Джакомо Казанова – Няма жена, която да не може да бъде съблазнена, ако постоянно й обръщаш внимание

Casanova

  • Ще започна с това признание: какво съм направил по време на моя живот, било то добро или лошо, е било направено свободно, аз съм свободен човек.
  • Сърцето и главата са съставните части на характера; темперамента няма почти нищо общо с това и следователно, характера, зависи от образованието и може да бъде коригиран и подобряван.
  • Всъщност да измамиш глупак ми се струва един подвиг достоен за един остроумен човек.
  • От неопитните момичета може да се научи много.
  • Нужно е само да имаш кураж, силата без самочувствие е безполезна.
  • Любовта е три четвърти любопитство.
  • Достоен или не, животът ми е моя тема и моята тема е моя живот.
  •  Няма жена, която да не може да бъде съблазнена, ако постоянно й обръщаш внимание.
  • Моите пороци не смущаваха друг, освен мен с изключение на случаите, когато съблазнявах. Но това не е главната ми характерна черта, защото никога не съблазнявах, без самият аз да бъда съблазнен.

 

Дела и слава:
Неговото име остава в историята като синоним на велик влюбен. Той е играч, писател и поклонник на окултизма, голям артист в измъкването и бягството, непоправим пътешественик, живеещ ден за ден.

Житейски събития:
 

„Аз не съм роден благородник, но си създадох благородство“, заявява Казанова, чувствителен към своето минало. Майка му, млада и леконравна венецианска актриса, Дзанета Фаруси, се омъжва за танцьора Казанова. Вярва се обаче, че неговият баща е Мишел Гримани, от патрицианска актьорска фамилия. (Твърди се, че неговият брат Франческо е незаконен син на галския принц, бъдещия Джордж II, което се свързва с турне на Дзанета Казанова в Англия.)
Джакомо е отгледан от баба си, слуша лекции в университета в Падуа, където на 17-годишна възраст получава докторат по право. Изпъден от духовната семинария поради обвинение в хомосексуални връзки. Казанова постъпва във венецианската армия.
Въведен на 21-годишна възраст в тайните на лечението и окултизма, Казанова успява да излекува стария венециански аристократ Матео Брагаден, който в знак на признателност го осиновява. Пратен в затвора за различни прегрешения (някои от които сексуални), Казанова се измъква от там и прекарва следващите 18 години, скитайки из Европа. „Той е трескав играч, литератор, който превежда „Илиадата“ и създава многобройни произведения, между тях един пророчески роман в 5 тома. Посещава Волтер в Швейцария, бие се на дуел с един полски граф, разговаря с Екатерина Руска (по повод календарната реформа) и си присвоява титлата рицар на Сенгал.
Когато през 1774 г. се връща във Венеция, Казанова в продължение на 7 години служи като шпионин и чиновник на Инквизицията, докато един ден е заточен заради написаната от него сатира против венецианските управляващи класи. Завършва живота си като библиотекар на граф Фон Валденщайн в замъка Дукс, Бохемия

Любовни вълнения:
 

Висок, брюнет, с едри черти, с пъргави жестове като на Арлекин или Фигаро, той има дарбата хитро да се промъква в най-интригантски ситуации. Неговите любовни завоевания са легион. „Няма жена на света, която може да се съпротивлява на постоянно засвидетелстваното ? внимание“, твърди той. Истински Макиавели на любовната интрига, Казанова ухажва, ласкае, заговорничи, обижда и заплашва, докато постигне своите цели. Отблъсната, неговата пламенност само се засилва. Той казва, че целомъдрието разболява, но неговите сексуални наслади му костват 11 атаки на венерически болести. Несъмнено поради тази причина, а също и за да избегне риска на женската бременност, той има навика да употребява „защитен калъф“, както и противозачатъчна диафрагма със сока от половин лимон (лимонената киселина е използвана като унищожаващо сперматозоидите средство). Изумителен полов атлет той с равнодушие говори, че „отстоява своя шести път“ и дори повече. В разцвета на годините си е способен да се люби независимо къде, без значение с кого и как, но предпочита позите, описани през XVI в. от Аретино.
За разлика от Дон Жуан, който желае безкрайно да доказва своята мъжественост, Казанова според схващането на д-р Робърт Б. Грийнблат е познавач на секса, който „оценява сексуалния акт както заради удовлетворението, което изпитва, така и заради удоволствието, което му доставят самият процес на прелъстяването и магията на авантюрата“.

 

 

Познавач и ненаситник, той се възхищава от жените с всичките си сетива. „Миризмата на тези, които обичах, благоухаеше в моите ноздри“, пише той. И както се подразбира, има изключително развито осезание. Един от неговите специалитети е изобилно блюдо от миди, като тези вкусни афродизиаци се подават от уста в уста и се хващат с върха на устните, за да не паднат в „зоната на бялата линия“ (между гърдите).
Но над всичко Казанова е неизлечимо сантиментален и непрекъснато се влюбва. „Без любов, вярва той, цялата тази голяма работа би била само отвратително нещо“. Прекарва времето си да хвърчи на помощ на момичета в бедствено положение и да ги отървава. Смята брака за „гроб на любовта“ и предпочита „необходимия чар на откраднатото удоволствие“. Описва тези наслади с изобилие от прелестни и понякога измислени детайли в 12-те тома на „История на моя живот“.


Парижки любови:
 

Казанова се събужда сексуално към 11-годишна възраст в ръцете на Бетина Гоци, сестрата на неговия хазяин. Докато тя го къпе, той опипва бедрата ? с многозначителни жестове. Неговото първо цялостно преживяване става 6 или 7 години по-късно, и то не с една, а с две напъпили девствени красавици. Това са Нанет и Марта Саворган. Той се вмъква предварително в тяхното общо легло и приспива бдителността им, като се прави на заспал. Лека-полека се приближава първо към едната, после към другата, упътвайки се бавно към своята последна цел. Скоро триото започва да се чувства в такава сексуална възбуда, че той прекарва остатъка на нощта във „все по-разнообразни схватки“.
Казанова открива, че когато жените са две, слабостта на едната по отношение на мъжа води до грехопадението на другата. Този урок се повтаря по-късно с Елена и Хедвига, братовчедки от Женева. Когато първоначално на една след друга пробива химена (и после ги изкъпва (дейност, която винаги му доставя удоволствие), Казанова чувства, че пламъкът му се възражда под ласките на любопитните им ръце. Това го тласка да изпълва „техните чаши за наслада в продължение на няколко часа, преминавайки от една на друга пет или шест пъти, докато… стигнах до върха на удоволствието“. Дори тогава едно от момичетата се забавлява да целува неговия „пистолет“ (както се случва Казанова да нарича члена си), за да предизвика нова атака.


Неговата хомосексуалност:
 

Като млад Казанова е посещаван от едно (смятано погрешно за кастрат) от тези млади момчета, които изпълняват женски роли по италианските сцени. Оказва се, че „Белино“ е Тереза, 16-годишно момиче, с което той започва сексуална връзка. По-късно, когато желанието му да се хвърля в нови любовни преживявания намалява, той подхваща хомосексуални връзки. Вероятно Брагаден, осиновилият го баща е педераст. И в Русия Казанова си разменя „доказателства за най-нежно приятелство и се кълне във „вечна любов“ на красивия лейтенант Люнен.


Лесбийки и воайори:

„С.С.“ (Казанова има обичая да прикрива самоличността на своите метреси) е младо, 15-годишно момиче. Освободено от девствеността си от Казанова, то е затворено от баща си в един манастир в Мурано. Когато отива да я посети, Казанова привлича вниманието на майка „М.М.“, великолепна млада монахиня с „най-католически“ темперамент, която му определя срещи в своя любовен павилион. Тяхното първо съвокупление е предварително подготвен спектакъл за удоволствие на любовника на М.М., абат Франсоа дьо Берни, посланик на Франция във Венеция, който ги наблюдава от една тайна врата. Друг път С.С. бива убедена да се присъедини към М.М. и Казанова. Те двете започват да изследват „мистериите на Сафо“. После ние тримата, пише Казанова, подчинени на желанието и изпитвайки постоянна луда страст, се заехме да опустошим всичко, което бе видимо и осезаемо… като разкъсвахме без задръжки всичко, което видим. И откривахме, че тримата сме се превърнали в един и същи пол, чиято повеля осъществявахме“.
Една друга монахиня със същата роля както М.М. прелъстява по-късно 12-годишна пансионерка от френски манастир за най-голямо удоволствие на Казанова. След като прави демонстрация на „ръчна техника“, за да се увери в нейната девственост, Казанова подбужда детето да прави орална любов. „Тя смучеше квинтесенцията на моята душа и сърце“, разказва Казанова в своите спомени. Тази среща се осъществява през решетките, които отделят монахините от посетителите.


Кръвосмешение:

 

„Никога не съм могъл да разбера как един баща може нежно да обича своята прелестна дъщеря, без поне веднъж да спи с нея“, пише Казанова, след като е открил кръвосмесителните наслади. Той се влюбва в Леонида, метреса на един склонен към хомосексуализъм херцог, но се оказва, че тя е негова дъщеря от Лукреция, с която той е вкусил маратонско съвкупление 17 години преди това. Леонида от своя страна подпомага възстановяването на връзката между родителите си по най-прост начин („казвайки, че тъй като съм неин баща, имам право да съзерцавам цялостно своето произведение“), като понякога взима участие в техните пламенни забавления. Връзката между баща и дъщеря завършва окончателно, когато 9 години по-късно Леонида, омъжена за стар, импотентен маркиз, ражда дъщеря на Казанова.

Когато дреболията носи изгода:
 

Няма никакво съмнение, че Казанова притежава чувство за хумор по отношение на сексуалните въпроси, както го доказва неговата връзка с „госпожица Х.Д.У.“ (Джустиниана Уин). Дамата вече е бременна. Неговите мотиви в основата си са добронамерени: иска да ? помогне да абортира. След като всички други средства не успяват, той опитва лечебна рецепта, взета от кабалистичната литература: отвара, която трябва да бъде вкарана чрез предмет, дълъг 15-16 см, във входа на матката, докато жената се намира в състояние на чувствена възбуда. В определения час Казанова се превива от смях и не забравя да покрие достатъчно добре своето средство, за да осъществи многократни прониквания (ако не аборт).
Най-добре изработеният епизод от сексуалните шарлатании на Казанова има за обект маркиза Д’Урфе, богата и ексцентрична вдовица, която мечтае да се прероди в момченце. Казанова предлага самият той да зачене на една „ангелска девственица“ син, на когото маркизата да вдъхне душата си. Но „девственицата“ се оказва миячка и тогава Казанова е поставен пред необходимостта да оплоди почитаемата маркиза. За да извърши това чудо, той се обръща за помощ и вдъхновение към „един божествен дух“, персонифициран в Маколин, лесбийка-нимфоманка. Маколин пристига, облечена цялата в зелено, със сметка, написана със симпатично мастило, която тя представя за воден дух, привърженик на известни обредни церемонии с измиване. Маркизата така и не успява да роди мъжкото дете, но в продължение на 2 години осребрява сметката и ги снабдява с джобни пари.

Жените в живота му (продължение):

 

Между другите завоевания на Казанова фигурира и жената на кмета на Кьолн, която е много религиозна, от нея той ще си запази за спомен една къдрица от венериния й триъгълник. Тя е чернокожа актриса с две големи издатини на гърба и с еротично ненормална вулва. Желаещ да изследва всички комбинации и изменения на сексуалното удоволствие, той си събира харем от млади, стигнали полова зрялост шивачки. С много малки изключения, по-голямата част от тези жени са с лек нрав. Според биографа Джон Мастърс най-удовлетворяващата връзка на Казанова е с една французойка от добро семейство, с изтънчени маниери, която му е равна по отношение на авантюрите и хедонизма. Те прекарват три месеца заедно, след което тя си отива вкъщи. Години по-късно Казанова се намира в тяхната стая в един женевски хотел, на прозореца тя е изгравирала с диамант съдбовното прощално послание: „Ти ще забравиш също и Хенриета“.
Изтощена от прекалена експлоатация, сексуалната сила на Казанова започва да запада в началото на неговите 40 години. В Лондон през 1763 г., търсейки си компаньонка, той се оставя да бъде оплетен от една хубавица и всичките му пари да бъдат обрани от 5 меркантилни сестри в Хановер. Той решава да посети отново същите градове и да поднови старите си любовни завоевания. Върнал се във Венеция, посещава една необразована шивачка, Франческа Бускини, която в продължение на години му остава вярна. В други случаитой трябва да се задоволява с жени, които всеки може да има при условие, че плаща.
В продължение на всичките 13 години, които прекарва в Бохемия като библиотекар, той вероятно въобще няма връзка с жена. Не му остава друго освен удоволствието от яденето („тъй като повече не можеше да бъде цар в гората, той се превърна във вълк на масата“), писането и четенето, които го вдъхновяват за афоризма: „Жената е като книга, която, добра или лоша, трябва да започне да съблазнява още от първата страница“. Излишно е да се казва, че независимо от импотентността в последните години Казанова е „винаги готов да започне да я чете отново“.

 

 

 

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *