Силата на лекуването чрез притчи (психология)

magnifisonz.com / Автор : Диляна Велева

Носрат Песешкиан (1933 – 2010) е професор, специализирал неврология, психиатрия, психотерапия и психосоматична медицина, създател на позитивната психотерапия.  Роден е в Иран и живее в Германия от 1954 г. Получил е психотерапевтичното си обучение в Германия, Швейцария и САЩ. Той предлага различна перспектива към индивидуалната история на всеки клиент под формата на притчи, поговорки, в които пациентът може да разпознае себе си и да създаде по-сигурна самооценка и капацитет за справяне с предизвикателствата на реалността.

pritchi

Търговецът и папагалът

Един ориенталски търговец имал папагал. Един ден птицата съборила шише с олио. Търговецът се ядосал и ударил папагала с пръчка отзад по главата. Оттогава папагалът, който по-рано проявявал интелигентност, престанал да говори. Перушината на главата му опадала и скоро оплешивял. Един ден, докато седял на рафта в магазина на своя господар, влязъл плешив клиент. Видът му силно развълнувал папагала. Пърхайки с криле, той подскачал наоколо, кряскал и накрая за изненада на всички проговорил отново: „И ти ли събори шишето с олио и те удариха по тила, че вече нямаш коса?“

Сенки върху слънчевия часовник

Един източен владетел решил да зарадва поданиците си. Те не знаели какво е часовник и той им донесъл от едно свое пътуване. Неговият подарък променил живота на хората. Те започнали да различават частите на деня и да разпределят своето време. Станали по-точни и подредени; вече можело да се разчита на тях. Работели повече, произвели много блага и заживели по-добър живот. Когато владетелят умрял, поданиците се зачудили как да го почетат за постиженията му. Тъй като слънчевият часовник символизирал щедростта на краля бил причина за успеха им, те изградили около него чудесна кула със златен купол. Но когато куполът се извисил над слънчевия часовник, лъчите на слънцето вече не стигали до циферблата. Сянката, показваща времето на поданиците изчезнала. Часовникът – ориентацията за тях – бил закрит. Един поданик не бил толкова точен, на друг вече не можело да се разчита трети не бил вече трудолюбив. Всеки тръгнал по пътя си. Кралството се разпаднало.

Царят и неговият сън

Един източен цар имал заплашителен сън. Той сънувал, че му падат всички зъби един след друг. Обезпокоен, повикал своя гадател. Той изслушал внимателно съня и се обърнал към царя: “Трябва да ти съобщя тъжна вест. Така, както губиш на сън зъбите си един след друг, така ще загубиш всичките си подчинени.” Тълкуването на гадателя ядосало много царя. Той заповядал гадателят да бъде хвърлен в тъмница. Тогава накарал да повикат друг гадател. Той изслушал съня и казал: “Аз съм щастлив да ти съобщя една приятна вест. Ти ще станеш по-стар от всички свои приближени. Ти ще ги надживееш.” Царят се зарадвал и го възнаградил богато. Царедворците били много учудени. “Ти не каза нищо по-различно от твоя беден предшестваник . Защо тогава той беше наказан, а ти – щедро възнаграден?” – попитали те. Гадателят отговорил: “Ние двамата еднакво възприехме съня, но важно е не само какво ще кажеш, но и как ще го кажеш.”

Ориенталска История

Ризата на щастливия човек

Един халиф лежал смъртноболен в своята копринена постеля, заобиколен от хекимите, лекарите на неговата страна. Те били единодушни, че само едно нещо може да излекува и спаси халифа: да се постави под главата му ризата на един щастлив човек. Пратеници се пръснали на всички посоки да търсят по всички градове, села и колиби щастлив човек. Но всеки, когото попитали за щастието му, имал само тревоги и грижи. След като вече били загубили надежда, пратениците срещнали един овчар, който, докато пасял стадото си, пеел и се смеел. Възможно ли е да е щастлив? “Не мога да си представя човек, по-щастлив от мен”, отговорил овчарят, смеейки се. “Тогава дай ни ризата си!” – извикали пратениците. “Нямам” – рекъл овчарят. Незадоволителната вест, че единственият щастлив човек, когото срещнали пратениците, нямал риза, накарала халифа да се замисли. Три дни и три нощи не допуснал никого до себе си. На четвъртия ден той наредил да раздадат на народа копринените завивки и скъпоценните му камъни и, както разказва легендата, от този момент той оздравял и станал щастлив.

Любопитните и слонът

Довели един слон за изложба, но тъй като било нощ, го оставили в едно тъмно помещение. Хората прииждали на тълпи, а тъмнината не им позволявала да видят слона. Затова посетителите се опитвали да разберат как изтлежда той, като го опипвали с ръце. И понеже слонът бил огромен, всеки успял да пипне само част от него и се опитал да го опише според усещането си. Един от посетителите, който хванал единия крак на слона, обяснил, че слонът е като дебел стълб. Втори, който докоснал бивните, описал слона като остър предмет. Трети, който хванал ухото, смятал, че слонът наподобява ветрило. Четвърти погалил слона по гърба и заявил, че е равен и гладък като кушетка.

ПЕПЕРУДАТА

Някога отдавна живеел в древен град Майстор, заобиколен от своите ученици. Най-способният от тях се замислил веднъж:

– А има ли въпрос, на който нашият Майстор няма да може да отговори. Той отишъл на зелената ливада, хванал най-красивата пеперуда и я скрил в дланите си. Пеперудата шавала с пипалцата си и гъделичкала дланите на ученика. Усмихвайки се, той отишъл при Майстора и го попитал:

– Кажете, каква пеперуда имам между дланите си – жива или мъртва?

Той здраво държал пеперудата и бил готов във всеки един миг да я смачка или да я пусне да излети и по този начин да направи обратното на онова, което би казал Майстора. Не обръщайки дори глава, за да погледне ученика, Учителят отговорил:

– Всичко е в твоите ръце.

Трудността да угодиш на всеки

Под жаркото слънце по обед,  един баща  сина му и магарето им преминавали по прашните улички на малък град. Бащата седял на магарето, а синът  го водел. ,,Горкото дете, казал един минувач-колко му е трудно да върви с малките си крачета редом с магарето. Как може този човек така мързеливо да седи на магарето, като вижда, че детето му  капва от умора.” Бащата взел присърце забележката, скочил от магарето и качил на него момчето. Не след дълго друг минувач казал: ,,Какво е това безобразие. Малкият нехранимайко се е разположил като султан, докато горкият му баща подтичва отстрани.” Момчето го заболяло от чутото и помолило баща си да седне зад него на магарето. ,,Виждали ли сте такова нещо-скарала им се една жена. Каква жестокост към животното. Гърбът на бедното магаре едва издържа тежестта, а този малък безделник и баща му са се излегнали като на диван-горкото създание!” Смъмрените се спогледали и без да си кажат и дума слезли от магарето. Едва направили няколко крачки редом с магарето и един странник им се присмял: ,,Благодаря на небесата, че не съм толкова глупав. Защо разхождате това магаре, като не върши никаква работа, не ви служи за нищо, поне да носеше единия от вас.” Бащата пъхнал шепа слама в устата на животното и се обърнал към сина си и казал: Каквото и да направим няма да угодим на хората, все някой е недоволен. Мисля, че трябва да знаем кое е добро или не за нас самите.


Магнифисонз.com  – Всеки ден нови статии за култура и изкуство. Потърсете още на главната страницa и в категориите.

Карл Юнг – Всичко, което ни дразни в околните, всъщност ни води към самоопознаване

karl iung

Тактики за Управление на впечатлението (психология)

vpechatlenie 2

20 тактики, чрез които манипулаторите въздействат на емоциите и мислите ни в междуличностните отношения.

manipulation-FI02-759x419

33 цитата на Фройд – Никога една параноя не е напълно безпочвена.

FROID

Ана Фройд – защитните механизми на Аза

ana froid

Как стиловете на привързаност влияят на отношенията ни като възрастни? Теорията на Джон Боулби

DZION BOLBI

Виктор Франкъл . Как да оцелеем в най-тежките моменти чрез откриването на смисъл?

FRANLKUL22

Facebook Comments