Ерик Бърн – в нас живеят едновременно вътрешното Дете, Родителя и Възрастния.

Eric_Berne_1969Автор – Диляна Велева / magnifisonz.com

В нас живеят едновременно вътрешното Дете, Родителя и Възрастния. Как да се научим да ги разпознаваме? Структурният анализ на личността на Ерик Бърн.

Понякога, когато наблюдаваш и слушаш хората, можеш да ги видиш как се променят пред очите ти. Това е една пълна промяна – в израза на лицето , в думите, в жестовете и сигналите на тялото. Сякаш стават изведнъж други. Толкова различни, че като че ли не съществува мост, които да свързва отделните поведения.

Един от  възможните отговори за смяната в тези  вътрешни пътувания ни дава американският психолог Ерик Бърн, създателят на Транзакционния анализ (1910 – 1970). Той представлява терапия на взаимодействието, основана на схващането, че начина, по който хората се държат в настоящето, се основава на предпоставки от миналото. Те в даден момент може да са били необходими за оцеляването на човек,  но в много случаи вече не са валидни за целите на реалността. И ни пречат . Да продължим по пътя си. За целите на транзакционния анализ, Ерик Бърн разработва структурния анализ, който е целта на нашето кратко пътешествие и една малка част от света на Ерик Бърн. Според него, в човек живеят едновременно три психологически същности . Бърн ги наименува като – Аз -Родител , Аз – Дете и  Аз – Възрастен. Те се активират в психиката ни несъзнателно при различните ситуации, в които попадаме.Тези състояния на човека не са роли, в които влизаме  за малко, а са неговата психична реалност. Его-състоянията се изписват с главни букви, за да се отличават от реалните родител, възрастен и дете в живота на човека.

Родителя включва огромна колекция от записи в мозъка на човек, възприети в ранните му години . Период , към който Бърн причислява приблизително първите пет години от живота. Всичко, което детето е видяло да правят родителите му, и всичко, което е чуло да казват, е записано в Родителя. Всеки има Родител, всеки от нас  е изпитал външни въздействия през първите пет години от живота си. Данните в Родителя се поемат и записват „направо“ без редактиране. Положението на малкото дете, неговата зависимост, неговата неспособност да се изразява с думи не му позволяват да променя, коригира или обяснява тези данни. В Родителя са записани всички предупреждения, правила и закони, които детето чува от родителите си и вижда в начина им на живот.Това е трайно записване. Човек не може да го изтрие. То е винаги на разположение и лесно се възпроизвежда през целия живот. Вътрешният Родител е от жизнено важно значение, той ни  предпазва от много опасности, като записа” Не докосвай този нож” например. Много често данните от Родителя се появяват във всекидневния живот в категорията „как да…“: как да пресека улицата, как да оправя леглото си , как да подреждам коледната елха. Много от тези наредби са подсилени от думи като „никога“ и „винаги“ и „никога “не забравяй”. Докато външните събития се записват като съвкупност от данни, която наричаме Родител, едновременно с тях се осъществява и друг вид запис. Това е записването на вътрешни събития, реакцията на малкия човек спрямо това, което вижда и чува. Именно този блок от данни, включващи „видяното, чутото, почувствуваното и разбраното“, Ерик Бърн дефинира като  вътрешното Дете.

Его-състоянието Дете включва чувствата ни , отношенията ни и моделите  на поведение, които са реминисценция от собственото ни детство. Следователно, това Его-състояние възприема външната и вътрешната действителност по начин, характерен за по-ранен възрастов етап. В психичното състояние Дете всеки човек може да бъде пренесен почти по всяко време чрез взаимоотношениета си с другите. Много от нещата, които ни се случват, нещата, които ни раняват , възстановяват ситуации от детството и предизвикват сходни чувства на тези, които сме изпитали тогава. Детето живее в нас и се отразява в способността ни  свободно да  се отдаваме на своите чувства. То ни помага открито да изразяваме потребностите си. Вътрешното дете определя начина, по който се подчиняваме на авторитетите в живота си.Отговаря за това, дали да се боим да поемаме своите отговорности или се опитваме да ги прехвърлим на някой друг.  Третата  наша психична реалност, Ерик Бърн, описва като състояние на Възрастен. Ние превключваме на нея, когато сме в състояние да участване активно в ситуацията на “тук и сега”. В състояние Възрастен, човек е в пълен контакт с външната и вътрешната реалност и то по начин, подходящ за възрастта, в която се намира в момента. Това функциониране може да бъде наречено „сегашен ум“. Поведението на личността в състояние Възрастен отговаря на неговата календарна (настояща) възраст.  То носи в себе си нашата  способност адекватно и критично да осмисляме цялата информация, която реалността ни дава. В това  състояние сме  способни реалистично миналия си опит и да вярваме в собствените си способности. И много важно умение – имаме способността да поемем отговорност за собствените си чувства и поведения.

Една от задачите на структурния анализ е да се научим да припознаваме тези различни наши състояния в себе си. Да можем да чуваме кристално ясно в себе си кога говори нараненото дете, кога плаче беззащитно. И да можем да го утешим. Да можем да отграничаваме гласа на родителя, който чертае пред нас правилата за живеене в този свят. Да можем да преценим дали това “ винаги така се прави”  е адекватно на сегашната ни реалност.И  най -важното да се научим да се доверяваме на Възрастния в себе си. Защото всеки от нас носи в себе си огромен потенциал – да бъде себе си, да се свързва с другите и себе си по най-красивия и смислен начин. Да може автентично да заяви присъствието си в света като безкраен потенциал за случвания. На срещи. На ъгъла на улиците на живота си.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *