е мислил, че човек се извисява, когато не изпитва вина, когато познава истината и я постига, когато живее по най-високите критерии, не се срамува и няма причина да се срамува, когато е в състояние да се разкрие напълно под слънчевата светлина. Той е мислил, че извисяването е радост, а радостта се полага на човек по рождение. (…) Тухи казва, че същността на извисяването е да изпиташ смъртен страх, да паднеш на колене и да палзиш. Тухи казва, че най-възвишеното действие на човека е да осъзнае своята негодност и да умолява за прошка. Тухи е на мнение, че човек задължително има нужда от прошка.
 ––––––––
10. Доминик: Жестоко е да причиниш такова нещо на хората. Можете да им поискате каквото и да е. Поискайте от тях да спечелят богатсво, слава, любов, да извършат жестокост, убийство или саможертва. Но не искайте от тях да изпитат самоуважение. Ще ви намразят от дъното на душата си. Разбира се, няма да кажат, че ви мразят. Ще кажат, че вие ги мразите. (…) Нека признаем, че сме къртици и не сме съгласни с планинските върхове.
 ––––––––
11.  Доминик на Роурк: Вчера се омъжих. Преди да се запозная с теб, аз се страхувах да срещна някой като теб, защото знаех, че ще трябва да преживея това, което преживях на свидетелското място. Беше ми противно, защото за теб е оскърбление някой да те защитава, а за мен е оскърбление, че някой трябва да защитава теб. (…) Когато се замисля какъв си ти, мога да приема само вселена като твоята. Или поне вселена, в която имаш шанс да се бориш, и то да се бориш според твоите условия. Но тя не съществува. Не мога да живея между това, което съществува, и теб. Това би означавало да воювам срещу неща и хора, които не заслужават да са ти опоненти. (…) … да ги моля да ти дадат шанс, да ги умолявам да те оставят на мира, да ти позволят да работиш, да ги моля, Роурк, да не им се надсмивам, а да треперя, защото имат власт да те наранят.
 ––––––––
12. И в отговор на Доминик: Ако се омъжиш за мен сега, аз ще стана целият ти живот. Но тогава няма да те искам, а и самата ти ще станеш нетърпима за себе си и няма да ме обичаш дълго. За да каже „аз те обичам“, човек трябва първо да каже „аз“. Подчинението, което бих могъл да получа от теб сега, ще ми даде само куха обвивка. Ако го поискам от теб, ще те унищожа. Затова няма да те спра. Ще те пусна да отидеш при съпруга си. Не знам как ще преживея тази нощ, но ще я преживея.
 ––––––––
13. Роурк към Доминик: Трябва да се научиш да не се страхуваш от света. Да не зависиш от него, както си зависима сега. Да не допускаш да те наранява. Трябва да ти дам възможност да се научиш. Не мога да ти помогна. Няма да ме унищожат, Доминик, нито ще унищожат теб. Ти ще спечелиш, защото си избрала най-трудния начин да воюваш за своята свобода. Ще те чакам. Обичам те. Целуна я и я пусна да си отиде.
 ––––––––
14. Щастливият човек не може да бъде толкова неподатлив на болка.
 ––––––––
15. Често си мисля, че той е единственият сред нас, постигнал безсмъртие. Под това нямам предвид слава, нито, че няма да умре един ден. Но той живее в безсмъртие. Знаеш, че хората копнеят да бъдат вечни. Но умират с всеки изминал ден. Като ги срещнеш, те са различни от предишния път. Всеки час убиват частица от себе си. Променят се, отричат се, противоречат си – и наричат това растеж. Как очакват да са вечни, след като не са постигали постоянство дори за миг? Но Хауърд… човек би си помисли, че ще е вечен.
 ––––––––
ayb-rand-thefountainhead-1
 ––––––––
16. Уайнънд към Доминик: Обичам те, Доминик. Толкова много те обичам, че за мен нищо няма значение – дори и ти. Важна е само моята любов, няма значение дали й отвръщаш. Без значение е равнодушието ти. Когато човек стигне до това състояние, вече не е важен обектът, а желанието. Не ти, а аз. Способността да желая по такъв начин. Единствено това желание си заслужава да се изживее…
 
 ––––––––
17. Роурк към Уайнънд: Според мен вие страдате от мисълта, че сте ме накарали да страдам. Иска ви се да не го бяхте сторили. Но има и нещо, от което се страхувате още повече. Мисълта, че аз изобщо не съм страдал.
 ––––––––
18. Уайнънд: Винаги съм мислил, че чувство, което се променя, всъщност никога не е съществувало. Има книги, които харесвах на 16. Продължавам да ги харесвам и сега.
 ––––––––
19. Запита се дали възторгът, който човек изпитва, вдигайки глава към небето, се дължи не на самата гледка, а на вдигнатата глава.
 ––––––––
20. Точно това е непоносимо за хората втора ръка. Те не се интересуват от факти, идеи, работа. Интересуват се само от хората. Не питат „Истина ли е“. Питат: „Това ли е истината според другите?“. Не разсъждават, а папагалстват. Не действат, а създават впечатление, че действат. Не творят, а се показват. Не се стремят към съзидание, а към приятелство.
 ––––––––
21. Не изпитва радост нито от борбата, нито от успеха. Не е в състояние да каже за каквото и да било: „Точно това исках, защото го исках аз, а не защото кара съседите да ме зяпат“. И после се чуди защо е нещастен.
 ––––––––
22. Винаги съм искал хората, които харесвам, да имат едно качество. Свободният дух. Няма нищо по-важно.
 ––––––––
23. Тухи: Не допускай хората да са щастливи. Щастието съществува самостоятелно, то няма нужда от нищо. Щастливите хора нямат време, те не могат да са ти полезни. Щастливите хора са свободни. Затова трябва да убиеш радостта им от живота. Отнеми им всичко, което е ценно и важно за тях. (…) Но ако чуеш, че някой ти казва, че трябва да си щастлив, че щастието е твое естествено право и дълг номер едно към самия теб, този човек не се стреми към душата ти.
 ––––––––
24. Може ли да властваш над мислещ човек? Не искаме мислещи хора.
 ––––––––
25. За Уайнънд: Вече не притежаваше нищо, но всяка част от града притежаваше него. Сега беше ред на града на определя пътя му, да насочва движението му край произволни ъгли. Ето ме, господари мои, идвам да ви приветствам и да ви се подчиня. Ще ходя там, където ми наредите. Аз съм мъжът, който искаше власт.
 ––––––––
26. Роурк: Всяко ново велико изобретение е било заклеймявано. Първият двигател бил смятан за безумие. Самолетът бил обявен за невъзможен. Но хората с въображение продължавали напред. Борели се, страдали и плащали. И побеждавали.
 ––––––––
27. Роурк: Творецът не служи на нищо и на никого. Той живее за себе си.
 ––––––––
28. Роурк: Човекът, който се опитва да живее за другите, е зависим. Той е паразит поради своя мотив и превръща в паразити онези, на които служи. Човекът, който живее, за да служи на другите, е робът.
 ––––––––
29. Роурк: На хората се натрапва, че най-висшата добродетел е не да създават, а да дават. Но човек не може да даде нещо, което не е създадено.
 ––––––––
30. Роурк: Егоистът – той не съществува заради друг човек и не иска никой друг човек да съществува заради него. Той е единствената възможна форма на братство и взаимно уважение между хората.
 ––––––––
31. Роурк: Първото задължение на човека е задължението към самия себе си. Неговото морално задължение е да прави онова, което желае, стига желанието му да не зависи главно от други хора.
 ––––––––
32. Роурк: Никой не носи отговорност. Няма на кого да се потърси сметка. Такава е същността на всяко колективно действие. (посочва държавата)
 
 
Oще по темата в Магнифисонз : 

Айн Ранд – Аз категорично поддържам черно-белия възглед за света

aynrand

 

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *