Карл Юнг – Пет архетипа на колективното несъзнавано

karl jung 2

magnifisonz.com / Автор : Диляна Велева 

Според Юнг, колективното несъзнавано е организирано чрез архетиповете. Архетиповете са унаследени структури, първообрази, безкрайно повтарящи се основни конфигурации в отношенията и поведението на десетки хиляди поколения. В колективното несъзнавано присъства само формата, най-важното, формулата, а конкретното съдъжание на архетипа се изгражда в индивидуалния живот и зависи от множество конкретни обстоятелства. Така както аксиалната система на кристала определя само стереометричната му структура, но не и неговата конкретна форма, цвят или големина – казва Юнг, така и архетипът е само базовата матрица, която може да се изпълва с различно съдържание съобразно конкретните реални обстоятелства.

Културата, в която се проявява архетипът, личностните особености на хората, които използват тези базови модели, историческото време и пр. внасят своите щрихи в начина на реализация на модела от съответния архетип. Когато в реалния живот личността попада в обстоятелства, изискващи поведение, съотнасящо се с базовия архетипов модел, той се активира, търси начин да се прояви и обикновено несъзнавано, въпреки разума и волята – да структурира съобразно своя модел това, което актуално мислим, чувстваме, правим.

Архетиповото поведение е най – видно по време на криза. Архетиповете винаги действат там, където съзнанието е най-тясно или най-слабо и,  където по тази причина фантазиите могат да заглушат реалността на външния свят. Архетипните образи са многобройни и различни, но някои от тях се повтарят в различни култури.

 

Сянката  –  Според Юнг сянката е “нещото, което човек не желае да бъде”. Всички ние притежаваме сянка , азът и сянката са като светлината и тъмнината . “Всеки носи една сянка и колкото по-малко бива приемана в индивидуалния, осъзнат живот, толкова по-черна и гъста става тя. Ако малоценността се осъзнава, винаги има шанс човек да я коригира.”Сянката е несъзнаван комплекс, който се определя като потиснати и задържани аспекти на съзнателното себе си. При по-задълбоченото изучаване на тъмните черти на характера и непълноценностите съставляващи сянката, се установява, че те имат емоционална природа, както и известна автономност. Според Юнг човек общува със сянката си по четири начина: отказ, проекция, интеграция и/или преобразуване. При отказа въобще не приемаме съществуването на тази част от нас.

Това най – често води до проекция. Тя е най-трудна за осъзнаване и отработване. При нея проектираме собствените си чувства върху другите. Тя се извършва не от съзнателния субект, а от несъзнаваното.При достатъчно високо ниво на самосъзнание и самокритичност част от тези аспекти биха могли да бъдат осъзнати и отработени. За работа върху собствената сянка е нужна голяма доза кураж, защото същността на осъзнаването и е да се признаят за действително съществуващи тъмните страни на личността. Този процес винаги е съпроводен със сериозна съпротива на съзнателно ниво и би могъл да се осъществи пълноценно едва тогава, когато личността е готова за това. Да се приеме сянката означава да се спре нейната компулсивна схватка. Символите на сянката на сянката включват змията (като тази в Райската градина), дракони, чудовища и демони. Тя често пази входа към езеро с вода, което е колективното несъзнавано.

Персоната  –  На латински “persona” означава „маска” и Юнг използва тази дума, за да обозначи онази част от Аз-а, която е обърната към околния свят, към социума. Това е онова, което сме за останалите, начинът, по който ни възприемат. Това, обаче не е нашето истинско Аз, а по-скоро приетата социална роля и идентичност, наложена отвън от обществото. Персоната може да е свързана с родовата идентичност, с определен стадий на развитие , социален статус или професия. В хода на живота много персони се изхабяват, а други се комбинират във всеки един момент . При нея съществува риск от патология, ако личността се идентифицира твърде много с нейната персона. Това означава да няма съзнание за нещата извън социалната роля.. Идентифицирането изцяло с персоната води до състояние на психологическа ригидност и крехкост.Азът, който е силно идентифициран с персоната е способен само на външна ориентация. Той е сляп за вътрешните събития и поради това не може да реагира на тях.

Анима и анимус   –  Женското проявление в мъжа се нарича негова Анима, а мъжкото проявление в жената – Анимус. Зад Анимус стои „архетипа на смисъла”, също както Анимата е “архетипът на самия живот“. Важен аспект на процеса на индивидуализация е постигането на съзнателно приемане на атрибутите, произтичащи от „другия вътре“. Мъжът, индивидуализиран по този начин, е обогатен в своето мъжествено функциониране от вътрешния източник на вдъхновение, творчество и емоционална ангажираност. Анимата го подпомага да изгражда взаимоотношения с поток от спонтанно чувство. Без такова използване на женската си страна като вътрешен ресурс той е склонен да попада в безсъзнателна идентификация с образа на „нисшата жена“, изразена чрез бърза смяна на настроенията. Жената, която е постигнала съзнателно приемане на атрибутите на своя анимус, е способна да използва силите на своя Логос в справянето с външния свят. Тя е способна да прави разграничения обективно, нейните способности за наблюдение и разсъждение са засилени и може умело да възприема смисъла.

Без такова използване на мъжката си страна като диференциран източник жената може да попадне в безсъзнателна идентификация с образа на „висшестоящия мъж“, прокламирайки преценки така, сякаш са факт, правейки безпочвени допускания и безапелационно и догматично провъзгласявайки мненията си. Обсебването от Анимус или Анима променя личността така, че изпъкват онези черти, които психологически са характеристики на противоположния пол.

Когато анимата и анимусът не са интегрирани в личността могат да се проектират навън. Ако анимата в мъжа остава несъзнавана, тя може да бъде проектирана навън, върху реална личност – жена, която мъжа да обича до степен на обсебеност или върху мъж с меки и чисто женски черти, към когото мъжът с неинтегрирана анима проявява нескрита неприязън и агресия. Обратното – жена с неинтегриран анимус може да бъде „крайно женствена“ и да очаква от партньора си смелост, твърдост и героизъм, непосилни за него. Жена със силен анимус, ще привлича нежни и пасивни мъже.

Силният анимус в жената може да потисне собствената й женственост (анима) до степен да отрече напълно женската си природа и да започне да действа и мисли от позицията на мъж. Само чрез сливането на анимата и анимусът, личността може да бъде цялостна.

 

Цялостната личност  –  Цялостната личност е архетипов образ на пълния потенциал на човека и единството на личността като цяло.Тя е не само центърът , но също и целият кръг , който включва и съзнаваното и несъзнаваното. Тя е центърът на тази тоталност също , както Азът е центъра на съзнаващия ум. В живота цялостната личност изисква да бъде опозната, интегрирана и реализирана.Цялостната личност координира и уравновесява напрежението между противоположностите.Посредством нея се конфронтираме с полярността добро и зло, човешко и  божествено.


magnifisonz.com  – Всеки ден нови статии за култура и изкуство. Потърсете още на главната страници и в категориите.

 

Тактики за Управление на впечатлението (психология)

vpechatlenie 2

––––––––––––––––––––––

20 тактики, чрез които манипулаторите въздействат на емоциите и мислите ни в междуличностните отношения.

manipulation-FI02-759x419

––––––––––––––––––––––

33 цитата на Фройд – Никога една параноя не е напълно безпочвена.

FROID

––––––––––––––––––––––

Ана Фройд – защитните механизми на Аза

ana froid

––––––––––––––––––––––

Как стиловете на привързаност влияят на отношенията ни като възрастни? Теорията на Джон Боулби

DZION BOLBI

––––––––––––––––––––––

Виктор Франкъл . Как да оцелеем в най-тежките моменти чрез откриването на смисъл?

FRANLKUL22

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *