Че Гевара – Аз не съм освободител. Няма освободители. Хората сами се освобождават.

che guevara

 

  • Ако аз загубя, това не означава, че не е трябвало тази кауза да победи.
  •  Ако винаги, когато се извършва неправда някъде по света, те обхваща справедлив гняв, сме приятели, а това е най-важното.
  • Аз не съм освободител. Няма освободители. Хората сами се освобождават.
  • Държавата понякога допуска грешки. Когато се появи някоя от тези грешки, спадът в колективния ентусиазъм рефлектира в резултиращия спад в приносите на всеки индивид, във всеки от елементите, формиращи целостта на масите. Работата се парализира до степен на производството на незначителни количества. Време е да бъдат направени корекции.“ – из „Бележки за Студия на човека и социализма в Куба“
  • В моменти на голяма опасност, е лесно да бъде даден мощен отговор на моралните стимули, но за да бъде задържан ефекта им, се изисква да бъде изградено ново съзнание, в което ценностите са с нови приоритети.
  • По време на революция човек или побеждава, или загива.
  • Може да звучи глупаво, но според мен, истинският революционер е воден от силно чувство за любов.
  • Бъдете реалисти, мечтайте за невъзможното.
  • Мълчанието е продължение на спора с други средства.
  • Омразата като бойно средство е безусловната омраза към врага ти, която те отнася отвъд човешките ограничения и те превръща в ефикасна, насилствена, селективна и студена машина за убиване.
  • До вечната победа (Hasta la victoria siempre) в писмо до Фидел Кастро (фраза, станала иконична)
  • Живях прекрасни дни (He vivido días magníficos) в писмо до Фидел Кастро
  • Аз съм авантюрист, който рискува живота си, за да докаже баналната си теза.
  • Ние трябва да пренесем войната навсякъде, където е врагът – в неговия дом, в неговите увеселителни центрове: тотална война. Необходимо е да не му дадем нито един момент покой, нито един миг извън или в барикадите: трябва да атакуваме навсякъде където е той и да го накараме да се чувства като звяр, притиснат в ъгъла. Тогава издържливостта му ще започне да се смалява, но съответно с това ние ще почувстваме как започват да изчезват всякакви признаци на упадък.
  • Зная, че си дошъл да ме убиеш. Стреляй страхливецо, ще убиеш само човек. Че Гевара към убиеца си.

 

За Че Гевара : 

  • За мен един такъв мъж е Че Гевара. Когато го гледаш, направо настръхваш. Смятам, че такъв магнетичен мъж като Че Гевара не можеш да намериш и сред актьорите в Холивуд. Анахид Тачева
  • Че Гевара е част от големите митове на това столетие. Неговият живот е историята на най-съвършения човек на нашата епоха Жан-Пол Сартр
  • Той е способен и трудолюбив човек, който е може би най-компетентният и най-трезво мислещият в управляващите среди. Този брадат аржентинец с неговия ирландски чар и неизменната си военна униформа предизвиква съществено впечатление у много мъже и жени.До 1964 г. навярно е най-влиятелният човек в Куба след Фидел Кастро Доклад на британското външно министерство за най-влиятелните личности в Куба от 1967г.

На 14 май 1928 година в град Розарио, Аржентина се ражда Ернесто Гевара де ла Серна. Ернесто няма да празнува никога нито тази дата, нито официалния си рожден ден. В акта му за раждане е записана друга дата – 14 юни. С тази дребна лъжа родителите му скриват, че той е заченат преди сватбата.

che guevara 2

Майката Селия де ла Серна е наследница на земевладелци, сродили се със знатните родове на Испания и новия свят. Непокорна, грациозната аристократка тя е една от първите жени в Буенос Айрес с къса коса, която кара кола, разписва чекове и скандализира всички като седи с кръстосани крака на обществени места.

Бащата Ернесто Гевара е млад, симпатичен мъж, наследил изключителната енергичност на прадядо си, участвал в златната треска в Калифорния. Има развито въображение и експанзивен характер.

Гевара се отличават от другите семейства. Те са хаотични, щедри, с неспокоен дух. Ернестито, както го наричат прекарва първите две години от живота си в огромна градина. Един пролетен ден на 1930 година се случва нещо, което повлиява съществено на изграждането на личността му.

На 02 май 1930 година малкият Ернесто настива, след като пада в ледената вода на един басейн. Първият асматичен пристъп е началото на тежък период, който ще го принуди да калява желязната си воля всеки ден.

През 1943 година семейството се премества в Буенос Айрес и Ернесто се записва в лицей. Европа е опустошавана от Втората световна война и родителите му са в редиците на анти-фашистките движения. Ернесто все още не се вълнува от политика.

„Като юноша в Аржентина не съм бил обществено ангажиран и не съм участвал в политически или студентски борби.”

che04.jpeg

През 1947 година баба му умира в агония и това повлиява на избора му. Ернесто решава да учи медицина в университета в Буенос Айрес. Освободен от военна служба заради асмата си Ернесто решава да запълва времето си с тенис и голф. Но преди всичко играе ръгби в студентския отбор на Кордоба. Съотборниците му го наричат „Яростният от де ла Серна”. Поради вродения си ентусиазъм и въпреки асмата си той става водач на отбора. Даже издава списание „Tackle”, където се подписва с псведонима Прасе. Хвали се, че рядко се къпе, и че е носил фанелката си в продължение на 25 седмици без да я сменя. Работи като санитар на един танкер в общинските кланници, а после и в университетската библиотека. Със свой приятел работи по създаването на инсектицит, с надеждата да го пуснат на пазара.

СТРАНСТВАНЕ И НАВЛИЗАНЕ В ПОЛИТИКАТА

По това време у него се събужда интерес към политиката. Може би това е предизвикано от литературата, която чете или от смутния исторически период, поредицата държавни преврати или идването на власт на Перон. Започва да посещава марксиски групи в университета, но не членува в партията. Университетът го разочарова. Той търси признание, а там му говорят за кариера. За лятната ваканция решава да отиде в Сиера, на север от Кордоба, при приятеля си Алберто Гренадо. Той вече е завършил медицина и лекува прокажените в специалната болница в Сан Франциско де Чанар. За да измине 850 км Ернесто монтира моторче на велосипеда. Носи само резервна гума, няколко дрехи и една книга.

На 02 март 1952 година военните правят преврат в Куба. Полковник Фонденисио Батиста взема властта, подкрепян от американците. Островът е наречен „бардакът на Америка”. Игрални домове, проституция, кабарета. Куба се е превърнала в място за разюздани удоволствия на богатите американци. Чужденците контролират цялата икономика. Силно американизирана Хавана е в относителен подем. Другата действителност – безкрайни бедняшки коптори ограждат столицата. 50% от населението е неграмотно. Извън града хората живеят в пълна нищета. Изобилстват грабежите и корупцията. Батиста е безкруполен диктатор. Той е човек на САЩ, защитава техните интереси на острова.

В края на ваканцията Ернесто се завръща в Буенос Айрес, като прекосява гъстите гори и често споделя живота на Гаучосите. Ернесто е на 23 години и малко го дели от дипломирането му. Жаден за приключения той решава да предприеме заедно с приятеля си Алберто Гранадо друго пътуване из Америка, за да я опознае. На 29 декеври 1959 година те яхват един стар мотоциклет „Нортън”, наречен от тях „Могъщия”. На тръгване баща му пъхва незабелязано револвера си в багажа им. Д-р Гранадо и асистентът му Гевара минават през Чили, като прекосяват Андите. Моторът вече е издъхнал. Стигат на автостоп до Валпарайсо, където нелегално се качват на един товарен кораб. Отправят се на север към Боливия, където посещават ограмните мини, експлоатирани от американците. Там пред очите му се разкрива картината на неимуверната социална и икономическа несправедливост, в която живеят южноамериканските работници. Продължават към Перу, езерото Тити-Кака, Куско, Мачу-Пикчу, после поемат по Амазонка и спират в болницата за прокажени в Сао Паоло.

„Това безцелно странстване из нашата Америка ме промени повече, отколкото очаквах.”

След като са пътували заедно 7 месеца двамата приятели се разделят. Ернесто има в джоба си точно един долар и обещава на майка си Селия да се завърне, за да завърши образованието си. Корабът с който се връща в Буенос Айрес е принуден да акостира в Маями. Докато чака да го поправят Ернесто Гевара трябва да преживее 20 дни с единствения долар, който има в джоба си.

che-guevara-345

В ГВАТАМАЛА

Взема докторската си степен за рекордно време. Но д-р Гевара нехае за престижната титла. Няма търпение да се отправи отново на път. Пристига в Гватамала, където се случват нови неща. Президентът Якобо Арбенс, военен с прогресивни идеи, провежда мащабни реформи. Най-важната от тях е поземлената. Тя трябва да сложи край на господството на земевладелците и да национализира собствеността на могъщата американска компания „United Fruit”. На тази стъпка се противопоставя местната олигархия, подкрепяна от администрацията на Айзенхауер.

„Имах възможност да прекося владенията на компанията „United Fruit” и да се убедя колко ужасен може да бъде октоподът на капитализма. Ще се усъвършенствам и ще науча всичко нужно, за да стана истински революционер.”

През декеври 1953 година Ернесто се установява в столицата и там се среща с някои кубински изгнанници. Те са намерили убежище в Гватамала след неуспешен опит за бунт срещу Батиста. Водени от младия кубински адвокат Фидел Кастро те се опитали да завземат казармата в Монкада. Въоръженото нападение завършва с кръвопролитие, а водачът им е заловен и осъден на 15 години затвор. В памет на нападението срещу казармата в Монкада групата решава да се нарече „Движение 26 юли”. На 15 юни 1954 година кабинентът Айзенхауер дава зелена улица на операция „Успех”. Става дума за план на ЦРУ, който финансира антиправителствената опозиция и обучава паравоенни части, които да нахлуят в страната. За няколко седмици положението на Гватамала се променя коренно. Якобо Арбенс подава оставка и оставя държавата в ръцете на ново военно правителство, предано на американските стратегически интереси. Страната става опасно място за привържениците на бившия президент Арбенс. Ернесто решава да отиде в Мексико и животът му претърпява обрат.

В МЕКСИКО И ЗАПОЗНАНСТВОТО С КАСТРО

Докато Куба е разтърсвана от студентските протести срещу режима на Батиста Фидел Кастро е освободен неочаквано от затвора и се присъединява незабавно към другарите си е Мексико.

7 юли 1955 година, град Мексико.

„Срещата ми с кубинския революционер Фидел Кастро беше събитие за мен. Той е интелигентен млад мъж, уверен в себе си и изключително смел. Мисля, че между нас има взаимна симпатия”.

Срещата между Ернесто и пламенния Фидел запалва мигновенно искрата на тяхното приятелство. Кастро търси лекар за групата революционери, които планират да съборят от власт диктатора Батиста. Гевара не се поколебава дори и за миг.

„Той ще направи революция. Между нас има пълен синхрон. Само заради човек като него бих се раздавал все цяло.”

По това време Ернесто зависи икономически от Илда Гадея. Тя живее там в изгнание. Член е на перуанската лява партия. В периода на запознанството му с Фидел тя съобщава на Ернесто, че чака дете от него. Той пише в дневника си, че ще се ожени за нея, за да постъпи достойно.

На 15 февруари 1956 година става баща. „Душата ми на комунист ликува.Лицето на дъщеря ми засега прилича на Мао Дзедун, но с времето ще се разхубави.”

Най-после Кастро намира плавателен съд, с който да стигне до Куба. “Granma” е стара моторна лодка в плачевно състояние. На борда й се качват 79 кубински революционери и трима чужденци – аржентиснкият лекар пътешественик Ернесто Гевара, доминиканеца Рамон Мехиас, наричан „пихирило” и италианеца Джино Доне, който търси спасение от безработицата след войната. Всички са готови за заминаване.

РЕВОЛЮЦИЯТА НА „БРАДАТИТЕ“

02 декеври 1956 година. „Десантът ни беше пълен провал.” 82-та, които слизат на кубинския бряг са покосени още в първите сблъсъци с редовната армия. Неколцината оцелели се укриват в Сиера Маестра – планински масив дълъг 130 км и широк 50 км. Изправени срещу добре въоръжена армия от 4000 души партизаните набързо установяват връзки със селяните „кампесинос”, които постепенно се включват в техните редици.

„Това беше първото ни бойно кръщение. Началото на създаването на това, което щеше да бъде бунтовническата армия. В разгара на престрелката се озовах пред раница с медикаменти и съндък с муниции. Бяха тежък товар и не можех да нося и двете неща, затова взех мунициите, а раницата оставих.”

В битките Ернесто Че Гевара намира това, което му е липсвало. Открива, че не изпитва страх пред смъртта и че играе решаваща роля в създаването и оцеляването на бунтовническото движение. Един ден става ясно, че между тях има шпионин – селянин, който се е записал за доброволец. Предателят е разкрит и осъден на смърт, но никой не иска да извърши екзекуцията. Тогава Че предлага той да изпълни присъдата. В дневникът си описва всичко – големината на раните от куршума и как той е преминал през черепа на убития. Разказва и как после заспива спокойно. Прекарва нощта без асматични пристъпи.

Без никакво предупреждение Фидел провъзгласява Ернесто за Коменданте. Това е най-високия чин в бунтовническата армия.

„Във всеки от нас дреме скрита мъничко суета. Повишението ме накара да се чуствам най-значимия човек на земята. От тогава всички наричат Ернесто – Коменданте Гевара.

Заедно с хората си Че успява да инсталира печатница и да печата вестник чрез който да разпространява информация за действията и завоеванията на партизаните. Това е времето на радио „Ребелде”, което разпространява гласа на бунтовниците и на самия Че по целия остров. Посланието е ясно – „Свобода или смърт!”

Коменданте Гевара построява истинска фабрика за оръжие, която разработва снаряди, гранати и дори разработва собствен модел М-26, който се изтрелва чрез катапулт, направен от пружини на харпун. В зоната освободена от бунтовниците те плащат покупките си с бонове, разписани от Ернесто Гевара.

Че е мечтател и мистик, а Фидел е прагматик, реалист, твърдоглав политик и търговец едновременно. Че не притежава никаква политическа същност и не е дипломатичен, говори без задръжки и лесно си създава врагове. Ако някой не му харесва му го казва в лицето. Той е боец, идеолог и вярва, че може да промени света. През лятото партизаните на Фидел Кастро се спускат от планините и битката се пренася в равнината. Колоната на коменданте Гевара поема контрола над провинция Ладвияс. Така островът е разделен на две.

„Придвижваме се трудно…много трудно. Здравето на другарите се влошава, а оскъдното ядене не ни помага ни най-малко да подобрим окаяното ни положение.”

В Ладвияс, където е смятан за принца на революцията той среща бъдещата си жена – Алейда Марч. Красивото младо момиче се е присъединило към нелегалното движение „26 юли” в Санта Клара. Алейда пристига в лагера на Че Гевара, за да остане известно време. Там в планината те се влюбват един в друг. По Коледа войната е практически спечелена. Липсва крайъгълният камък в защитата на Батиста – град Санта Клара.

На 29 декември 1958 година започва битката. Колоната на коменданте Гевара обсажда града. Редовната войска наброява хиляди войници и разполага с блиндиран влак. Диктаторът смята, че той е тайното му оръжие срешу революционерите.

Картечниците сеят смърт, а група бунтовници заливат влака с бензин. Блиндираните стени се превръщат в истинска пещ и войниците решават да се предадат.

„За няколко часа всички се предадоха. С 22-та си вагона, с картечниците си, с нечуваните си количества муниции.”

Призори на 01 януари 1959 година Батиста избягва в Доминиканската република, отнасяйки със себе си цяло състояние. Страната остава в ръцете на военната хунта, която безрезултатно предлага примирие на Фидел Кастро. Армията на бунтовниците вече се придвижва към Хавана.

che guevara 3

ПОБЕДА НА РЕВОЛЮЦИЯТА

На 03 януари 1959 година колоната на коменданте Гевара влиза в столицата. Народният ентусиазъм е опияняващ. След броени дни Фидел Кастро влиза триумфално в столицата.

Революцията на „брадатите”, както наричат бунтовниците от Сиера, е победила. Че е провъзгласен за военен губернатор на крепостта Кабана, близо до Хавана, където се помещават военните съдилища. Там се води процесът срещу палачите на Батиста. Че се превръща в „ангел на отмъщението”. Той е върховният обвинител. След процеса набързо са екзекутирани стотици хора.

Ернесто Че Гевара е само на 30 години, а вече е легендарна личност. Чужденецът, аржентинецът, както го наричат кубинците, скоро ще получи кубинско гражданство, благодарение на член от конституцията, добавен специално заради него. Гевара работи с доверени съмишленици за създаването на тайните служби на Държавна сигурност. Натоварен е от Фидел да подготви земеделската реформа, обещана на селяните. Избран е за министър на промишлеността и ръководи амбициозната програма за индустриализация на страната.

За да започне процесът на индустриализация Куба трябва да си върне собствените ресурси, предоставени на чуждестранните консорциони от диктатурата на Батиста.

„Трябва да сме готови за реакцията на тези, които днес държат 75% от търговията и пазара ни.”

Че Гевара има ясно виждане за пътя, който трябва да бъде извървян, за да се утвърдят революционните идеали. Земята се раздава на селяните. Слага се край на монокултурното земеделие. Национализират се чуждестранните предприятия. Икономиката се планира централизирано. Той дава силен тласък на програмата за ограмотяване на населението. От всички краища на острова армията превозва желаещите да учат, да четат и да пишат. През 1959 година 40% от населението е неграмотно. Това е грандиозен поход под закрилата на ЮНЕСКО. Невъоръжени, за да избегнат всички възможни критики, хората пеят и танцуват. Искат безплатно образование за всички, което ще осигури за дълго националното единство. Че е натоварен с още едно задължение. Става президент на националната банка на Куба. Темпото, с което работи става легендарно. Понякога той пише на родителите си: „Скъпи мои, в 6.30 сутринта спирам работа за малко. Това не е началото на работния ми ден, а краят. От друга страна ние сме бъдещето и го знаем. Строим с радост, макар да сме забравили любовта в личен план.”

След развода си с Илда Гадея той се оженва за Алейда Марч, от която има четири деца.

ЧЕ, КУБА И СВЕТА

che guevara 4

На 12 юни 1959 година Че заминава на първото от дългите си пътувания. Става посланник на кубинската революция по света. Пътува много, за да създава нови дипломатически и най-вече търговки отношения. Строг към себе си той решава да остави Алейда в къщи, но когато от Индия пише на майка си вече съжелява за решението си.

„Трябва да обсъждам дипломатически и политически проблеми. Да ходя на приеми. Остава ми само да си сложа смокинг. А освен всичко това, Алейда е вкъщи. Не я взех, защото в мен проговори един от комплексите ми.”

Междувременно национализацията на чуждестранните предприятия и на земята напредват. Съединените американски щати наблюдават с нарастваща тревога отношенията между Куба и Съветския съюз. Задълбочават се разногласията с Вашингтон. Извършен е най-големият атентан на кубинска територия. На 04 март, френски кораб натоварен с муниции избухва. Оръжията са купени от Белгия. Има 80 жертви. Кастро обвинява САЩ, които веднага отричат.

Две седмици по-късно Айзенхауер одобрява предложението за тайна операция за свалянето на Кастро от власт. Многобройни са спекулациите за негативното отношение на САЩ към твърдата линия, която следва кубинската революция. Това задълбочава антиамериканските настроения в Куба и Фидел се възползва, за да оправдае своята политика. Така страната приема ролята на жертва и в името на сигурността революцията постепенно променя лицето си. Американците занижават чуствително квотите за внос на захар и така предизвикват сближаването със Съветския съюз. На 19 октомри САЩ налагат ембарго върху търговията с острова. Три дни след обявяването на ембаргото Че Гевара заминава на първата си обиколка на страните от комунистическия блок. Трябва да осигури пазари за кубинската захар и средства за построяването на нови фабрики. В Китай го посрещат с почести. На летището пристига самият вицепрезидент Шу Ен Лай. Гевара се задържа най-дълго в Съветския съюз.

Посещава Москва и Ленинград и намира време и за туристическа обиколка. Среща се с много хора – войници, работници. Гледа представление в Балшой театър. Среща се с Никита Хрушчов. Дори е поканен на трибуната, за да наблюдава военния парад на Червения площад по случай 07 ноември.

Междувременно в Куба положението се е променило. Държавата вече контролира образованието, транспорта, промишлеността и земеделието. Революцията започва да губи човешкото си лице и по-заможните кубинци напускат страната. Все повече хора са настроени против Кастро. Противниците на революцията се обединяват. Войници от бившата армия на Батиста, земевладелци, офицери, които се бонтуват. Те наброяват около 3000 души. Официално всички те са агенти на САЩ. На 15 април ЦРУ бомбандира пристанищата в Хавана и Сантяго. Жертвите са седем. Слабата кубинска авиация губи пет самолета. Това е времето на заговорите за убийството на Кастро, на опитите за подривна дейност с помощта на ЦРУ. Стига се и до провала на операцията в „Залива на прасетата”, подкрепян от новоизбрания Джон Кенеди. В Хавана артилерията охранява крайбрежието на Малекон, а 35 души, обвинени в подривна дейност срещу режима са задържани от полицията и комитетите за защита на революцията. ЦРУ се надява, че едно възстание срещу Кастро би улеснило американското нахлуване, но не се оказва така.

През август 1961 година в Пунта де Лесте, Уругвай, започва конференцията на страните от региона и Гевара прави всичко, за да бъде забелязан. На американските журналисти казва да предадат на Кенеди думите му:

„Благодарим Ви за нахлуването в „Залива на прасетата”. Преди революцията беше неукрепнала, а сега е по-силна от всякога.”

Докато американския делегат се отекчава Гевара вече пренася студената война в Уругвай и напада САЩ. Изказването му за заговорите, финансирано от ЦРУ е дръзко и ясно. Последствията не закъсняват. Америка спира всички помощи за страните, които поддържат отношения с Куба. Няколко месеца по-късно страната е изключена от организацията. А Гевара вече е започнал още една битка. Създава образа на човек от нов тип. Човекът – социалист. Нарича го Новият човек. Той е безкористен, солидарен и готов да даде всичко на колектива. За да даде пример въвежда почина на доброволния труд.

След случилото се в „Залива на прасетата” Фидел Кастро е обеден, че САЩ подготвят нахлуване в Куба и иска военна помощ от Москва. Чия е идеята да се разположат ядрени ракети на острова? На Кастро или на Хрушчов!? Кубинците твърдят, че идеята е на руснаците, а те обратното. Че започва да осъзнава, че системата в Съветския съюз има много съществени недостатъци. Чуства се все по-неудовлетворен от отношението между страните. Той иска в Куба да се построи стоманолеярен завод. Иска руснаците да помогант за изграждането на социалистическо равенство и дух на солидарност. Желае да бъде подкрепян в идеята си за създаването на „Новия човек”, истинския комунист и иска да види Куба най-после независима. Не успява да осъществи нищо от това. Дори стига до сблъсък с твърдолинейните кубински комунисти, поддръжници на Москва.

През октомври 1962 кубинските води отново са заплашени от международен конфликт. Настъпва ракетната криза и съмишлениците на Кастро разбират, че Куба е само пионка в играта на големите. За Гевара това е сигнал, че обстановката се е променила. Предишният му ентусиазъм да следва съветския модел угасва. Икономическите му планове не се осъществяват. Идеята му за новия човек – социалист се оказва утопия. В Куба вече не се чуства нужен, а необходимостта му да се върне на бойното поле и да се посвети на световната революция е по-силна от всякога.

На 11 декеври 1964 година кубинският революционер представлява страната си пред Генералната асамблея на ООН в Ню Йорк. Кубинските изгнанници го посрещат с бурни протести. Гевара е дощъл да обяви началото на новите революционни битки и думите му не будят съмнение.

На 25 фовруари 1965 година в Алжирската столица говори за третия свят. Думите му са много сурови. Обвинява социалистическите сили, Съветския съюз и Китай, че прилагат капиталистически принципи в търговския обмен с развиващите се страни. Това е последното му изказване.

„Развитието на страните, които сега се борят за освобождението си трябва да бъде поддържано от социалистическите държави. Не може да съществува социализъм без отношения от нов тип и братско сътрудничество между хората.”

РЕВОЛЮЦИОНЕРЪТ В АФРИКА

che-guevara-5

Че вече не е в плен на илюзиите си. Така той отправя предизвикателството си, решен да покаже на света какво е всъщност истински пролетарски интернационализъм. Привидно животът му в Куба продължава както преди. Малцина знаят, че той заминава и може би няма да се завърне. Фидел Кастро се държи предпазливо. Пред обществото говори за съвместните им действия, а неофициално казва, че ако Че Гевара пренесе знамето на революцията другаде ще му остави свобода на действие. На тръгване Гевара оставя няколко писма. Едното е за Фидел.

„Тук оставям най-святата от своите надежди на строител и най-скъпите на сърцето ми същества. На новите бойни полета ще пренеса вярата, която ми вдъхна.”

На 01 април 1965 година Ернесто Че Гевара заминава за Африка. След три седмици пристига на конгоанския бряг на езерото Танганайка. Сблъсква се с действителност, която не си е представял.

„Едва ли някой от тях има представа какво е огнестрелно оръжие. Раняват се един друг като си играят с оръжията или по невнимание.”

Гевара не успява да организира бойни действия поради разногласията в антиправителственото движение. Така в застой минават дните и седмиците. Гевара е прекарал седем месеца почти без битки в мъчителна невъзможност да обучи местните бойци. Той прави горчива равносметка, която не е лишена от самокритика.

„В Конго научих много. Сега имам повече вяра в борбата от когато и да е било. Но се провалихме.”

БОЛИВИЯ И ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА ЧЕ ГЕВАРА

На 22 ноември 1965 година Че напуска Конго и тайно се връща в Куба. Но неговата мисия за освобождаването на огнетените народи не е завършила. Не след дълго той се насочва към Боливия. Там от скоро на власт е военна хунта. Сблъсъци, протести и бунтове разтърсват страната. Докато ЦРУ смята, че той е на лечение в Съветския съюз, с помощта на кубинските тайни служби Гевара се преобразява в обикновен гражданин, минал 50-те. Носи очила с дебели стъкла, почти плешив е и веждите му са много гъсти. За да изглежда по-нисък носи объвки с кухи токове. Заедно с 50-тина мъже се опитва да създаде база за обучение на партизани.

На 07 ноември построява тунел, в който скриват материали и храна. Но вместо да подкрепя бойците боливийската комунистическа партия разубеждава всички, които искат да минав в нелегалност.

„Положението не е добро, но партизанската борба е едва в началото си и преминаването през това изпитание ще й се отрази добре.”

Месеци наред са преследвани и бягат от армията, която всякаш е навсякъде. Редиците им оредяват все повече. Че е болен. Едва се крепи на краката си. Изгубил е 1/3 от теглото си. Изтощен е и гладът го измъчва. Състоянието му е лошо. Не е внимателен и предпазлив както винаги.

Август 1967 година. Партизаните са останали без подкрепа и търсят път за бягство на север. Да се доберат до планината изглежда единственото им спасение.

Септември 1967 година. Градчето Ваегранде в сърцето на Боливия става база на боливийската армия за действията й срещу партизанската война. Коменданте Гевара се движи свободно и открито. Непредпазливо и без определен план. Тези дни той пише в дневника си стихове посветени на Алейда. Те са оставени от човек, който всякаш осъзнава, че върви към своя край.

„Най-хубавият куршум от пистолета, с който никога не се разделям, незабравимият спомен за децата, които ти и аз създадохме и частицата живот, която остава в мен. Посвещавам всичко това на революцията. Нищо няма да бъде по-силно от това, което ни събра заедно.”

26 септември партизаните пристигат в Лахигера. Малко селце скрито в гънките на планините. Там са останали само жени и деца. Селяните са избягали, след като са предупредили армията за идването на бойците. Попадат в капан. Трима са убити, а двама ранени.

07 октомври, коменданте Гевара е оптимист и пише в дневника си страницата, която остава последната в живота му.

„Днес се навършват 11 месеца от началото на войната. Денят е спокоен. Идилия.” Останали са 17 човека. В онази нощ Че Гевара успява да улови чилийска радиостанция и разбира, че войниците, които ги преследват из планината изглежда наброяват 1800 души.

На 08 октомври в дефилето Чуро, обграден от две роти Че е ранен в крака и пленен. Куршум е пробил затвора на пушката му и той не успява да стреля нито веднъж. Подпрял се на раменето на двама войника най-преследваният човек на света върви към селцето Лахигера. Там го затварят в местното училище. Че Гевара прекарва нощта на осми срещу девети проснат на пода с вързани ръце и крака. До него лежат телата на убитите му приятели.

09 октомври, 12.30 часа по радиото е предадено съобщение от Висшето боливийско командване в Лапас. В него се казва: „Да се пристъпи към елиминирането на господин Гевара.” Заповедта е подписана от президента на военното правителство на Боливия. Преди това е проведено събрание,на което да се реши съдбата на Че Гевара. И решението е взето. Кодираното съобщение е предадено на агента на ЦРУ Фелис Родригес. Агентът влиза при него и му казва само „Коменданте. Съжелявам!”

Сержант Марио Терансия е доброволец за изпълнение на екзекуцията. Часът е 13.10 минути. Че е прострелян с полуавтоматична пушка в ръцете, в краката и накрая в гръдния кош.

09 октомри 1967 година. Ернесто Че Гевара умира на 39 години.Тялото му е здраво завързано за плъзгача на хеликоптера, който ще го отведе на последното му пътуване. Когато пристига във Вайе Гранде очите му са още отворени. Войниците извикват фотограф, за да запечата момента. Пристигат първите журналисти, първите любопитни да го видят. Скоро се събира истинска процесия. Тайно някои си отрязват кичури от косата му за късмет.

Междувременно в Куба пристигат първите новини. Радиото съобщава, че коменданте Гевара е починал от раните си получени в сръжение. Фидел Кастро таи дълбоки съмнения. Все още не иска да повярва.

15 октомври Фидел получава снимките с трупа на Че Гевара. Сега вече е сигурен, че съобщенията са верни. Обръща се към кубинския народ с трептящ от вълнение глас. Говори със страст за изчезналия си приятел.

30 години след трагичната смърт на Че Гевара в Боливия, тленните му останки са пренесени в Куба. Чрез тази показна постъпка на режима, която той едва ли би одобрил, кубинският народ му отдава последна почит.

Романтичният образ на революционера, лицето му, думите му са съхранени в паметта на народа. Той е легенда и за историята ще остане завинаги младия бунтовник. Ернесто Че Гевара е победил смъртта. Знаел е, че е така. Знаел го е в момента, когато е казал на войника дошъл да го разтреля: „Знам, че си дошъл да ме убиеш. Стреляй. Просто ще убиеш един човек.”

 

 

Facebook Comments