Александър Солженицин – Образованието не добавя ум

magnifisonz.com / 

Александър Исаевич Солженицин  е руски романист, драматург, историк и дисидент. Благодарение на него обществеността извън Съветския съюз научава за системата на съветските лагери за принудителен труд.

Става лауреат на Нобеловата награда за литература през 1970 г., а през 1974 г. бива прокуден от родината си.

aleksanur soljenicin

ЦИТАТИ И БИОГРАФИЯ : 

„Образованието не добавя ум.“

„Интелигент е този, чиято мисъл не е подражаваща.“

„Ако не умееш да използваш минутата, ще пропилееш и часа, и деня, и целия живот“.

„Състоянието на война служи единствено като оправдание за тирания у дома“.

„Всеки, който веднъж е провъзгласил насилието за свой метод, неумолимо трябва да избере лъжата за свой принцип“.

„Битката между доброто и злото се води в сърцето на всеки човек“.

„За една страна да има велик писател е като да има второ правителство. Затова никой режим не е обичал големите писатели, а само незначителните“.

„Време е Запада да защитава не толкова човешките права, колкото човешките задължения“.

„Най-тежък е животът не на тези, които тънат в морето, които ровят земята или търсят вода в пустинята. Най-тежък е животът на този, който всеки ден, излизайки от дома си, си удря главата в горния праг на врата, защото е твърде нисък за него“.

„Човек си поставя за цел да покори света, но по пътя губи душата си“.

„Не равнището на благополучие донася щастие на хората, а отношението на сърцето и гледната точка върху собствения ни живот. И едното, и другото са винаги в наша власт, а това означава, че човек винаги може да щастлив, ако го иска, и никой не може да му попречи“.

„В нашата страна лъжата не е просто морална категория, а стълб на държавата“.

„Демокрацията в Русия не е заплашена, тъй като истинска демокрация у нас няма. Може да ни бъде отнето само нещо, което имаме.“

„Работата – както и тоягата – има два края: ако работиш за хората, дай качество; ако го правиш за началника – дай показност“.

„Когато истината е открита от някой друг, тя губи част от своята привлекателност“.

„Единственото нещо, което може да замени опита, който нямаме, е изкуството и литературата“.

„Човек е щастлив, стига да избере да бъде щастлив. Тогава никой не може да го спре“.

„Думата реформа единствено прикрива процеса на кражба на национално наследство“.


Солженицин е роден на 11 декември 1918 г. в Кисловодск, Русия, починал на 3 август 2008 г. в Москва.

Следва математика и физика в Ростовския университет и го завършва преди началото на Втората световна война, по време на която се сражава в Червената армия. Получава чин капитан, преди да бъде арестуван на 9 февруари 1945 г. заради това, че критикува Сталин в писмата си до свой бивш съученик. Затворен е за осем години – от 1945 до 1952 г. – без съд, по член 58 от Съветския наказателен кодекс. Известно време излежава присъдата си в Шарашка – затвор, където принудително се трудят научни работници и други интелигенти. Описва тамошните си преживявания в романа „В първия кръг“.

Солженицин прекарва известно време и в лагери за тежък принудителен труд в системата на ГУЛаг. За тях той пише в „Един ден на Иван Денисович“ и „Архипелагът ГУЛаг“.

През 1952 г. Солженицин заболява от рак, от който се излекува като по чудо в ташкентската болница през 1954 г. Престоят му там е отразен в повестта „Раково отделение“.

По време на управлението на Никита Хрушчов Солженицин е реабилитиран и през 1956 г. успява да се върне в Централна Русия. Заселва се в Рязан и става преподавател в училище по математика и физика, като същевременно работи над своите книги.

Разказът „Един ден на Иван Денисович“ (1962 г.) е първото произведение на Солженицин, публикувано в СССР. След 1966 г. задълго престават да публикуват негови неща. Произведенията му се разпространяват по системата на т.нар. самиздат. Неговото „Писмо до IV-ия конгрес на съветските писатели“, в което той настоява за премахване на цензурата, реабилитация на ред писатели, унищожени по време на репресиите, и връщане на личния му архив, конфискуван от КГБ през 1965 г., предизвиква сериозен конфликт със съветската власт. След издаването в чужбина на „В първия кръг“ (1968 г.) и „Раково отделение“ (1968 – 1969 г.), и получаването на Нобеловата награда (1970 г.), конфликтът се изостря още повече.

На 13 февруари 1974 г. Солженицин бива лишен от съветско гражданство и депортиран в Западна Германия. КГБ откриват ръкописа на първата част на „Архипелаг ГУЛаг“. След по-малко от седмица съветските власти предприемат репресивни мерки срещу поета Евгений Евтушенко заради неговата подкрепа за Солженицин.

Солженицин се установява първо в Цюрих, Швейцария, а по-късно, през 1976 г. – във Върмънт, САЩ. През 1990 г. съветското му гражданство е възстановено и през1994 г. той се завръща в Русия. Въпреки радушния прием в Америка и уважението към частния му живот, той желае да се завърне в родината си.

Критиците на Солженицин го смятат за радикален, защото – според техните твърдения, той често прави връзка между действията на евреите, грузинците и латвийците и неблагополучията, сполетели Русия през 20 век и критикува както комунизма, така и капитализма.

През май 1997 г. Солженицин е избран за редовен член на Руската академия на науките. През същата година учредява своя собствена награда за литература (от 25 000долара).

Александър Солженицин се среща с президента Борис Елцин през 1994 г. и с президента Владимир Путин през 2000 и през 2002 г.

Двутомният труд на Солженицин „200 години заедно“ (отчасти базиран върху неговия ръкопис от 1968 г. „Евреите в СССР и бъдещето на Русия“, в който е използвал изрази от рода на „ленинско-еврейска революция“ от мнозина се смята за антисемитски. Редица книги и статии са написани, за да оборят тези твърдения на Солженицин.

Александър Солженицин умира на 3 август 2008 г. от сърдечен удар в Москва.

 

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *