Александър Дюма-син – Джентълмена с камелиите (биография и цитати)

alexandre_dumas2

Александър Дюма-син (на френски: Alexandre Dumas, fils) е френски писател. Той е едно от трите незаконнородени деца на писателя Александър Дюма-баща, по времето когато той е женен за Ида Ферие. Синът е най-известното от трите деца, навярно заради това, че е кръстен с името на баща си. Друга прилика между двамата е, че синът поема по стъпките на баща си като също става известен писател и драматург.

Поради еднаквостта на имената, обществото нарича двамата писатели „баща“ и „син“, за да бъдат разграничавани и произведенията им.

camelii

(Грета Гарбо в екранизацията на „Дамата с камелиите“)

Александър Дюма-син е роден на 27 юли 1824 г. и в Акта за раждане записват майка и баща – неизвестни. Родителите го признават чак след 7 години, през 1831 г. Майка му, шивачката Катрин Лор Лабе е съседка на Александър Дюма-баща. Авторът на „Тримата мускетари“ дава име на сина ѝ, но на нея го отказва. След съдебна битка малкият Александър е поверен на баща си. Темата за разпадане на семейството става основна в творчеството на сина. Психиката му пък отрано е белязана от отчаянието, което той трудно успява да превъзмогне. В детството му го прехвърлят от пансион на пансион, заради бурния живот на баща му. Въпреки прочутото име, което получава, синът е подложен на насмешки и тормоз от страна на връстниците си, които го обиждат като „копеле“. През целия си живот е бил сърдит на баща си, че е изоставил майка му, за да тича след многобройните си любовници.

В зряла възраст Александър Дюма-син става изразител на различни социални каузи. В пиесите „Незаконният син“ и „Блудният баща“ той критикува остро обществото заради неговото презрение към изоставените жени и извънбрачните деца. Занимават го и темите за семейните драми, изневярата, проституцията и развода. Заради тези му позиции в онези времена го определят като скандален автор.

През 1872 г. негов текст, защитаващ еманципацията на жените е забранен за печат. Александър Дюма-син е близък с друга, определяна и тя като скандална личност – Жорж Санд. Той дори я нарича „моята скъпа майка“.

Добрият стил е в кръвта му, наследена от великия му родител. На 17 години Александър пише първите си стихове. Започва да придружава баща си в театралните му турнета. През 1845-1846 г. двамата живеят във вила „Медичи“ в Сен Жермен ен Ле. Тогава излиза и първият му роман „Приключенията на четири жени и един папагал“.

 

Теобалд Шартран, карикатура на Александър Дюма-син в сп. „Vanity Fair“, 1879 г.

Успехът идва и при сина с публикуването на най-известната му творба „Дамата с камелиите“ през 1848 г. Четири години по-късно романът се превръща в пиеса. След една година славата нараства още, когато Джузепе Верди и Франческо Мария Пиаве правят „Травиата“. Фабулата е почерпена от историята на Мари Дюплеси, любовница на Александър Дюма-син през 1844 и 1845 г. Истинското ѝ име е Роз Алфонсин Плеси. Израснала в голяма мизерия и от малка работела като перачка, на 16 години тя се превръща в една от най-известните куртизанки на Париж. Знае да чете и да пише, свири на пиано, умее да разговаря по всякакви теми. В дома си създава салон, който бива посещаван от известни писатели и политици. В очите на ухажорите си тя е дискретна и интелигентна. След като се разделя с Дюма-син, тя става любовница на Ференц Лист. През 1846 г. в Лондон тя се омъжва за граф Едуар дьо Перего. Баща му обаче се обявява против този брак и тя се завръща във Франция. След тридневна агония, през 1847 г. тя умира, едва на 23 години. Няколко месеца по-късно Дюма-син пише поема в нейна чест и я нарича „Греховете на младостта“.

19 години след появата на „Дамата с камелиите“ писателят я описва така: „Тя беше висока, много слаба, с черни коси и розово-бяло лице. Имаше малка глава, големи издължени очи като на японка, но много живи, устните ѝ бяха червени като череши, а зъбите ѝ – най-хубавите на света. През 1844 г., когато я видях за първи път, красотата ѝ разцъфтяваше в целия си разкош. Тя умря от болест на гърдите, когато бе едва на 23 години“.

В романа Маргьорит Готие е куртизанка с голямо сърце, която напуска живота, защото не успява да овладее последиците от страстта си.

„Умря бедна в огромен апартамент, преследвана от кредиторите си. Имаше осанка по рождение, обличаше се с вкус, ходеше грациозно, почти с благородство. Понякога я вземаха за дама от висшето общество“, продължава описанието на Мари Дюплеси.

 

Бюст на Александър Дюма-син от Жан-Батист Карпо, Музей Орсе

Приживе Александър Дюма-син има много почитатели, но и доста сурови критици. „Не харесвам таланта на Александър Дюма-син. Той е измислен писател с посредствен стил, чийто творчество е изпълнено с най-странни теории“, пише за него Емил Зола. Освен „Дамата с камелиите“ Александър Дюма-син написва още десетина романи и куп театрални пиеси.

Около 1850 г. двамата Дюма престават да живеят заедно. Синът се жени през 1864 г. за Надежда фон Кноринг, вдовица на Княз Александър Наришкин. От нея има дъщеря. Двамата живеят заедно години преди това, но не могат да сключат брак преди смъртта на московския дворянин. След смъртта на Надежда, Александър се жени повторно за Хенриет Рение дьо ла Бриер, с която нямат потомство. Само няколко месеца след сватбата писателят издъхва.

Дюма-син е обявен за член на Френската академия пред 1874 г. и така заема мястото си сред безсмъртните. Юго, който не е стъпвал в Академията от 23 години, се връща, за да гласува за него. През 1884 г. Александър наследява от Адолф дьо Льовен, който е съавтор на баща му, имение в Париж, където умира на 27 ноември 1895 г. Погребват го на хълма Монмартр на 100 метра от гроба на Мари Дюплеси.

Любопитно

Негова потомка се жени за българин и живее у нас.

Валери Дюма, внучка на Александър Дюма-син, се влюбва в българин от Монпелие, омъжва се за него и идва да живее в град Дупница. Двамата с Андрей Даскалов се запознават във Франция, където младежът учи медицина. Валери пък кара курсове за медицинска сестра. Идват в България през първото десетилетие на ХХ век, а като военен лекар, Андрей Даскалов взима участие във всички войни от началото на века. Семейството има 7 деца.

ЦИТАТИ :

  • Жените не мислят за нищо или мислят за нещо друго
  • Злословието и клеветата не биха имали такава сила, ако глупостта не им проправяше път.
  • Особено обидно е това, че умът човешки има своите граници, докато човешката глупост е безпределна.

От „Дамата с камелиите“

  1.  Усилията на всички умни хора са насочени към една цел и всички силни воли се обединяват в един принцип: да бъдем добри, да бъдем млади, да бъдем честни! Злото е само суета, нека се гордеем с доброто и преди всичко да не се отчайваме. Нека не презираме жената, която не е нито майка, нито сестра, нито дъщеря, нито съпруга. Да не свеждаме уважението само до семейството и снизходителността до егоизма. Щом като бог се радва повече на разкаянието на един грешник, отколкото на сто праведника, които никога не са прегрешили, нека се опитаме да зарадваме бога. Той може да ни го върне стократно.2.  Жените са безпощадни към хората, които те не обичат.

    3.  Ако жените, които започват нашия срамен занаят, знаеха какво представлява, биха станали по-скоро камериерки. Но не. Суетността да притежават рокли, каляски, диаманти ги привлича. Вярваме на това, което слушаме, защото проституцията си има своята чест и малко по малко изхабяваме сърцето си, тялото си, красотата си. Боят се от нас като от див звяр, презират ни като парии, заобиколени сме само от хора, които взимат от нас повече, отколкото ни дават, и някой ден умираме като кучета, след като сме погубили другите и самите себе си.

    4.  Но да бъдеш истински обичан от куртизанка, е съвършено друга победа. При тях тялото е похабило душата, страстта е изгорила сърцето, развратът е бронирал чувствата. Те отдавна знаят думите, които им казваме, начините, които използуваме, за да ги завладеем, са им познати, дори са продали любовта, която вдъхват. Те обичат по задължение, а не от увлечение. Сметките, които си правят, ги пазят по-добре, отколкото майката и манастирът пазят девицата.

    5. Ако мъжете знаеха какво могат да постигнат с една сълза, те щяха да бъдат повече обичани, а ние нямаше да бъдем такива разсипници.

    6. Маргьорит за мъжете: Ние не си принадлежим. Ние не сме вече същества, а вещи. Ние сме на първо място в честолюбието им, но на последно — в уважението им.

    7. Истинската любов винаги ни прави по-добри, каквато и да е жената, вдъхваща тази обич.

    8. О, човек е много подъл и жалък, когато някое от интимните му чувства бива накърнено.

    9. Само мъжете имат силата никога да не прощават.

Facebook Comments