Хоторн – Понякога се радваме, че сме се събудили след лош сън. Може да е така и след смъртта.

Натаниел Хоторн или Натаниъл Хоторн (на английски: Nathaniel Hawthorne, 1804-1864) е централна фигура наамериканския ренесанс. Най-известните му произведения са „Алената буква“ (1850) и „Къщата със седемте фронтона“(1851). Хоторн е сред първите американски писатели, които изследват дълбоките мотиви в поведението на героите си. Централна тема в творчеството му е чувството за вина, породено от конфликта между стремежа към лично щастие и ограниченията на обществените норми за поведение.

ЦИТАТИ :

Nathaniel_Hawthorne 222

„Времето лети над нас, но оставя сянка след себе си.”

„Това, което наричаме недвижимо имущество – солидната земя, на която строим къщите си – е основата, на която лежи почти цялата вина в този свят.”

„Егоизмът е едно от качествата, които може да вдъхновява любовта.”

„Не трябва винаги да говорим на пазара какво ни се случва в гората.”

„Непорочността на жената съдържа, подобно на лука, няколко слоя.”

„Героят не може да бъде герой, ако не е в героичен свят.”

„Понякога се радваме, че сме се събудили след лош сън. Може да е така и след смъртта.”

„Животът е направен от мрамор и кал.”

„Щастието е пеперуда, която, ако гониш, винаги ти се изплъзва. Но ако седнеш тихо, може да кацне точно върху теб.”

„Човек не може дълго време да носи едно лице пред себе си и друго пред множеството, без накрая да се обърка и да не може да разпознае кое е истинското.”

„Нашият създател никога нямаше да ни даде такива красиви дни и дълбоки сърца, за да им се насладим, ако не е искал да ни направи безсмъртни.”

„Лесното четене означава адски трудно писане.”

„Чистата ръка не се нуждае от ръкавица, която да я покрие.”

„Точността е брат близнак на честността, а неточността – на безчестието.”

„Щастието в този свят, когато идва, идва случайно. Направете го обект на преследване и това ще заприлича на лов на диви гъски, и никога няма да го постигнете. Следвайте нещо друго и е много вероятно да откриете, че сте уловили щастието, дори и без да сте мечтали за него.”

Натаниел Хоторн
Nathaniel Hawthorne.jpg

Натаниел Хоторн през 1861 г.
Роден 4 юли 1804 г.

Салем, Масачузетс, САЩ
Починал 19 май 1864 г. (59 г.)

Плимут, Ню Хампшир,САЩ
Професия писател, консул
Националност Флаг на САЩ САЩ
Направление американски ренесанс
Известни творби „Алената буква“ (1850)
Съпруга София Пийбоди (1842-1964)
Подпис Nathaniel Hawthorne signature.svg

Натаниел Хоторн е роден на 4 юли 1804 г. в Салем, Масачузетс. Негов прадядо е участвал като съдия в печално известнитепроцеси срещу вещиците в Салем (1692). Детството на Хоторн е самотно – живее само с овдовялата си майка, на която разчита до края на живота си за морална подкрепа и утешение. Хоторн завършва колежа Боудоан в щата Мейн (1821-24), където негов състудент е бъдещият 14-ти президент на САЩ – Франклин Пърс.

От 1825 до 1836 г. Хоторн пише кратки материали за списания и вестници. Сред приятелите му е Джон О’Съливан, редактор на „Демократически преглед“. Първият роман на Хоторн, „Фаншоу“ е публикуван анонимно на разноски на автора през 1828. В него се разказва за студентския живот в един колеж. Този роман не се радва на интерес от читателската аудитория и писателят изгаря останалите непродадени бройки. Покрай издаването на „Фаншоу“, обаче, Хоторн завързва приятелство със Самюел Гудрич от Бостън, издател на популярното „Американско списание за полезни и забавни знания“. Хоторн става сътрудник на списанието, като пише предимно разкази и книжки за деца. През 1837 г. са публикувани неговите „Приказки, разказани повторно“ – книга, високо оценена от Едгар Алън По.

През 1842 г. Хоторн се сприятелява с трансценденталистите от Конкорд – Ралф Уолдо Емерсън и Хенри Дейвид Торо. Но Хоторн изпитва недоверие към интелектуалците и артистите. Той смята, че трансценденталистите гледат прекалено оптимистично на живота и забравят, че човешката природа има и своите тъмни страни. През 1842 Хоторн се жени за София Пибоди – активна участничка в трансценденталисткото движение. Поради растящото семейство и невъзможността да изкарва прехраната си като писател, Хоторн започва работа като чиновник към пристанището на Салем. След три години е уволнен.„Мразя този град“ казва Хоторн за Салем, „мразя да излизам по улиците му и да се срещам с хората му“.

През 1850 г. Хоторн публикува „Алената буква“ – изключително популярен и до днес роман за тайната любов на Естер с преподобния Артър и детето от грешната им връзка. Действието се развива в края на XVII век, когато пуританизмът в Америка е в разцвета си. Строгото пуританско общество осъжда на изолация съгрешилата Естер. Младата жена е принудена да носи алена буква „П“ (прелюбодейка), пришита върху роклята на гърдите ѝ. Естер обаче приема унижението си с достойнство. Тя живее скромно, възпитава дъщеря си в християнски добродетели и помага на бедните и болните. С годините значението на позорната буква се заличава от съзнанието на съгражданите ѝ, дъщерята се омъжва за европейски благородник, а възрастната Естер е уважавана и търсена за съвет от млади и стари. Днес образът на Естер се счита за първия образ нафеминистка – класически пример на сексуално независима жена и смела алтернатива на Ана Каренина. Влиянието на „Алената буква“ се усеща в редица по-късни произведения от американски автори, като например „Портрет на една дама“ на Хенри Джеймс, „Пробуждането“ на Кейт Шопен, „Както лежах и умирах“ (As I Lay Dying) на Уилям Фокнър.

На следващата година след публикуването на „Алената буква“ излиза и „Къщата със седемте фронтона“ (The House of the Seven Gables). В основата на историята, разказана в нея, е легендата за проклятието, отправено към рода на самия Хоторн от една жена, осъдена на смърт като вещица по време на съдебните процеси в Салем от края на 17-ти век. Проклятието носи нещастия на обитателите на голямата къща. Накрая един от потомците на убитата жена се оженва за младо момиче от прокълнатия род и така слага край на наследствения грях.

Междувременно Хоторн завързва близко приятелство с Херман Мелвил, който му посвещава романа си „Моби Дик“. Хоторн вече е охладнял към приятелите си трансценденталисти. Той лично е прекарал известно време в утопична комуна и през 1852 г. публикува „Романс за Блайдейл“ – силно критична картина на живота в комуната. Образите в този роман са базирани на исторически лица. Чрез тях Хоторн убедително разкрива неизбежните дефекти на всяко утопично общество.

През 1853 г. Франклин Пърс става президент на САЩ. Хоторн, който е написал кампанийната му биография, е назначен за консул в Ливърпул, Англия. Той остава в Ливърпул четири години, след което прекарва още година и половина в Италия. Там написва „Мраморният елен“ (1860) – история на един конфликт между невинност и виновност. Това е последният му завършен роман.

Хоторн се завръща в родината и умира на 19 май 1864 г. по време на планински поход с приятеля си Франклин Пърс. След смъртта му, неговата съпруга редактира и издава записките му. В съвременните издания на тези записки са възстановени всички променени от нея пасажи и са добавени всички пропуснати.

Nathaniel_Hawthorne


Сходни статии в Магнифисонз :

Балзак – Много кафе, много жени и никакво доверие на хората / цитати

BALZAK

Жорж Санд – Мъжът, който говори умно за любовта, не е влюбен

ChopinSandDelacroix

Клод Бастиа – О, мерзавци, вие, които се смятате за толкова велики (философия)

Claude-Frederic_Bastiat

Facebook Comments