Хегел – Щастлив е този, който е уредил битието си така, че да съответства на особеностите на неговия характер

Георг Вилхелм Фридрих Хегел  е един от големите мислители на немската идеалистическа философия.

hegel-2

Той е сред създателите на немския идеализъм; основен представител, заедно с Йохан Готлиб Фихте и Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг, на класическия немски идеализъм; заедно с Имануел Кант – измежду най-влиятелните философи на Просвещението, оказал огромно влияние върху философията от втората половина на 19 и 20 в.  (особено периода след 60-те на 20 век се смята за „хегелиански Ренесанс“ ).

Автор : olegcherne.ru

Възгледи, биография и цитати :

Хегел развива подробна и изчерпателна философска рамка или „система“, за да опише по един цялостен, сложен и еволюционен начин отношението между ум и природа, между субект и обект на знанието, както и психологията, държавата, историята, изкуството, религията и философията. В частност той развива концепцията за ума или духа, който се манифестира в поредица от противоречия и опозиции, които в крайна сметка се интегрират и обединяват, без да елиминират различните противоположни полюси, и без да се редуцират взаимно. Това негово трактоване е известно като „диалектика“, която той прилага за противоречията между природа и свобода, между иманенция и трансцеденция, и др.

Няма никакво значение кога живее човек, ако неговото творение се намира в зоната на пространствените величини. Такъв тип хора могат да бъдат история само за линейните хора. За онези, обаче, които мислят и се опитват да опознаят себе си, те винаги ще са в настоящето и дори в бъдещето.

За мен Хегел е един от основателите на теорията за развитието на съзнанието, където сравнява субективния с обективния анализ, не за да реши въпроса в полза на единия от тях, а за да изяви абсолютното разбиране, при което духът и съзнанието са единни. Това ни позволява да опознаем природо-пространствената връзка на съзнанието, което е особено необходимо за разбирането на концепцията за съществуването на човека.

Един от най-великите философи на своето време, Георг Вилхелм Фридрих Хегел, е оказал изключително влияние върху развитието на философската мисъл, както в Западна Европа, така и в Русия през 40-те—60те години на 19 век. Немският философ-идеалист противопоставил на господстващата през 18 век научна мисъл (разглеждаща обективния свят и неговото отражение в човешката психика като определена система от неизменни и затворени в себе си елементи) диалектическия метод, който изисква изучаването на заобикалящата ни природа и човешката история в тяхното движение и неразривна връзка.

От гледна точка на Хегел не съществува нищо неизменно и постоянно, а всичко тече, движи се и се изменя… И същността на това движение не са законите на еволюцията, а пътят на диалектиката, т.е. пътят на развитието въз основа на противоречията. Основата на всичко съществуващо, според Хегел, е Абсолютният дух, чието развитие според иманентните закони всъщност съставя диалектически процес.

Биографична справка

Георг Вилхелм Фридрих Хегел е роден на 27 август 1770 година в Щутгарт, в протестантско семейство. След като завършил гимназия, Хегел постъпил в богословското отделение на Тюбингенския университет (1788 – 1793), където посещавал курсове по философия и теология и защитил магистърска дисертация. Негови приятели станали младият Фридрих фон Шелинг, бъдещ велик философ-идеалист и Фридрих Хьолдерлин, чиято поезия оказала дълбоко влияние върху немската литература. В университета Хегел също така се увличал по изучаването на работата на Имануел Кант и произведенията на Ф. Шилер.

През 1799 г., след смъртта на своя баща, Хегел получил неголямо наследство и успял да встъпи в попрището на академичната дейност като през 1800 година възникнали първите щрихи на бъдещата философска система (“Фрагмента на системата”).

През следващата година, представяйки дисертацията си “Планетните орбити” (De orbitis planetarum) в Йенския университет, Хегел получил разрешение да чете лекции. В университета той успял да реализира своя изследователско-аналитичен талант, получавайки паралелно статута на професор. Лекциите на Хегел били посветени на обширен кръг от теми: логика и метафизика, естествено право и чиста математика.

Точно през този период в Хегел много ясно се формирали неговите възгледи и първата от най-важните му творби – “Феноменологията на духа” (Phänomenologie des Geistes, 1807). В този си труд той разгръща идеята за постъпателното движение на съзнанието, а след това преминава към познанието за разумната действителност, което довежда човека до абсолютното знание. По този начин единствено реален за Хегел се явявал само разумът.

През 1806 година той напуска Йена, за да може след две години да заеме поста на ректор на класическата гимназия в Нюрнберг. Тук за осем години работа Хегел добил огромен опит и като преподавател, и като учен. Общувал много с хората, четял лекции по философия на правото, етика, логика, феноменология на духа и различни направления на философията. Също така му се наложило да води уроци по литература, гръцки, латински, математика и история на религиите.

През 1811 година Хегел се оженил за Мария фон Тухер, която произлизала от семейство на баварски аристократи. По време на този много щастлив период в неговия живот, той написва най-важните произведения за своята система (например, “Наука за логиката” (Die Wissenschaft der Logik, 1812 – 1816)).

Хегел се премества в Хайделберг през 1816 година, след като получава покана от местния университет. Тук той преподава в продължение на четири семестъра, въз основа на което публикува учебникът “Енциклопедия на философските науки” (Enzyklopädie der philosophischen Wissenschaften im Grundrisse, първо издание през 1817 г.), а през 1818 година Хегел получава покана да преподава в Берлинския университет.

Неговите лекции добили такава известност в Берлин, че към университета започнали да се стремят не само немски студенти, но и млади хора от много европейски страни. Освен това Хегеловата философия на правото и държавния строй започнала да придобива статуса на официална философия на Прусия и цели поколения от обществени и политически деятели формирали своите възгледи за държавата и обществото на базата на неговото учение. Може да се каже, че философската система на Хегел придобила реална сила в интелектуалния и политическия живот на Германия.

За съжаление самият философ не успял докрай да почувства всички плодове на своя успех, тъй като на 14 ноември 1831 година той скоропостижно починал (както се предполага, от холера).

(Скоро след смъртта на Хегел, неговите приятели и ученици подготвили пълното издание на неговите трудове, което било публикувано през 1832 – 1845 г. и това били не само вече публикуваните работи на философа, но и университетските му лекции, ръкописи, а също така и студентските му записки, които били на обширна тематика (философия на религиите, естетика и история на философията).

Философията на Хегел

Философската система на Хегел е построена около това, че реалността се поддава на рационално опознаване, защото самата Вселена е рационална. “Това, което е разумно е действително и това, което е действително, е разумно” (“Философия на правото”). Абсолютната реалност за Хегел се явява разумът, който се проявява в света. Всъщност ако битието и разумът (или понятието) са тъждествени, то ние можем да научаваме за строежа на реалността чрез изучаването на понятията и в този случай логиката или науката за понятията е тъждествена на метафизиката, или науката за реалността и нейната същност.

Диалектиката на Хегел се изразява в това, че всяко понятие, което е реализирано докрай, неизбежно води към своето антагонистично начало, тоест реалността “се превръща” в своя противоположност. Въпреки че това не е просто едно линейно противопоставяне, тъй като отрицанието на противоположностите довежда до съгласуване между понятията вече на едно друго ниво, което води до синтез, при който се разрешава противопоставянето между тезата и антитезата. Но тук възниква един нов етап, защото синтезата на свой ред също съдържа в себе си противопоставящо начало, което довежда до неговото отрицание. Така се ражда едно безкрайно редуване на теза с антитеза, а след това отново идва ред на синтеза.

Реалността на Хегел съществува в три стадия: битие в себе си, битие за себе си и битие в себе си и за себе си. По отношение на разума или духа тази теория предполага, че духът еволюира, преминавайки през три стадия. Отначало това е духът в себе си, след което разширявайки се в пространството и времето, се превръща в свое “друго битие”, т.е. в природа. Природата от своя страна развива съзнанието, образувайки по този начин свое собствено отрицание. Но тук вече произтича не просто отрицание, а примирение с предишните етапи на едно по-високо ниво. В съзнанието се възражда духът. В новия цикъл съзнанието преминава през три следващи стадия: стадият на субективния дух, стадият на обективния дух и накрая висшият стадий на абсолютния дух.

Въз основа на този принцип Хегел всъщност систематизира философията, очертавайки мястото и значението на различните дисциплини: логика, философия на природата и духа, антропология, феноменология, психология, морал и етика, включваща философия на правото и философия на историята, а също така и изкуството, религията и философията, като най-висшите достижения на разума.

Много сериозно място във философията на Хегел заема етиката, теорията за държавата и философията на историята. Връх в неговата етика се явява държавата като въплъщение на нравствената идея, където божественото влиза в действителното. Според Хегел идеалната държава представлява свят, който духът е създал за себе или представлява божествената идея, която е въплътена на Земята. В историческата действителност съществуват добри (разумни) и глупави държави.

Хегел предполага, че Световният Дух (Weltgeist) действа в царството на историята чрез избрани от него оръдия – индивиди и народи, ето защо героите от историята не бива да бъдат съдени по обичайните начини. Освен това реализацията на самия Световен Дух може да се стори на обикновения човек несправедлива и жестока, ако, например, тя е свързана със смърт и разрушения, защото индивидите си мислят, че преследват своите собствени цели, но в действителност осъществяват намеренията на Световния Дух, който решава, преди всичко, своите собствени задачи.

През призмата на историческото развитие всяка нация, както и индивид, преживява, според Хегел, периоди на младост, зрялост и умиране, реализирайки своята мисия и след това напускайки сцената, за да се даде път на по-младата нация. Крайната цел на историческата еволюция е достигането на истинска свобода.

Важна концепция в системата на Хегел е понятието за свободата, като едно фундаментално начало на духа. Той твърди, че истинската свобода е възможна единствено в рамките на държавата, защото само тук човек придобива определено достойнство като независима личност. В държавата, казва Хегел, управлява всеобщото (т.е. законът), а индивидът по своята собствена воля подчинява себе си на нейното управление.

Хегел смята, че едва с разпространението на християнството човечеството е познало истинската свобода. Пътят към това знание е бил подготвен от гръцката философия: човечеството е започнало да осъзнава, че човек като такъв е свободен и че всички хора са свободни. Различията и недостатъците, присъщи на индивидите, не засягат същността на човека, защото свободата се явява част от самото понятие “човек”.

Доста парадоксално се явява твърдението на Хегел за това, че философията не може да поучава света какъв трябва да бъде, защото тя достига своя връх в момента, когато действителността вече е завършила процеса си на формиране и е достигнала своя завършек.

hegel

  • Абстрактна истина няма, истината е винаги конкретна.
  • …Ако волята се хваща само за дреболии, само за безсъдържателни неща, то тя се превръща в твърдоглавие. Това последното има само форма на характер, но не и такова съдържание.
  • Ако казват истината само за да настояват на своето, без оглед на бъдещия успех, то това е вече излишно, защото истината е необходима не за да се изказват за работата, а за да я свършат.
  • Ако фактите противоречат на моята теория, толкова по-зле за фактите.така Хегел отвърнал веднъж на забележката, че неговите теории не се съгласуват с фактите.
  • Ако човекът прави своя цел нещо суетно, тоест несъществено и дребно, то в това е заложен не интерес към делото, а към самия себе си…
  • Благодарение на войните се запазва нравственото здраве на народите.
  • Благоразумието предполага, че собствената полза не се разглежда като цел на моралното поведение, въпреки че може да бъде и негово следствие.
  • …Благоразумието се изразява в това да не се разрушава благоразположението на другите и да се съхранява заради него самото.
  • Бракът е правова любов; при такова определение от последната се изключва всичко, което е преходно в нея, капризно и субективно.
  • В историята вече всичко се е случвало, но народите и правителствата никога не са си правили изводи и не са извлекли за себе си тези уроци, които би следвало да се извлекат от историята.
  • В началото най-важно е майчиното възпитание, защото нравствеността трябва да се насади у детето като чувство.
  • В религията на страданието човек презира своята радост и отхвърля мисълта за нея.
  • …Вдъхновението… не е нещо друго, а това, че намиращият се в състояние на вдъхновение е изцяло погълнат от предмета, изцяло навлязъл в него и не се успокоява, докато не намери напълно съответстваща художествена форма и не и даде последната резка, не я доведе до съвършенство.
  • Вежливостта е знак за благосклонност и готовност към услуги, особено по отношение към тези, с които все още не сме в близки отношения на запознанство или дружба.
  • Волята, която не решава нищо, не е действителна воля: безхарактерният никога не достига до решение.
  • Връзката между две лица от различен пол, наричана брак, не е просто естествено, животинско свързване, нито просто граждански договор, а преди всичко морален съюз, който възниква на основата на взаимната любов и доверие и превръща съпрузите в едно лице.
  • Всеки иска да бъде по-добър от обкръжаващия го свят и дори счита себе си за по-добър от него. Този, който в действителност е по-добър, просто изразява този свят по-добре от другите.
  • Всяка идея е обобщение и като такава е част от мисленето. Като цяло означава да правиш нещо, да мислиш за това.Grundlinien der Philosophie des Rechts (1821)
    Jede Vorstellung ist eine Verallgemeinerung, und diese gehört dem Denken an. Etwas allgemein machen, heißt, es denken.
  • Всяка индивидуалност трябва да управлява като аристократ, като независима и разчитаща само на себе си личност.
  • Всяко художествено произведение принадлежи на своето време, на своя народ, на своята среда.
  • Възпитанието има за цел да направи човека самостоятелно същество, т.е. същество със свободна воля.
  • Да бъдеш свой собствен господар и роб изглежда предимство в сравнение с това състояние, в което човек е роб на някой друг.
  • Дарбата без гениалност не надвишава особено нивото на голата виртуозност.
  • Дружбата се основава на сходства в характерите и интересите в общото съвместно дело, а не на удоволствието, което получаваш от личността на другия.
  • Държавата е реалността на моралната идея.Grundlinien der Philosophie des Rechts (1821)
    Der Staat ist die Wirklichkeit der sittlichen Idee.
  • Едно от основните определения на принципа на честта е, че никой не трябва със своите постъпки да дава на когото и да било предимство над себе си.
  • Езикът е тялото на мисълта.
    Die Sprache ist gleichsam der Leib des Denkens.
  • За да има моята постъпка морална ценност, тя трябва да е свързана с моето убеждение. А морално е да се прави нещо от страх пред наказанието или за придобиване от другите на добро мнение за себе си
  • За да има постъпката морална ценност, необходимо е разбирането, дали тя е справедлива или несправедлива, дали е добра или лоша.
  • За този, който сам не е свободен, не са свободни и другите.
  • Задълженията на човека се делят на четири вида: 1) задължения към самия себе си; 2) пред семейството; 3) пред държавата и 4) пред другите хора въобще.
  • Злото не е нищо друго, а несъответствие между битието и дълга.
  • Идеал е всяка действителност в своята най-висша истина.
  • Идеята е абсолютът, а цялата действителност е само реализация на идеята.
    Die Idee ist das Absolute, und alles Wirkliche ist nur Realisierung der Idee.
  • Изкуството има за задача да разкрива истината в чувствена форма.
  • Иронията е синтез от абсолютни антитези и затова чрез нея най-сигурно се познава истината.
  • Истината е казана на място и на време, когато е послужила за осъществяване на делото.
  • Истината се ражда като ерес и си отива като заблуждение.
  • Истината си пробива път тогава, когато й дойде времето, не по-рано.
  • Истинската вежливост трябва да се разглежда именно като дълг, понеже ние като цяло сме длъжни да храним благосклонност към другите.
  • Истинската собствена полза се достига само чрез нравствено поведение.
  • Истинската същност на любовта изисква да се откажеш от съзнанието за самия себе си, да забравиш себе си в другото „аз“ и същевременно в това изчезване и забвение да намериш самия себе си и да приемеш самия себе си.
  • Истински вечните произведения на изкуството остават… достъпни и доставят наслада във всички времена и народи.
  • Истинското мъжество на просветените народи се състои в готовността към саможертва в името на родината.
  • История е само онова, което представлява значителна епоха в развитието на духа.Vorlesungen über die Philosophie der Geschichte
    Geschichte ist nur das, was in der Entwicklung des Geistes eine wesentliche Epoche ausmacht.
  • Каквото човек прави, такъв е и самият той.
  • Когато човек извършва една или друга нравствена постъпка, то това все още не го прави добродетелен; той е добродетелен едва когато този начин на поведение стане се проявява като постоянна черта на неговия характер.
  • Което е разумно, съществува, и което съществува, е разумно.
    Alles was vernünftig ist, ist wirklich, und alles was wirklich ist, ist vernünftig.
    • Всичко, което съществува, е разумно.— «Alles was ist, ist vernünftig.» — популярен съкратен вариант на горната фраза
  • Който иска да постигне великото, той трябва да умее да се ограничава. Който, напротив, иска всичко, той в действителност нищо не иска и нищо не постига.
    Wer etwas Großes will, der muß sich zu beschränken wissen. Wer dagegen alles will, der will in der Tat nichts und bringt es zu nichts.
  • Който не гледа на света разумно, и светът на него не гледа разумно.
  • Колкото е по-необходимо да притежава сила на волята този, който упорства в достигането на разумна цел, толкова е по-отвратително твърдоглавието…
  • Към всеки човек трябва… да се предяви искането да проявява характер. Човекът с характер импонира другите, защото те знаят с кого си имат работа в негово лице.
  • Към своите приятели трябва да бъдеш възможно най-малко дотеглив. И най-деликатното – да не искаш от своите приятели услуги.
  • Към характера се отнася преди всичко тази формална страна на енергията, с която човек, не давайки да го отклонят от веднъж избрания път, преследва своите цели и интереси, съхранявайки във всички свои действия съгласието със самия себе си.
  • Лошият човек може и да счита за нужно да изпълнява своите задължения, но той няма воля да управлява своите склонности и привички.
  • Лошият човек следва своите склонности и заради тях забравя своите задължения.
  • Майката е гений на детето.
    Die Mutter ist der Genius des Kindes.
  • Моралният принцип се отнася предимно към умонастроението или намерението. Но тук същественото е не само намерението, но и постъпката да бъде добра.
  • Мъжество спрямо истината — това е първото условие за философското изследване.
  • На педантичния моралист трябва да се каже, че съвестта е морален светилник, който озарява добрия път; но когато се отклонят по лошия, него го разбиват.
  • Навикът е субективна необходимост.
    Gewohnheit ist eine subjektive Notwendigkeit.
  • Навикът прави невидимо това, на което се основава нашето съществуване.
  • Най-вредно е желанието да се предпазваш от грешки.
  • Най-сериозната потребност е потребността от познаването на истината.
  • Не съществува нищо такова, което не би било средно състояние между битието и нищото.
  • Не това, което е, предизвиква у нас чувство за нетърпение и страдание, а това, което не е такова, каквото трябва да бъде.
  • Неблагородно е да не се говориш за правдата, когато е уместно тя да бъде казана, защото това унижава и самия тебе, и другите. Не следва обаче да говориш правдата, ако нямаш за това призвание или права.
  • Нещо престава да бъде това, което е, когато губи своето качество.
  • …Ние сме длъжни да искаме нещо велико, но също така трябва и да умеем да извършим великото; в противен случай това е нищожно желание. Лаврите на едното само желание са сухи листа, които никога не са били зелени.
  • Нито един човек не може да бъде герой за своя лакей. Не защото героят не е герой, а защото лакеят е само лакей.
  • Нищо велико на този свят, не се извършва без страст.
  • Нравствеността – това е разумът на волята.
  • Нравствеността трябва да се проявява във формата на красота…
  • Нравственото – това е подчинение на свободата…
  • Опитът и историята учат, че народите и правителствата никога и на нищо не се научават от историята…
    Was die Erfahrung aber und die Geschichte lehren, ist dieses, daß Völker und Regierungen niemals etwas aus der Geschichte gelernt…
  • Отговорът на въпросите, които философията оставя без отговор, е, че те трябва да бъдат поставени по друг начин.
  • По отношение на нравствеността са верни единствено следните слова на древните мъдреци: да бъдеш нравствен означава да живееш съгласно нравите на своята страна…
  • По-добре е никога да не си притежавал, отколкото да си загубил.
  • Помощта не бива да се извършва против волята на този, комуто се помага.
  • Понеже бракът включва в себе си елемента на чувствата, то той не е абсолютен, а неустойчив и съдържа възможността за разтрогване. Нозаконодателствата трябва във висша степен да затрудняват използването на подобна възможност и да опазват правото на нравственост срещу каприза.
  • Постепенната отмяна на робството е по-добра от внезапната.
  • Противоречието е търсене на смисъл отвъд границите на разума.
    Der Widerspruch ist das Erheben der Vernunft über die Beschränkungen des Verstandes.
  • Противоречието е, което движи света напред.
    Was überhaupt die Welt bewegt, das ist der Widerspruch.
    • Противоречието води напред.популярен вариант на горната фраза
  • Първите отношения, в които по необходимост индивидът влиза с другите, това са семейните отношения. Тези отношения наистина имат и правна страна, но тя е изцяло подчинена на моралната страна, на принципа на любовта и доверието.
  • Разумът може да се образова без сърцето, а сърцето – без разум; съществуват едностранчиви неразумни сърца и безсърдечни умове.
  • Речта е изключително силно средство, но трябва да имаш много ум, за да го ползваш.
  • Само един човек ме разбра; а и той честно казано не ме разбра както трябва.
  • Само чрез осъществяването на велики цели човек намира в себе си великия характер, правещ го за другите мек…
  • Самото време е вечно в своето понятие… Няма вечност. Не е имало вечност, вечността е.
  • Световната история е напредък в осъзнаването на свободата.Vorlesungen über die Philosophie der Geschichte
    Die Weltgeschichte ist der Fortschritt im Bewußtsein der Freiheit.
  • Световната история не е територия на щастието. Периодите на щастие са празни страници в нея.Vorlesungen über die Philosophie der Geschichte
    Die Weltgeschichte ist nicht der Boden des Glücks. Die Perioden des Glücks sind leere Blätter in ihr.
  • …Свободният човек не е завистлив – той охотно признава великото и възвишеното и се радва, че го има.
    Ein freier Mensch ist nicht neidisch.
  • Своята съдба трябва да я избираме свободно, а също да я понасяме и да я осъществяваме.
  • Скуката у нас се чувства като у дома си.
  • Совата на Минерва излита едва с настъпването на здрача.
  • Срамът… е начало на гнева срещу това, което не би трябвало да бъде.
  • …Срамът… представлява зачатъчен, не рязко изразен гняв на човека срещу самия себе си, понеже той (гневът) съдържа в себе си реакция на съпротивата на моето собствено проявление срещу това, което съм длъжен и искам да бъда…
  • Сред всички задължения към другите най-първото е правдивостта и в думите, и в делата.
  • Сред всички като цяло безнравствени отношения – отношенията към децата като към роби е най-безнравствено.
  • Страстната любов и бракът са две различни неща.Grundlinien der Philosophie des Rechts (1821)
    Leidenschaftliche Liebe und Ehe ist zweierlei.
  • …Страхът от грешка е сам по себе си грешка.Phänomenologie des Geistes (1841)
    …Daß diese Furcht zu irren schon der Irrtum selbst ist.
  • Сутрешното четене на вестници е своего рода реалистична сутрешна молитва.
    Das Zeitungslesen des Morgens ist eine Art von realistischem Morgensegen.
  • Тайната на щастието се изразява в способността да излизаш извън сферата на собственото „аз“.
  • …Такава празнина, като добро заради самото добро, въобще няма място в живата дейност.
  • Тактичността и деликатността се изразяват в това да не говориш за неща, каквито обкръжаващите условия не позволяват.
  • Твърдоглавият упорства в своята воля само затова, защото това е неговата воля; той упорства в нея без разумно основание, т.е. без неговата воля да представлява нещо, имащо всеобща ценност.
  • Това, че човекът е свободен сам по себе си, по своята същност, че като човек той е роден свободен – това не са знаели нито Платон, нито Аристотел, нито Цицерон, нито римските теоретици на правото, макар че именно понятието за свобода е източникът на правото. Едва в Християнството всяка отделна личност започва да има реална, безкрайна и абсолютна ценност; Бог иска всички хора да бъдат спасени. Едва в Християнската религия се появява учението, че пред Бога всички хора са равни, защото Христос ги е освободил чрез свободата на Християнското послание.Лекции по философия на историята
  • У скритата и затворена в началото същност на вселената няма сила, която би могла да противостои на дерзанието на познанието; тя трябва да се разкрие пред нас, да покаже своите богатства и своите глъбини и да му позволи да им се наслаждава.
  • Хубавото е проявление на идеята чрез чувствено среда (камък, цвят, звук, свързан говор), реалността на идеята под формата на ограничен вид.
    Das Schöne ist das Scheinen der Idee durch ein sinnliches Medium (Stein, Farbe, Ton, gebundene Rede), die Wirklichkeit der Idee in der Form begrenzter Erscheinung.
  • Честта на човека се изразява в това, че по отношение на удовлетворяване на своите потребности той да зависи само от своето трудолюбие, от своето поведение и от своя ум.
  • Човек е това, което трябва да бъде едно човешко същество чрез образование.
    Der Mensch ist, was er als Mensch sein soll, erst durch Bildung.
  • Човек не е станал все още добродетелен с това, че е извършил една или друга, нравствена постъпка; той е добродетелен, когато това поведение е постоянна черта в характера му.
  • Човек с истински характер е този, който от една страна си поставя съществено съдържателни цели, а от друга твърдо се придържа към тези цели, понеже неговата индивидуалност би загубила своята същност, ако той бъде принуден да се откаже от тях.
  • Човек се възпитава за свобода.
  • Човек трябва да уважава самия себе си и да счита себе си достоен за най-висшето. Той не бива в своите помисли да преувеличава величието и мъжеството на духа.
  • Човекът е историческо животно.
  • Човекът не е нищо друго, освен поредицата негови постъпки.
  • Човекът няма да стане господар на природата, докато не стане господар на самия себе си.
  • Човекът… е принуден да се бори с необходимостта, установена от природата. Негов нравствен дълг е да си отвоюва независимост чрез своята дейност и своя разум.
  • …Човекът с характер е разсъдителен човек, който има пред себе си определена цел и твърдо я преследва.
  • Щастлив е този, който е уредил битието си така, че да съответства на особеностите на неговия характер…
Facebook Comments

One thought on “Хегел – Щастлив е този, който е уредил битието си така, че да съответства на особеностите на неговия характер

  1. „За да има моята постъпка морална ценност, тя трябва да е свързана с моето убеждение. А морално е да се прави нещо от страх пред наказанието или за придобиване от другите на добро мнение за себе си“
    Второто изречение, изглежда, трябва да започва с думата „аморално“, означаваща неморално. Така, както е, не е предаден истинския смисъл, имхо.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *