Симон Боливар – мъжът с достойнство и власт, който презираше робството

Симон Хосе Антонио де ла Сантисима Тринидад Боливар де ла Консепсион и Понте Паласиос и Бланко (на испански : Simón José Antonio de la Santísima Trinidad Bolívar de la Concepción y Ponte Palacios y Blanco, 24 юли 1783, Каракас – 17 декември 1830, Санта Марта, Колумбия) е латиноамерикански революционер, генерал и политик, най-влиятелният и известен от ръководителите на войните за независимост на испанските колонии в Америка. Национален герой на Венецуела.

simon bolivar

Освобождава от испанско господство Венецуела, Нова Гранада (съвременните Колумбия и Панама) и провинция Кито (съвременен Еквадор). В периода 1819 – 1830 г. е президент на Велика Колумбия, създадена на териториите на тези страни. През 1824 г. освобождава и Перу и застава начело на образуваната на територията на Горно Перу Република Боливия (1825), назована в негова чест. Провъзгласен през 1813 г. от Националния конгрес на Венецуела за Освободител.

Симон Боливар
латиноамерикански революционер и политик
Симон Боливар 
Роден: 24 юли 1783 г.

Каракас, Нова Гранада
Починал: 17 декември 1830 г. (47 г.)

Санта Марта, Велика Колумбия

 

Симон Боливар често е наричан „Южноамериканският Джордж Вашингтон“ заради приноса му в освобождаването от испанско владичество на пет южноамерикански страни (Колумбия, Венецуела, Еквадор, Перу и Боливия). Едва ли има друга политическа фигура, изиграла толкова решителна роля в историята на целия континент. Боливар е роден в 1783 г. в Каракас, Венецуела, и произхожда от аристократично семейство с испанско потекло. През годините, когато се оформя, изпитва силното влияние на идеите на френскотоПросвещение. Между философите, чиито трудове чете, са Джон Лок, Русо, Волтер и Монтескьо.

В младежките си години Боливар посещава няколко европейски страни. В 1805 г. на върха на Авентинския хълм в Рим Боливар произнася прословутата си клетва, че няма да се успокои, докато отечеството му не бъде освободено от испанското господство.

През 1808 г. Наполеон Бонапарт нахлува в Испания и поставя родния си брат начело на управлението. Като лишава испанското кралско семейство от реална политическа власт, Наполеон открива златна възможност пред южноамериканските колонии да се вдигнат на борба за политическата си независимост.

Революцията против испанското господство във Венецуела започва в 1810 г., когато испанският губернатор там е свален. В 1811 г. е обнародвана официална декларация за независимост и същата година Боливар става офицер в революционната армия. Но следващата година испанските войски си възвръщат контрола върху Венецуела. Водачът на революцията Франсиско Миранда е хвърлен в затвора, а Боливар избягва от страната.

Следващите години се водят войни, в които временни победи се редуват със съкрушителни поражения. Преломният момент настъпва в 1819 г., когато Боливар повежда малката си опърпана армия през реки, долини и високите проходи в Андите, за да нападне испанските войски в Колумбия. Там той печели съдбовната битка при Бояса (7 август 1819 г.), която е същинската повратна точка в борбата. Венецуела е освободена в 1821 г., а Еквадор — в 1822 г.

През това време аржентинският патриот Хосе де Сан Мартин е освободил от испанско господство Аржентина и Чили и вече се е насочил към Перу. През лятото на 1822 г. двамата освободители се срещат в еквадорския град Гуаякил. Но не успяват да постигнат съгласие по единен план за сътрудничество и координация на усилията им в борбата против Испания. Сан Мартин няма желание да се бори за лично надмощие с амбициозния Боливар (което само би улеснило испанците), решава да се откаже от командната си роля и се оттегля завинаги от Южна Америка. В 1824 г. Боливаровите армии вече са освободили територията, на която сега е Перу, а в 1825 г. испанските войски в Горно Перу (днешна Боливия) са обърнати в бягство.

Останалите години на Боливар не са толкова успешни. Силно впечатление му е направил примерът на Съединените американски щати и той дори мисли за федерация на новите южноамерикански нации. Фактически Венецуела, Колумбия и Еквадор вече са образували република Голяма Колумбия, чийто президент е Боливар. За жалост центробежните тенденции в Южна Америка са много по-силни, отколкото са били в северноамериканските колонии. Когато в 1826 г. Боливар свиква Конгрес на испаноамериканските държави, отзовават се само четири от тях. Вместо повече страни да се присъединят към голяма Колумбия, републиката скоро започва да се разпада. Започва гражданска война и в 1828 г. е извършено покушение върху Боливар. В 1830 г. Венецуела и Еквадор се отцепват. Давайки си сметка, че самият той е пречка за мира, Боливар подава оставка през април 1830 г. Когато умира през декември същата година, той е обезсърчен и беден изгнаник от родната си Венецуела.

Боливар явно е бил много амбициозен човек, а и изискванията на самото време налагат понякога да се държи като диктатор. Въпреки това, когато трябва да избира, е готов да подчини личните си амбиции на общественото благополучие, на демократичния идеал и не прибягва към диктаторски похвати. Веднъж дори му предлагат трон, но той отказва. Несъмнено чувства, че прозвището „Ел Либертадор“ (Освободителят), с което народът го е удостоил, е по-висока чест от всяка кралска титла. Не може да има съмнение, че Боливар е най-личната фигура в освобождаването на испанска Америка от колониално господство. Той дава идеологическото ръководство на освободителното движение — пише статии, издава вестник, произнася речи, пише писма. Неуморен е в събирането на фондове за подкрепа на борбата. И е главният военен ръководител на революционните сили.

Въпреки това би било грешка да мислим, че Боливар е велик пълководец. Армиите, които побеждава, нито са големи, нито имат добро ръководство. Самият Боливар не се отличава с особени дарби като тактик или стратег. (Това едва ли е изненадващо, защото не е получил никакво военно обучение.)

Но Боливар компенсира всички свои несъвършенства с несломимия си дух пред лицето на врага. След всяко поражение, нанесено от испанците, някои са готови да се откажат от борбата, но Боливар отново събира войски и продължава решително битката.

По наше мнение Боливар е много по-влиятелна фигура от личности като Юлий Цезар или Карл Велики, защото промените, които носи, се оказват далеч по-трайни и защото засегнатите от тях райони са по-обширни. Но Боливар е поставен по-ниско от Александър Велики, Адолф Хитлер иНаполеон, тъй като събитията по тяхно време не биха се случили, ако тях ги нямаше, докато, от друга страна, е трудно да повярваме, че южноамериканските страни не биха постигнали тъй или иначе своята независимост със или без Боливар.

Най-интересно и показателно е сравнението, което можем да направим между него и Джордж Вашингтон. Подобно на Вашингтон Боливарпредвожда малки и зле обучени войски. Средства не достигат и често е необходим вдъхновен водач, който да крепи армията единна.

За разлика от Вашингтон Боливар освобождава още приживе всички свои роби. Освен това чрез прокламация и клауза в конституцията той усилено се стреми да премахне робството в освободените земи. Опитите му невинаги се увенчават с успех и когато умира, то все още съществува в района.

Боливар е интересна и сложна личност — драматичен, дръзновен и романтичен. Хубавец, той има много любовни приключения. Той е далновиден идеалист, но му липсват административните способности на Вашингтон и по-лесно се поддава на ласкателства. Боливар е далеч по-амбициозен отВашингтон — от което освободените райони нямат особена изгода. От друга страна, материалната изгода изобщо не го интересува. Той е богаташ, когато започва да се занимава с политика, и бедняк, когато се оттегля от нея.

Земите, които Боливар освобождава от колониално господство, са значително по-обширни от първоначалната територия на Съединените щати. Въпреки това е ясно, че той стои доста по-ниско от Вашингтон просто защото САЩ са играли по-важна роля в историята от страните, освободени отБоливар.

Facebook Comments