Хауърд Лъвкрафт – Търсачите на ужаса достигат странни, далечни места

Хауърд Филипс Лъвкрафт (наа  нглийски: Howard Phillips Lovecraft) е е американски писател на ужаси ифантастика. Той е признат майстор на ужасите и научната фантастика. Смятан е за най-добрия американски писател на мистерии след Едгар Алън По.

howard-phillips-lovecraft

Биография и цитати : 

„Достатъчно са ми отворени очите, за да видя, че мнението на никой човек не струва нищо, освен ако не е подкрепено с искрена информация, за да стане така, че да се знае за какво изобщо говори”.

„Светът наистина е комичен, но шегата е с човечеството”.

„Това, което човек прави, когато му се плати, няма значение. Това, че той е чувствителен инструмент към красотата на света, е всичко!”.

„Най-милостивото нещо на света… е неспособността на човешкия ум да съвместява цялото си съдържание”.

„Никога не питам човек каква е неговата работа, това не ме интересува. Питам какви са неговите мисли и мечти”.

„Един Господ знае къде ще свърша – но е сигурно, че няма да съм на върха на нищо! Не че особено ме интересува”.
„Не бих изкарал и седмица без частната си библиотека. Бих се разделил с всичките си мебели и бих живял и спал на пода, преди да се разделя с 1500-те книги, които притежавам”.

„Океанът е по-древен от планините и е натоварен с мечтите и спомените на Времето”.

„Страхувам се, че ентусиазмът ми се изпарява, когато от мен се изисква истинска работа”.
„Работа без песен е като изморително пътуване без край”

„По-невероятна от мъдростта на старите хора и мъдростта на книгите е мъдростта на океана”.

„Но не са ли мечтите на поетите и приказките на пътешествениците пословично неверни?”

„Търсачите на ужаса достигат странни, далечни места”

lovecraft-main

Хауърд Лъвкрафт
Howard Phillips Lovecraft
Howard Phillips Lovecraft in 1915.jpg

Хауърд Лъвкрафт, 1915 г.
Псевдоним Люис Теобалд,
Хъмфри Литълюит,
Уорд Филипс,
Едуард Софтли
Роден 20 август 1890 г.

Провидънс, Род Айлънд,САЩ
Починал 15 март 1937 г. (46 г.)

Провидънс, Род Айлънд,САЩ

Хауърд Филипс Лъвкрафт е роден в Провидънс и живее там през почти целия си живот. Той започва да пише още на седем години. В училище има влечение към науката и издава ръкописни списания на тема природни науки. Лъвкрафт не постъпва в университет, поради проблеми със здравето. Първата му публикация е разказът „Алхимик“.

Писател, критик и есеист, определян като най-значимия американски „свръхестественик“ след Едгар Алън По, Хауърд Филипс Лъвкрафт е едно от големите имена в литературата на ужаса през ХХ век. Освен в художественото си творчество, идеите си за литературния ужас Лъвкрафт оповестява в богатата си кореспонденция с писатели-съмишленици и най-вече в есето „Свръхестественият ужас в литературата“ – пространна и богата на идеи разработка, публикувана през 1927 година. Тук Лъвкрафт аргументира понятието „космически страх“ (cosmic fear) и разкрива ролята му в литературата. В основата на идеята за „космическия страх“ авторът поставя представата за необятността и непознаваемостта на света, носеща импулсите на архетипния страх от величието на космическия цикъл:

Най-старото и силно човешко чувство е страхът, а най-старият и силен страх е страхът от непознатото.

Експлоатирането на похватите и стилистиката на сензационното (обстоятелство, характеризиращо го като типичен за епохата си автор), съчетано с основано на богат философски пласт литературно „митотворчество“, са характерологичните черти на почерка на Лъвкрафт. Идеята за космическия страх е извор на смисъла в творбите му от така наречения „Ктхулу цикъл“ – най-известният и значителен в художествено отношение дял от творчеството на писателя. В разкази и новели като „Дагон“ (1919),„Плъхове в стените“ (1924), „Кошмарът в Дънуич“ (1929), „Шепнещият в тъмнината“ (1931),„Обитателят на мрака“ (1936), „Сянка над Инсмут“ (1936), „Из планините на безумието“ (1936) и особено “Зовът на Ктхулу“ (1927) Лъвкрафт съгражда цялостен художествен модел, съставен от единосъщни теми, топоси, образи, герои, и подчинен на основополагащата идея за надвисналите над човешките селения злонамерени сили, дошли в древни времена от дълбините на Вселената. Според Лъвкрафт човекът е просто мимолетен обитател на един необятен и неопознат свят – отвъд булото на спокойствие и самоувереност, обвило човешкото съзнание, се крие познанието за ужасяващата и неизмерима мощ на космическия цикъл. Героят-разказвач в „Зовът на Ктхулу“ твърди:

Ние живеем на спокойно островче на невежеството, издигащо се сред черния океан на безкрая.

Още по темата в Магнифисонз :

–––––––

Nevermore … Смъртта на Едгар Алън По и до днес остава загадка

alen-poe

Артър Конан Дойл – Опасно е да отнемеш тигърчето от тигрицата и заблуждението от жената

Arthur Conan Doyle, ebooks

Стивън Кинг – Здравей, мрак, стари мой приятелю

stephen-king-paint-2-tyler-jacobson

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *