Ерих Фром – Незрялата любов казва „Обичам те, защото се нуждая от теб!”, зрялата казва : „Нуждая се от теб, защото те обичам!“

Ерих Фром (1900–1980) е един от най-блестящите мислители на XX в. в областта на психологията, философията и социалните науки. Роден е в Германия, следвал е в университетите в Хайделберг и в Мюнхен и в Института по психоанализа в Берлин. След като напуска Германия през 1932 г., чете лекции в Съединените щати — в колежа „Бенингтън“, в „Йейл“, в Мичиганския щатски университет и в Нюйоркия университет . Неговите книги – “Душата на човека“, „Бягство от свободата“, „Здравото общество“, „Анатомия на човешката деструктивност“, „Изкуството да обичаш“, „Да имаш или да бъдеш” са класика в областта на психологическата и психоаналитичната литература и до днес продължават да бъдат бъдат сред най-превежданите и преиздавани заглавия в света. Според Ерих Фром притежателната нагласа тласка света към екологична и психологическа катастрофа и единствено спасение той вижда в повсеместното приемане на нагласата да бъдеш, да обичаш, да действаш, да израстваш духовно.

erich-fromm

 

  • Любов — това е единственият разумен и задоволителен отговор на въпроса за смисъла на човешкото съществувание.
  • Любовта е съюз с някой или нещо извън нас, при условие че се запазва отделеността и цялостността на нашата собствена личност.
  • Любовта не е просто връзка със специфичен човек; тя е отношение, ориентация на характера, която е определена от връзката на личността със света като цяло, а не по отношение на един „обект“ на любовта.
  • Парадоксът в любовта, че две същества стават едно и въпреки това остават две.
  • Да обичаш някого не е въпрос само на силно чувство, а решение, преценка, обещание.
  • Да даваш е висш израз на сила. В самия акт на даване аз чувствам своята мощ, своето богатство, своята власт. Това изживяване на възвишена виталност и сила ме изпълва с радост, чувствам, че душата ми прелива от щедрост. Да даваш е по-голяма радост, отколкото да получаваш, защото актът на даване и израз не на лишаване, а на жизнеспособност.
  • Доколкото всяко човешко същество има капацитет за любов, нейната реализация е едно от най-трудните наши постижения.
  • Способността ни да избираме се променя постоянно, заедно с жизнения ни опит. Колкото по-дълго време вземаме погрешни решения, толкова повече закоравява сърцето ни; колкото по-често вземаме правилни решения, толкова по-чувствително става сърцето ни – или по-точно оживява…
  • Човекът е единственото животно, за което собственото му съществуване е проблем, който трябва да се реши и от който не може да избяга.
  • И сънищата, и митовете са важни съобщения от нас за нас. Ако не разбираме езика, на който са написани, пропускаме страхотна възможност да разберем какво знаем и казваме на себе си в тези часове, когато не сме заети с манипулирането на външния свя
  • Главната задача на човека в живота е да се роди, да се превърне в това, което потенциално е.
  • Колкото по-дълго някой вярва че неговия идеал и цел е извън него, над облаците, в миналото или бъдещето, той ще излиза извън себе си и ще търси осъществяване там, където не може да бъде намерено. Той ще търси решения и отговори навсякъде, с изключение на там където могат да бъдат намерени – в себе си
  • Да умреш е жестоко, но идеята, че ще умреш без да си живял, е непоносима.
  • Деструктивността е резултатът от неизживения живот.
  • Вярвам че никой не може да „спаси” своя приятел човек правейки избор вместо него. За да му помогне, той може да му посочи възможните алтернативи, с откровеност и любов, без да бъде сантиментален и без илюзии. Знанието и осъзнаването на освобождаващите алтернативи може отново да събуди индивидуално всички скрити сили и да го постави на пътя, избирайки уважение към „живота” вместо към „смъртта”.
  • Вярвам че основната алтернатива за човека е избора между „живот” и „смърт”; между продуктивност и деструктивно насилие; между реалност и илюзии; между обективност и нетолерантност; между братство-независимост и господство-подчинение.
  • Колкото по-дълго някой вярва че неговия идеал и цел е извън него, над облаците, в миналото или бъдещето, той ще излиза извън себе си и ще търси осъществяване там, където не може да бъде намерено. Той ще търси решения и отговори навсякъде, с изключение на там където могат да бъдат намерени – в себе си.
  • Вярвам че единството на човека в противоположност на другите живи неща произтича от факта че човекът има съзнание за себе си.Човекът има съзнание за себе си, за бъдещето си, за своята смърт, за нищожността си, за безсилието си; той усеща другите като други; човекът е в природата, подчинява се на нейните закони, дори когато излиза извън нея чрез собственото си мислене.
  • Не човекът, който има много, а човекът, който е много, представлява истински ощастливеният и осъзнал се човек!
  • Сънищата на древния и на съвременния човек са написани на същия език като митовете, чиито автори са живели в зората на историята… Вярвам, че символичният език е единственият чужд език, който всеки от нас трябва да научи. Разбирането му ни дава достъп до един от най-значителните източници на мъдрост… Наистина и сънищата и митовете са важни средства за общуване между нас и нас.

Още по темата в Магнифисонз :

Карл Юнг – Всичко, което ни дразни в околните, всъщност ни води към самоопознаване

karl iung

Тактики за Управление на впечатлението (психология)

vpechatlenie 2

20 тактики, чрез които манипулаторите въздействат на емоциите и мислите ни в междуличностните отношения.

manipulation-FI02-759x419

33 цитата на Фройд – Никога една параноя не е напълно безпочвена.

FROID

Ана Фройд – защитните механизми на Аза

ana froid

Как стиловете на привързаност влияят на отношенията ни като възрастни? Теорията на Джон Боулби

DZION BOLBI

Виктор Франкъл . Как да оцелеем в най-тежките моменти чрез откриването на смисъл?

FRANLKUL22

Facebook Comments