Анатомия на раздялата – Пътят от първоначалния шок до възродената надежда. (психология)

 

Silhouette of a angry woman and man on each other.

Автор : Диляна Велева / magnifisonz.com

Раздялата отваря в нас всички истории на изоставяния в нашия живот. Колкото повече сме инвестирали в обекта на чувствата си, толкова по-силна е болката от нея. Колкото повече сме пресичали идентичностите си, толкова повече време за преодоляването на отделянето ни трябва. При нея се чувстваме емоционално ампутирани, захвърлени в реалността – зима, без цел и посока, която да следваме. Раздялата винаги размества пластовете на вътрешното време. Тя свива перспективата на бъдещето. То става права линия. Мечтите ни стоят изсъхнали, забити в хербария на трудните ни дни. Миналото ни става нажежена точка, пълна с изгарящи спомени, които по-всяко време отекват в нас неканени. В настоящето се чувстваме разпилени на хиляди парчета несбъдвания. Като обвити в целофан усещаме, че не можем да продължим напред. Всяка раздяла, ако не е била инициирана и желана от нас, е процес на тъгуване. За всеки времето за преодоляване на отделните стъпки е различно. Но общото между нас е преминаването през различните психологически стадии в процеса на тъгуването. Именно те са целта на нашето кратко пътешествие в света след раздялата:

 

  1. Шок – На този етап сме жадни за отговор на въпроса „Какво се случи?”. Вцепенени сме от случилото се.. .Чувстваме, че на всяка цена трябва да разберем причините за раздялата. Фиксираме се изцяло върху нещата, които партньорът ни е казал. Предъвкваме отново и отново всяка негова дума, опитваме се да дешифрираме жестовете му. Настроението ни лъкатуши, започваме да осъзнаваме загубата, но не можем да повярваме, че връзката ни се разпада. Често тук се появяват проблеми със съня, силно тревожни сме, объркани до степен на дезориентация. Този етап по-емоционално и болезнено го преживяваме, когато ние сме били изоставени. Фазата на неверието и шока може да продължи от няколко часа до няколко месеца, в зависимост от това до колко сме успели да предвидим края на връзката . Колкото по-неочаквана е за нас раздялата, толкова по-дълъг е този период във времето.
  2. Отричане – На този етап мисълта, която минава през екрана на съзнанието ни е “Това не може да бъде вярно”. Осъзнаваме голямата инвестиции, която сме направили.и не можем да приемем, че всичко е приключило. Тъгата на този етап се отлага, защото имаме усещането, че не можем да я понесем. Тук се ражда нереалистична надежда че взаимоотношенията ще се възстановят. Мисълта, която ни тече е „Не, това не може да се случва на мен. Нашата връзка е толкова здрава”. Отказваме да видим реалността и си мислим, че ако не я приемем, това ще означава, че раздялата не се е случила. С часове или дни може да живеем с мисълта, че това е само период, и бившите ни със сигурност ще се върнат. Възможно е все още да не кажем на близките ни, че сме скъсали, защото сами не искаме да повярваме в реалността на станалото. Вътре в себе си сме убедени, че това е временно състояние на нещата, което съвсем скоро ще се промени.
  3. Пазарене – При този стадий вътрешната логика, която ни води е “ Ако ме пуснеш отново в света си, аз ще променя всичко”. Започваме да даваме обещания за промяна на бившите си, като сме готови на отстъпки от всякакъв характер. Убедени сме, че можем да поправим всички грешки. Таим в себе си надеждата за събиране на всяка цена. В същото време стоим на ръба на вътрешната бездна като се опитваме да не падаме в нея. Заради ужаса от болката се закачаме за всяка останала надежда. Обещаваме да се променим и да решим всички проблеми във връзката. Поемаме цялата отговорност за нея. Важно на този етап да знаем, че действията и на двамата партньори са довели до края на взаимоотношенията. Не е възможно само ние да носим цялата отговорност за случилото се. Пазаренето временно отлага процеса на тъгуване.
  4. Опит за връщане обратно – Тъй като болката е много силна и страха от неизвестното надделява, ще се опитаме да накараме бившите ни партньори да опитаме наново да се съберем.Тук вътрешната логика е “Дай ми шанс и аз ще поправя всичко”. Временно в тази перспектива можем да облекчим болката от отхвърлянето. Но тъй като не е възможно да носим цялата отговорност сами, рядко връзката се връща в руслото си и обикновено ни отхвърлят наново.
  5.  Гняв – На този етап нашата скръб преминава в гняв и дори в омраза. Първоначално можем да не можем да се свържем с чувството за гняв. Тук за за първи път се ражда мисълта, че заслужаваме повече от това да бъдем жестоко отхвърлени. Можем да насочим гнева ни към партньора, ситуацията или към себе си. Той е важна част от процеса на тъгуване. Щом се намираме в неговата траектория означава , че започваме да минаваме  през процесите на тъгата.През този етап е възможно да унищожим или изхвърлим снимки или подаръци на бившите. Опитваме се по всякакъв начин да разчистим живота си от невидимото им присъствие.
  6.  Първоначално приемане – На този етап от процеса на тъгуване започваме да осмисляме неизбежността на раздялата. Спираме да се пробваме наново да се завърнем в сърцето на бившите ни. Започваме да възстановяваме собствените си граници. Това е моментът, когато първи път от много време виждаме светлината в края на тунела. Сега вече сме приели, че раздялата е факт. Знаем, че трябва да продължим напред и постепенно започваме да се връщаме в руслото на живота си като възстановяваме прекъснатите си активности.
  7.  Възродена (пренасочена) надежда – Когато времето напредва постепенно в нас се отваря ново пространство. Започваме да дишаме отново свободно. Осъзнаваме, че животът продължава. В нас вече започва да се изгражда вътрешна дистанция от случилото се. На този етап изтегляме обратно емоционалните си инвестиции. Вече можем да се вглеждаме по-свободно в миналото си и да се опитаме да си направим изводи и стратегии за това как да продължим напред. Започваме да си спомняме и да се връщаме към живота си, отпреди връзката ни. И отново в нас се ражда надеждата. Разрошена от дългото отсъствие.

С времето можем да се почувстваме отново цялостни, залепени със златния прашец на новата вяра в живота. Важно е на всеки етап на раздялата да не я приписваме на наши стабилни, вътрешни характеристики. Не ни изоставят, защото не си струваме и сме дефектни. Другите често имат мотивация , която не е свързана с нашето Аз. Не трябва да влизаме в пределите на мисловните капани. Фактът, че сега са ни изоставили, не означава, че винаги това ще бъде така и никога няма да срещнем любовта отново. Може да ни се струва, че отсега нататък животът ни ще бъде вечна мъка, но всъщност времето има способността да ни дава дистанция през която да видим логиката на случилото се. И често от тази перспектива виждаме, че това е било единственият възможен начин нещата в живота ни да се стекат. Способни сме вече да проследим нишките на вътрешната логика на станалото. Често стигаме до извода, че раздялата е била единственият възможен вариант на случване на реалността. Успешното преминаване през нея винаги ни прави по-силни и утвърдени пред самите себе си и другите. Ако успеем да си дадем обич, време и разбиране в тези периоди можем да излекуваме древните рани на изоставяния в нас. Можем да успокоим тревожното дете в нас, което някога не би могло да оцелее при една раздяла. Но сега вече от позицията на възрастни сме способни да му дадем нова перспектива. Да подредим времето в нас отново. И тогава да продължим напред по-пътя. С възродената надежда, че някъде там, по безкрайните улици на живота си, ще срещнем отново любовта.

Facebook Comments