Клод Бастиа – О, мерзавци, вие, които се смятате за толкова велики (философия)

„Държавата е фикцията, чрез която всеки иска да живее за сметка на всички останали“

Клод Фредерѝк Бастиа̀ (на френски: Claude Frédéric Bastiat) е френски политически философ и публицист, един от теоретиците на либерализма.

Фредерик Бастиа
френски философ

Роден
29 юни 1801 г.
Байон, Франция
Починал
24 декември 1850 г. (49 г.)
Рим, Папска държава

Фредерик Бастиа е роден през 1801 г. в Байон, Аквитания. През 1810 остава сирак и е отгледан от родителите на баща си. През 1818 напуска училище и се включва в международната търговска дейност, с която се занимава семейството му. Според съвременните изследователи, този период е важен за формирането на неговите политически възгледи. Томас ДиЛоренцопредполага, че опитът му в износната дейност го запознава от първа ръка с резултата от търговските ограничения.[1] Шелдън Ричман отбелязва, че той израства по време на Наполеоновите войни с тяхната значителна държавна намеса в стопанската дейност.[2]

През 1826 дядото на Бастиа умира, оставяйки му семейното имущество. Това дава възможност на Бастиа да посвети времето си на своите теоретични изследвания. Интересите му са разнообразни, като включват философия, история, политика, религия, пътуване, поезия, политическа икономия, биография.

Обществената дейност на Фредерик Бастиа започва едва през 1844, само 6 години преди смъртта му. През 1845 той публикува книгата „Икономически софизми“. Тя съдържа сатиричната „Петиция на производителите на свещи за забрана на Слънцето“, често цитирана и до днес от противниците на протекционизма. През 1846 основава Асоциацията за свободна търговия, която започва да издава свой вестник – „Льо Либър Ешанж“. Фредерик Бастиа е противник на получилия популярност след Февруарската революция социализъм. Той на два пъти е избиран в парламента (1848 и 1849). През 1849 той издава есето „Законът“, в което излага своите възгледи за отношенията между обществото и държавата.

По време на своите обиколки из Франция, целящи да пропагандират либералните идеи, Фредерик Бастиа заболява оттуберкулоза. Той умира на 24 декември 1850 в Рим, като обявява за свой духовен наследник приятеля си Гюстав дьо Молинари.

ЦИТАТИ :

  • Държавата е фикцията, чрез която всеки иска да живее за сметка на всички останали.
  • След като естествените склонности на човечеството са толкова лоши, че се налага да му бъде отнета свободата, как е възможно тогава организаторите да имат добри склонности?
  • Изобщо не мога да си представя как братството може да бъде въведено със закон, ако свободата не е разрушена със закони правосъдието не е потъпкано със закон.
  • Социализмът обърква разграничението между правителство и общество.
  • Трудът сам по себе си е тегоба, а тъй като човекът по природа бяга от тегобите, следва — и историята го доказва — че навсякъде, където ограбването изисква по-малко усилия от труда, то преобладава и никаква религия или морал не е в състояние да го спре.
  • Щом онеправданите класи си извоюват политически права, първата мисъл, която ги спохожда, не е да сложат край на ограбването (това предполага просветеност, каквато те нямат), а да организират репресивна система срещу другите класи, която се обръща и срещу самите тях.
  • Протекционизмът, социализмът и комунизмът са едно и също растение в три различни етапа от растежа си.
  • О, мерзавци, вие, които се смятате за толкова велики, а човечеството за тъй нищожно, реформирайте самите себе си! Тази задача е достатъчна за вас.
  • По света има прекалено много велики хора, прекалено много законодатели, организатори, наставници на обществата, народни водачи, бащи на нацията и т.н. Прекалено много хора се поставят над човечеството, за да господстват над него, твърде много хора смятат, че работата им е да го управляват.
  • Когато Законът и Моралът си противоречат, гражданинът се изправя пред жестокия избор или да се откаже от представата си за Морал, или да престане да спазва Закона.
  • Иска ни се Законът да е не само справедлив, но и човеколюбив. Не ни задоволява той да гарантира на всеки гражданин свободно и мирно прилагане на способностите му в интерес на неговото физическо, интелектуално и нравствено развитие; изискваме от Закона да облива нацията в благоденствие, образование и нравственост. Това е съблазнителната заблуда на Социализма.
Facebook Comments