Бащата на Сингапур – Томас Рафълс

Сър Томас Стамфорд Бингли Рафълс (на английски: Sir Thomas Stamford Bingley Raffles) е британски изследовател, основател на град Сингапур, (днес Република Сингапур). Често е наричан Бащата на Сингапур.

thomas riffles

196 години. Точно толкова време ни дели от началото на съвременната история до един от най-скъпите, блестящите, луксозните, желаните, изключителните и богати местенца в света – островния град-държава Сингапур, разположен в южната част на Малайския полуостров. Родоначалникът е британският благородник Томас Рафълс, който на 6 февруари 1819 година стъпва за пръв път в бъдещата република, а 5 години по-късно го прави част от короната на Великобритания, но нека не избързваме, защото днешният мегаполис, в който всичко е последен писък на модата, има древна история.
Името Сингапур произхожда от санскрит. Съставено е от думите синга, сингха (лъв) и пура (град) и означава Лъвов град. При заселването през 7-8 век, тогавашното княжество получава името Темасек (Морски град), но то скоро след това било сменено на Лъвов град. Защото според легендата  първият стъпил тук е принц от Суматра, който среща същество с глава на лъв и опашка на риба Основаното селище приема името Лъвски град, а на на митичното животно е издигнат храм.

singapore-header

Първите известни записки за Сингапур са в китайски текстове от 3 век. По това време Сингапур е външната граница на царство Шривиджая, разположено на Суматра. Носейки в самото начало яванското име Темасек, селището се развива до голям търговски град, но не след дълго губи значимостта си. Между 16 и 19 век Сингапур е част от Джахорското султанство. По време на малайско-португалските войни е окупиран от португалската войска. Сингапур временно е под контрол на португалците през 16 и на холандците през 17 век, но през по-голямата част от времето е населяван от рибари и служи като убежище за пирати.

 
През 1819 година сър Томас Стамфорд Рафълс, представител на Британската източноиндийска компания, слиза на острова и основава там представителство на компанията. Само 5 години по-късно
компанията изкупува целия остров от тогавашния му управник султан Хюсеин Шах за 60 000 долара и годишна такса от 20 000 долара. На 1 април 1867 година Сингапур е обявен за британска колония. Благодарение на доброто географско разположение следва период на разцвет, като през 1881 година населението наброява 172 993 души.

singapore-stopover-holiday
През 1942 година Япония превзема острова и го държи до капитулацията си през 1945-а, когато го връща на британците. През 1959 година Сингапур е обявен за кралска колония със самостоятелно управление. След спечелени избори нейният пръв министър-председател е Лий Куан Ю от партията ПАП. Съвсем скоро обаче, след референдума от 1962 година, Сингапур става част от Малайската федерация заедно с Малая, Сабах и Саравак. Година по-късно получава независимост от Великобритания.

 
През есента на 1964 година се стига до масови безредици между китайското и некитайското население. След голям идеологически сблъсък между ПАП и федералното управление в Куала Лумпур, а също и поради страха от малайзийска страна, че безредиците може да се разпространят в цялата страна, на 7 август 1965 година Сингапур е изключен от федерацията. Два дни по-късно Малайзия първа признава суверенитета на Сингапур. Оттогава на тази дата е и националният празник.

 
Младата република се сблъсква с редица проблеми като масова безработица, недостиг на жизнено пространство, обработваема земя и суровини. Под ръководството на Лий Куан Ю, управлявал от 1959 до 1990 година, държавата успява да се пребори с тези проблеми и само за едно поколение прави скок от развиваща се към промишлена държава.

 

Макар че се води парламентарна република, Сингапур е изключително далеч от нашите представи за демокрация. В страната има само една партия, а в обществения и личен живот властват някои немислими за западния свят ограничения. Например изискването за лиценз, ако повече от трима души дискутират публично вътрешната и външната политика или националната сигурност.
Въпреки всичко Сингапур, който всъщност се състои от  63 острова, има прозрачна и преуспяваща пазарна икономика.

 
Голямата битка на държавата е за увеличаване на територията й Необходимата за това почва се набавя от собствените хълмове, от морското дъно или се купува от съседните държави. По този начин територията на страната нараства от 581,5 кв.км през 1960 година на 697,2 кв.км през 2003 година, като се очаква да се увеличи с нови 100 кв.км до 2030 година. Тази битка е тежка, но без алтернатива, защото освен че е сред най-благоденстващите, страната е една от най-гъсто населените в света близо 6500 души на квадратен километър. 77% от населението са китайци, 14% са малайци, 7% са индийци, а останалите 2% са европейци, японци и други народности.

singapore
Днес Сингапур е най-развитата икономически страна в Югоизточна Азия с процъфтяваща индустрия – корабостроене, електроника, електротехника, мощна нефтохимическа промишленост. Контейнерното му пристанище е сред най-голямите в света по брой обработени контейнери. Летището Чанги е важен транспортен център за превоз както на пътници, така и на товари. Страната е и финансовият център на Югоизточна Азия. Сред малкото й слаби страни са зависимостта от доставките на вода от Малайзия и вносът на почти всичките суровини и енергия.

 
Кой е човекът, променил историята и посоката на развитие на Сингапур?
Сър Томас Стамфорд Бингли Рафълс е британски изследовател, останал в историята като „Бащата на Сингапур“, но заслугите му към Великобритания са много повече. Сър Томас също така участва в завладяването на индонезийския остров Ява от холандски и френски военни сили по време на Наполеоновите войни, като допринася за разширяването на Британската империя. Той освен това е любител писател и написва книга озаглавена „Историята на Ява (1817).
Рафълс се ражда на кораба Ан край брега на Порт Морант, Ямайка Негови родители са капитан Бенджамин Рафълс и Ан Рафълс (по баща Лид). Капитан Рафълс е от Йоркшър и семейството му е богато, но по време на Американската революция изпада в дългове. Малкото останали пари на фамилията се дават за образованието на Томас, който посещава училище-интернат. През 1795 година, на 14 години, Рафълс започва да работи като чиновник в британската Източноиндийска компания – търговската фирма, която става платформа за много от отвъдморските британски завоевания.

 
През 1805 година е изпратен на Острова на Принца на Уелс, който днес носи името Пенанг и се намира в Малайзия. Така започва дългата му връзка с Югоизточна Азия.

 
Рафълс започва да работи под ръководството на офицер Филип Дундас губернатор на Пенанг и през 1805 година е назначен за асистент-секретар на новия губернатор на Пенанг. Той се жени за Оливия Мариамне Фанкурт, вдовица на Джейкъб Касивелаун Фанкурт, асистент-хирург в Мадрас, починал през 1800 година. По това време Томас се запознава с Томас Ото, който го придружава през следващите двадесет години.
Познанието му по малайски език, както и острият му ум и способностите бързо да се ориентира във всяка ситуация и да реагира адекватно, му печелят благоволението на граф Минто, генерал-губернатор на Индия, което пък му носи назначение в Малака.
През 1811 година след инвазията и анексирането на Кралство Холандия от Франция по време на Наполеоновите войни, Рафълс няма друг избор освен да напусне страната. Той започва военна експедиция срещу холандците и французите в Ява, Индонезия Войната е бързо проведена от адмирал Робърт Стопфорд, генерал Фредерик Августус Уедерал и полковник Роло Гилеспи, който води добре организирана армия срещу армия на най-вече френски войници с лошо командване.
Предишният холандски губернатор Херман Вилем Денделс построява добре защитено укрепление на Джатинегара и губернаторът Ян Вилен Стефка (който по случайност се предава на британците в Капската колония), започва смела, но в крайна сметка безплодна отбрана на укреплението. Водени от полковник Гилеспи, британците щурмуват крепостта и я завладяват в рамките на три часа. Ян се опитва да избяга, но е заловен.

 
Британската инвазия на Ява продължава 45 дни, като Рафълс е  назначен за генерал-губернатор още преди края на войната от граф Минто. Той живее в Богор и въпреки че малка част от висшите му служители са британци, запазва много от холандските си държавни служители. Рафълс договаря мира и започва малка военна експедиция срещу местните принцове, за да ги подчини на британското управление. Целта му е да завземе остров Банка и да установи постоянно британско присъствие в случай на връщането на Ява под холандско управление след края на войната на Шестата коалиция в Европа.

 
По време на своето управление Рафълс въвежда частично самоуправление, спира търговията с роби
става един от първите противници на търговията с опиум, като въвежда строги ограничения при вноса му, води експедиция за преоткриване и възстановяване на Боробудур и други древни паметници, и заменя наложената холандска система с нова система за владеене на земята, вероятно повлиян от ранните трудове на Дирк ван Хогендорп (1761-1822). Той също въвежда британската система за шофиране от ляво, поради което днес в Индонезия се шофира от ляво.

 
Поради тежките условия на острова съпругата на Рафълс Оливия умира на 26 ноември 1814 година и това го съкрушава. Следващата година остров Ява се връща под управлението на Холандия след Наполеоновите войни според условията на Англо-холандския договор от 1814 година. Още преди това по настояване на наследниците на граф Минто в Калкута Рафълс е заменен с Джон Фендал заради лошото финансово състояние на колонията. Рафълс отплава за Англия в началото на 1816-а, за да изчисти името си и по пътя посещава Наполеон, но го намира за неприятен и обикновен.

 
През 1817 година, Рафълс пише и публикува книга озаглавена „История на Ява“, описваща историята на острова от древни времена. През 1817 г той е посветен в рицарство от принца-регент , чиято дъщеря – принцеса Шарлот, е много близка с Рафълс.

 
По време на публикуването на книгата Рафълс спира да използва името си Томас, като предпочита да използва бащиното си име Стамфорд, за да избегне объркване сред неговите сътрудници със сър Томас Севестър или неговия братовчед, който носи същото име.

 
На 22 февруари Рафълс се жени за втората си съпруга София Хъл. На 15 октомври 1817 година той бива назначен за генерал-губернатор на Бенгкулу и отплава да заеме поста си с новата си съпруга.
Рафълс пристига в Бенгкулу на 19 март 1818 година. Въпреки престижа, свързан с титлата генерал-губернатор, Бенгкулу е колониално блато, чийто единствен истински износ е пипер. Рафълс
намира мястото опустошено и веднага налага реформи повечето подобни на тези, които налага в Ява – премахва робството и ограничава боя с петли и други подобни игри. За да замени робите, той използва контингент от затворници, изпратени му от Индия.

 
Това е и моментът, когато той осъзнава важността на британското присъствие, което оспорва холандската хегемония и може да остане за печелившо за разлика от това в Бенгкулу или Батавия. Въпреки това стратегическата важност на лошо поддържаните, но удобни британски владения като Пенанг или Бенгкулу правят невъзможно за британците да напуснат подобни нерентабилни колонии в близост до холандците в Ява.
Конкуренцията в района между Рафълс и агресивните холандци на губернатор Елут със сигурност частично води до по-късния англо-холандски договор от 1824 година. Рафълс търси алтернативи в областта, а именно в Банка, която бива преотстъпена на холандците след превземането й от британците по време на окупацията на Ява.
Взема се предвид и Бинтан. Въпреки факта, че Франсис Лайгт пренебрегва острова преди да се установи в Пенанг през 1786 година, архипелагът Риау е атрактивен избор само да южната част на Малайския полуостров и то заради близостта му до полуострова Малака. В кореспонденцията си с Калкута Рафълс
подчертава необходимостта да установи определено влияние над местните вождове които значително намаляват след връщането на холандците. Рафълс изпраща като посланик пред холандците Томас Травърс за евентуално разширяване на британските икономически интереси.

 

Когато това се проваля и когато собствената експедиция на Рафълс в новото му владение намира само коварни терени и няколко възможни за износ стоки, неговото желание да установи по-силно британско присъствие е разколебано.

 
Англо-холандската конвенция от 1814 година не е напълно ясна, особено по въпроса за притежанието на определени острови като например Паданг. Конвенцията само връща холандската територия, която е принадлежала на Холандия преди 1803 година, която не включва Паданг. Рафълс лично предявява британско искане, като води малка експедиция до султанството на Минангкабау. И все пак, когато Рафълс потвърждава със султана абсолютното британско влияние над района, той осъзнава, че местните владетели имат само ограничена власт над добре култивираната и цивилизована страна и договорът, всъщност, в по-голямата си част е само символичен.

 
Междувременно майор Уилям Фаркухар, британски резидент-министър на Малака, се опитва да преговаря търговски договори с местните вождове от архипелага Риау, особено със султанството на Джохор. Поради смъртта на султана и неизбежните в такива случаи сътресения Фаркухар е принуден да подпише договор не с официалната глава на султанството, а с Раджа Муда (регент или коронясан принц) на Риау.

 

Приемайки това като успех, Рафълс отплава до Малака през късните месеци на 1818 година, за да подсигури лично британското присъствие в региона на Риау, особено в Сингапур, чиято местност му е една от най-любимите и  за която научава от четене на малайски истории и от докладите на Фаркухар. Въпреки предишното лошо мнение на лорд Хастингс за Рафълс сега добре свързаният и успешен Рафълс успява да си осигури разрешение да създаде селище на мястото със стратегическо местоположение.
Холандците са разтревожени, но Рафълс действа без ярки демонстрации, ала и без мекушавост. След кратко проучване на островите Каримун, на 29 януари 1819 година Рафълс създава пост в южния край на  Малайския полуостров. Установява се, че няма никакво холандско влияние на острова на Сингапур. Джохор също вече няма никакъв контрол над региона, така че той прави контакт с местния раджа. Контактите са приятелски и Рафълс, знаещ за обърканата политическа ситуация, се възползва да осигури договор между номиналните ръководители на областта, който призовава за изключителноста на търговията и британската защита на района. Членове от екипажа на Рафълс проучват острова и продължават да изискват от султана, или който е върховна номинална сила, да подпише официално договора След няколко дни официалният договор бива подписан от човек, твърдящ, че е „законен суверен на цялата територия, простираща се от Линга до планината Муар“.

Този забележителен мъж си отива едва на 44-годишна възраст на 5 юли 1826 година, но оставя зад гърба си постижения, за които на други не биха стигнали и три живота.

Рафълс участва в завладяването на индонезийския остров Ява от холандски и френски военни сили по време на Наполеоновите войни и допринася за разширяването на Британската империя. Написва книга, озаглавена „Историята на Явa“

Томас Стамфорд Рафълс
британски изследовател
Томас Стамфорд Рафълс 
Роден: 6 юли 1781 г.

Порт Морант, Ямайка
Починал: 5 юли 1826 г. (44 г.)

Лондон, Великобритания

Ражда се на кораба „Ан“ край брега на Порт Морант, Ямайка. Негови родители са капитан Бенджамин Рафълс и Ан Рафълс (по баща Лид). Капитан Рафълс е от Йоркшър и семейството му е богато, но по време на Американската революция то изпада в дългове. Малкото пари, които семейството има, се дават за образованието на Томас, който посещава училище-интернат.

През 1795 г., на 14 години, Рафълс започва да работи като чиновник в британската търговска Източноиндийска компания, довела до много отвъдморски британски завоевания.

рез 1805 г. е изпратен на Острова на Принца на Уелс, който днес носи името Пенанг и се намира в Малайзия. Така започва дългата му връзка с Югоизточна Азия.

Рафълс започва да работи под ръководството на офицера Филип Дундас, губернатор на Пенанг. През 1805 г. е назначен за помощник-секретар на новия губернатор на Пенанг. Жени се за Оливия Мариамне Фанкурт, вдовица на Джейкъб Касивелаун Фанкурт, помощник-хирург в Мадрас, починал през 1800 г. По онова време Томас се запознава с Томас Ото, който го придружава през следващите 20 години.

Познанията му по малайски език, както и неговият ум и способности, му печелят благоволението на граф Минто, генерал-губернатор на Индия, и е изпратен в Малака.

През 1811 г. след инвазията и анексирането на Кралство Холандия от Франция по време на Наполеоновите войни, Рафълс няма друг избор освен да напусне страната. Той започва военна експедиция срещу холандците и французите в остров Ява, Индонезия. Войната е бързо проведена от адмирал Робърт Стопфорд, генерал Фредерик Августус Уедерал и полковник Роло Гилеспи, който води добре организирана армия срещу армия на най-вече френски войници с лошо командване. Предишният холандски губернатор Херман Вилем Денделс построява добре защитено укрепление на Джатинегара и губернаторът Ян Вилен Стефка (предал се на британците по-рано в Капската колония), започва смела, но в крайна сметка безплодна отбрана на укреплението. Водени от полковник Гилеспи, британците щурмуват крепостта и я завладяват за 3 часа. Ян се опитва да избяга, но е заловен.

Британската инвазия на Ява продължава 45 дни, като Рафълс е назначен от граф Минто за генерал-губернатор още преди края на войната. Той живее в Богор и въпреки че малка част от висшите му служители са британци, запазва много от холандските си държавни служители. Рафълс договаря мир и започва малка военна експедиция срещу местните принцове, за да ги подчини на британското управление. Целта му е да завземе остров Банка и да установи постоянно британско присъствие в случай на връщането на Ява под холандско управление след края на войната на Шестата коалиция в Европа.

По време на своето управление Рафълс въвежда частично самоуправление, спира търговията с роби, сред първите противници е на търговията с опиум, като въвежда строги ограничения при вноса му, води експедиция за преоткриване и възстановяване на Боробудур и други древни паметници, заменя наложената холандска система с нова система за владеене на земята, вероятно повлиян от ранните трудове на Дирк ван Хогендорп (1761-1822). Въвежда британската система за шофиране от ляво, поради което днес в Индонезия се шофира от ляво.

Поради тежките условия на острова Оливия, съпругата на Рафълс, умира на 26 ноември 1814 г., което го съкрушава. През 1815 г. остров Ява се връща под управлението на Холандия след Наполеоновите войни според условията на Англо-холандския договор от 1814 г. Още преди това, по настояване на наследниците на граф Минто в Калкута, Рафълс е заменен с Джон Фендал заради лошото финансово състояние на колонията. Рафълс отплава за Англия в началото на 1816 г., за да изчисти името си и по пътя посещава Наполеон, но го намира за неприятен и обикновен.

През 1817 г. Рафълс пише и публикува книга, озаглавена „История на Ява“, описваща историята на острова от древни времена. През 1817 г. е посветен в рицарство от принца-регент, чиято дъщеря принцеса Шарлот, е много близка с Рафълс. По време на публикуването на книгата Рафълс спира да използва името си Томас, като предпочита да използва бащиното си име Стамфорд, за да избегне объркване сред неговите сътрудници със Сър Томас Севестър или неговия братовчед, който носи същото име. На 22 февруари Рафълс се жени за втората си съпруга София Хъл. На 15 октомври 1817 г. е назначен за генерал-губернатор на Бенгкулу и отплава да заеме поста си с новата си съпруга.

Рафълс пристига в Бенгкулу на 19 март 1818 г. Въпреки престижа, свързан с титлата генерал-губернатор, Бенгкулу е колониално блато, чийто единствен истински износ е пипер и единствено убийството на предишния жител Томас Пар привлича вниманието на англичаните в Британия. Рафълс намира мястото опустошено и веднага налага реформи, повечето подобни на тези, които налага в Ява – премахва робството и ограничава боя с петли и други подобни игри. За да замени робите, използва контингент от затворници, изпратени му от Индия. Това е и моментът, когато осъзнава важността на британското присъствие, което оспорва холандската хегемония и може да остане за постоянно печелившо за разлика от Бенгкулу или Батавия. Въпреки това стратегическата важност на лошо поддържаните, но удобни британски владения като Пенанг или Бенгкулу правят невъзможно за британците да напуснат подобни нерентабилни колонии в близост до холандците в Ява. Конкуренцията в района между Рафълс и агресивните холандци на губернатор Елут със сигурност води частично до по-късния англо-холандски договор от 1824 г. Рафълс търси алтернативи в областта, а именно в Банка, която е преотстъпена на холандците след превземането ѝ от британците по време на окупацията на Ява.

Взема се в предвид и Бинтан. Въпреки че Франсис Лайгт пренебрегва острова, преди да се установи в Пенанг през 1786 г., архипелагът Риау е атрактивен само да южната част на Малайския полуостров заради близостта му до Малака. В кореспонденцията си с Калкута Рафълс подчертава необходимостта да установи определено влияние над местните вождове, които значително намаляват след връщането на холандците. Рафълс изпраща като посланик пред холандците Томас Травърс за евентуално разширяване на британските икономически интереси. Когато това се проваля и собствената експедиция на Рафълс в новото му владение намира само коварни терени и няколко възможни за износ стоки, неговото желание да установи по-силно британско присъствие е замразено.

Англо-холандската конвенция от 1814 г. не е напълно ясна, особено по въпроса за притежанието на определени острови като например Паданг. Конвенцията от 1814 г. само връща холандската територия, която е принадлежала на Холандия преди 1803 г., която не включва Паданг. Рафълс лично предявява британско искане, като води малка експедиция до султанството на Минангкабау. Когато Рафълс потвърждава със султана абсолютното британско влияние над района, той осъзнава, че местните владетели имат само ограничена власт над добре култивираната и цивилизована страна и договорът всъщност в по-голямата си част е само символичен.

Facebook Comments