Ричард Бах, чиито цитати са се падали почти на всеки към кафето

El escritor Richard Bach. 128296: Author/paraglider Richard Bach hand-feeding a seagull on the wing as he stands on deck of the of the Washington State Ferry on the Puget Sound.

Ричард Бах (собственото име на английски, фамилията на немски Richard Bach) е американски писател на научнафантастика. Роден е в Оук Парк, щата Илинойс, САЩ. По майчина линия е пряк потомък на прочутия немски композиторЙохан Себастиан Бах.

Ричард Бах
Von Richthofen LYNN GARRISON - DICK BACH.jpg

Лин Гарисън и Ричард Бах по време на снимките на филма „Richthofen & Brown“, август 1970
Роден 23 юни 1936 г. (79 г.)

Оук Парк, Илинойс,Съединени американски щати
Националност Флаг на САЩ САЩ
Жанр научна фантастика

През 1959 г. завършва Калифорнийския университет в Лонг Бийч. В армията служи в авиационнитечасти. След армията работи като пилот-каскадьор и конструктор. Сътрудничи като журналист в сп. „Флаинг“. Публикувал е популяризаторските книги за авиация –„Чужденец на земята“, „Биплан“ и „Нищо случайно“.

След като през 1970 година „Джонатан Ливингстън чайката“ му донася голяма популярност в САЩ и Европа, издава книгите „Дарът на крилата“, „Илюзии“, „Няма толкова далечно място“. Втората му съпруга актрисата Лесли Периш, която среща през 1973 г., по-късно е траен съавтор на Ричард Бах (романите „Мост през вечността“ и „Едно“).

Следващата му книга – „Бягство от сигурността“ – излиза през 1995 година. А през 2008 г. излиза от печат и последната – „Живот под хипноза“.

RICHARD BAH 2

ЦИТАТИ :

  • Всичко, казано дотук, може да е погрешно.
  • Всяка велика религия започва в светлина. Но само сърцата носят светлината. Хартията не може.из романа „Едно“
  • Един от начините да избереш бъдеще е като вярваш, че то е неизбежно.из романа „Едно“
  • Единствената реалност е Любовта.из романа „Едно“
  • Единственият истински закон е този, който води към свободата.из „Джонатан Ливингстън Чайката“
  • Ето как ще провериш дали си изпълнил мисията си на Земята — ако си жив, значи не си!из романа „Илюзии“
  • За да летиш бързо като мисълта до където и да било, … трябва да започнеш с мисълта, че вече си пристигнал.из „Джонатан Ливингстън Чайката“
  • За да постигнеш нещо в живота, представи си, че вече го имаш.из романа „Мост през вечността“
  • Колко живота има вьв Вселената? Един.из романа „Едно“
  • Колкото по-просветлени ставаме,толкова ни е по-трудно да намерим хора, които да ни разбират. Колкото повече познания постигаме, толкова по-вероятно е да живеем сами.из романа „Мост през вечността“
  • Колкото повече ми се иска да свърша нещо, толкова по-рядко го наричам работа.
  • Лошите неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо!из романа „Едно“
  • Мерило за невежеството ти е степента, в която вярваш в неправдата и трагедията. Онова, което за гъсеницата е краят на света, за Учителя е пеперуда.из романа „Илюзии“
  • На човек никога не му се дава желание, без в същото време да му се даде и силата да го осъществи.из романа „Мост през вечността“
  • Не бъди обезсърчен на прощаване. Сбогуването е необходимо, за да можем да се срещнем отново. А приятелите винаги се срещат след даден период отвреме.
  • Не вярвай на това, което ти казват очите! Те могат да показват само границите. Гледай с истинското си проникновение, откривай това, което всъщност дълбоко в себе си знаеш, и тогава ще съзреш начина на летене.из „Джонатан Ливингстън Чайката“
  • Небето не е място, нито време. Небето – това е да бъдеш съвършен.из „Джонатан Ливингстън Чайката“
  • …Ние избираме следващия си свят чрез това, което сме научили в този. Не научим ли нищо, то и следващият свят ще е същият като сегашния – с все същите граници и все същите оловни тежести, които трябва да преодоляваме.из „Джонатан Ливингстън Чайката“
  • Ние можем да преобразим живота си само в този миг-вечност, който е нашето СЕГА.из романа „Едно“
  • Ние създаваме нашата собствена действителност.из романа „Едно“
  • Спорѝ за своите ограничения, и бъди сигурен, че са твои.
  • Това е познанието: не дали ще изгубим играта, а по какъв начин ще приемем загубата, какво ще научим от нея, какъв опит ще извлечем от следващите игри. Колкото и странно да ни се струва загубата е всъщност печалба.из романа „Мост през вечността“
  • Толкова сме се вторачили във външното и повърхностното, че сме забравили, че не външността определя истинската ни същност.из романа „Мост през вечността“
  • Ужасно е чувството за провал, когато се откажем от това, в което сме вярвали, но още по-лошо е, когато идеите, с които сме живели, се окажат погрешни.из романа „Едно“
  • Човек поверява живота си на това, в което вярва.из романа „Едно“
  • Е, Ричард, ние сме магнити, нали така? Не, не магнити. Къс желязо, омотан с медна жица; стига да поискаме, можем да се намагнетизираме. Да пуснем вътрешната си енергия по жицата и да привлечем когото поискаме. Магнитът изобщо не се интересува как действува. Той си е такъв, какъвто е, и по природа привлича някои неща, а на други не влияе.
Взех си от пържените картофи и се смръщих срещу Дон.
— Пропускаш нещо. Как го правя?
— Ти не правиш нищо. Космическия закон, не го ли помниш? Което си прилича, се привлича. Просто бъди такъв, какъвто си — бъди спокоен и ведър. Машинално, както излъчваш истинската си светлина, както непрекъснато се питаш „Това ли всъщност искам да правя?“ и го правиш само ако отговорът е „Да“. Това машинално отблъсква хората, които нямат какво да научат от истинския теб, и привлича онези, които имат какво да усвоят и от които ти също трябва да се учиш.
— Но за това се иска много вяра, а междуврерменно те наляга самота.
Той ме погледна някак странно иззад сандвича си.
— Вятър работа е вярата. Не се иска и грамче вяра. Иска се единствено въображение.

из романа „Илюзии“
  • Еволюцията бе направила цивилизацията управител на тази планета. Стотици хиляди години по-късно управителят се оказа не помощник, а разрушител на еволюцията, не изцелител, а паразит. Затова еволюцията си взе обратно своя дар, пренебрегна цивилизацията, спаси планетата от разума и я положи в ръцете на любовта.из романа „Едно“
  • Слънцето къпеше пейзажа в спокойно злато. Във въздуха се долавяше съвсем лек аромат на ванилия.из романа „Едно“
Facebook Comments