Отец Тадей – Каквито са мислите ни, такъв е животът ни

 

Отец Тадей Витовнишки (1914 – 2003 г.) . Неговите мисли и нагласи за света и живота, могат да преобърнат мирогледа на всеки, който иска да се промени.

otec Tadei

Със своите мисли създаваме хармония или дисхармония

Сега виждаме, че берем плодовете на своите мисли и желания, на непослушанието към Небесния Отец и земните родители. Ние не можем и да си представим каква е силата на нашите мисли. С тях създаваме хармония или дисхармония в себе си и около себе си, и в цялата вселена. Ние можем да сме източник на голямо добро и на голямо зло. Макар да сме малка единичка, но от нашите мисли и желания зависи много.

Много повече се казва с живота, отколкото с думите

Много повече се казва с живота, отколкото с думите. Когато видим смирена и кротка душа, която не се гневи и не мисли зло, не ругае, не осъжда, не се сърди, когато я обиждаме, тази личност става пример за нас през целия ни живот. И ние искаме да бъдем като нея, виждайки, че с Божията помощ е победила злото и то не може да и въздейства. Дори да поставиш такъв човек в най-лоши обстоятелства, те не достигат до вътрешността на сърцето му и не разрушават неговия мир.

Човешкият живот е безкрайно усъвършенстване

Послушанието започва от родителския дом, още от люлката и трае до края на живота. Защото непрестанно ще има какво да учим и да се усъвършенстваме, както Ангелите и Светиите безкрайно преминават от познание в познание и от сила в сила. Така и ние на земята или се усъвършенстваме в доброто, или падаме в низко мъдруване.

Всяко добро и всяко зло произтичат от мислите

Всяко добро и всяко зло произтичат от мислите. Мисълта има огромна сила и мощ. Тя въздейства не само на разумното естество и животинския свят, а и на растителния свят. Ако имаме мирни, тихи, благи и кротки мисли, те дават мир на нас и на всичко около нас. Това състояние се излъчва от нас. Напротив, когато сме натоварени от много грижи и притеснения, тогава завиждаме и се озлобяваме към хората. Приемаме мисли, които прогонват мира в нас и в околните, затова нямаме покой. Ние самите не знаем какво правим в семействата си. Със своите мисли прогонваме мира и често от рай правим ад. Твърде малобройни са хората, които идват на себе си и разбират, че от самите нас произтича и доброто, и злото.

Мисли на отец Тадей :

1.  Духовният живот е живот на ума, възнесен над всички желания и всички чувства на този свят.
2. Най-главното в духовния живот е да съхраниш сърцето си в този свят.
3. Господ винаги вижда дълбочината на нашето сърце – какво желае то и към какво се стреми.
4. Трябва да отделим сърцето от земните планове и желания, само тогава можем да обичаме искрено Господ и своите ближни.
5. Богообщението е реалното състояние на духа.
6. Първата крачка към богообщение е да се предадеш напълно в Божии ръце.
7. Ние можем всичко с Божия помощ, можем абсолютно всичко, щом със сърцето си се обърнем към Господ.
8. Душата, която е предала себе си на Божията воля от нищо не се бои и от нищо не се смущава. За всичко, което се случва тя казва: така иска Бог.
9. Любовта е най-силното оръжие от всичко, което съществува, няма такава сила или оръжия, които могат да се борят срещу любовта: тя преодолява всичко.
10. Любовта, радостта и мира са Божии дарове, Божии свойства. Поотделно любовта, радостта и мира творят чудеса, а заедно могат да изпълнят всички заповеди.
11. Умът, волята и сърцето при просветените хора са едно, а при непросветените са все по-разделени. Оттук са и многобройните човешки проблеми в живота.
12. Чистото сърце ще види Бога, а нечистото вечно ще се мъчи да постигне себе си.
13. Заедно със старанието да съхраняваме сърцето си в мир, трябва да се упражняваме да стоим пред Него. Това означава, че непрекъснато трябва да си представяме, че Бог ни гледа.
14. Няма непростим грях, непростим е само неразкаяният.
15. Точният знак за това, че грехът е простен идва в момента, когато вече не го повтаряме и когато душата ни се омиротвори.
16. Каквито са нашите мисли, такъв е и нашият живот. Ако се предаваме на лоши мисли – животът ни не е добър.
17. Необходимо е да се научим да владеем своите мисли, за да внесем в тях ред.
18. Заради своята полза е необходимо, крайно необходимо, да се предадем на добри мисли и желания, а след това ще настъпи хармония в нас, сред нашите родственици и по-надалеч, защото където и да се намираме, щом мислим добри неща, щом се молим, ще внасяме мир и тишина, ще раздаваме добро.
19. И малката мисъл, която не е изпълнена с любов носи зло в света. Спомнете си: “Който не е с Мене е против Мене”.
20. Приемащият злия помисъл приема самият враг в своето тяло. Духовете са невидими, ние им даваме тяло, за да станат видими.
21. Нашите мисли са причина не само за войни и земетресения, а и за екологичното замърсяване, което обикновено предшества духовното замърсяване.
22. Постарайте се да имате добри мисли и добри желания към своите приятели и неприятели и ще видите какъв добър плод ще получите и вие, и всички, които ви обграждат.
23. Престанете да мислите за своя началник или колега, обърнете лошите мисли в добри и ще видите как ще се промени поведението на предишните ви “неприятели”.
24. Когато станеш сутрин, не излизай от вкъщи без да се помолиш, а вечер благодари на Бога за този дивен ден. Защо е дивен ли? – Защото е подарен от Него!
25. И малката прашинка, която попадне в окото, пречи на зрението, точно така и малката грижа за нещо странично пречи да се молим.
26. Ако се молим без внимание, тогава не се молим нито с дух, нито с истина.
27. Всеки, който иска да живее истински, трябва да се моли с Иисусовата молитва: “Господи Исусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния”!
28. Ако се молим – получаваме енергия от Източника на живот.
29. Смирението е съвършенството на християнкия живот.
30. За молитвата е нужно внимание. То трябва да върви преди молитвата, трябва ясно да знаем за какво се молим, какво искаме.
31. Смирението е Божие свойство. Бъдете сигурни в това – където има добро, преди него е имало и има смирение.
32. Смиреният човек е доволен от всичко, което Бог му дава и е щастлив в сърцето си.
33. Знайте, че трудностите и проблемите ни спохождат много често, защото не сме се смирили.
34. Когато искаш прекалено много и прекалено високо се прицелваш, с това сам се измъчваш и ставаш излишно неспокоен. Не бъди такъв, просто обичай!
35. Онзи, който смята, че знае всичко е непослушен, а непослушният човек не позволява да бъде воден, но и сам не стига никъде.
36. Когато ние сме смирени и хората около нас ще се смирят.
37. Гневът се побеждава с отричане от своята воля.
38. Ако престанем да се поставяме като съдии над другите, ще се освободим от гнева.

Facebook Comments