Ромен Гари – цитати от „Сияние на жена“

ROMEN GARI

Романът на Ромен Гари „Сияние на жена“ почва с едно такси . Героят слиза от него, блъсва жената на тротоара и разпилява покупките й. Събира ги, вади да плати, но има само долари, плаща тя, влизат в кафенето да й даде чек, запознават се със сеньор Галба – вариететен дресьор на кучета, тя оставя телефона си, разделят се, по-късно той отива в апартамента й… Тези тримата са прекрачили границата на поносимост в собствените си животи. Важни са първите двама. Неговата жена се самоубива тази нощ; нейният съпруг е парализиран след катастрофа и те търсят спасение: „не е достатъчно да сме нещастни поотделно, за да бъдем щастливи заедно“. „Много правите й вежди носеха помежду си дълбока бръчка, както птицата носи тялото си“ – тя може да бъде изиграна само от Роми Шнайдер. Той – само от Ив Монтан. Филмът на Коста Гаврас е по роман на Гари.
 
 ––––––––––––––––

„Истината е, че животът ни бе захвърлил в канавката и единия, и другия, а това винаги се нарича среща.“

„Толкова жени съм познавал през живота си, че тъй да се каже, винаги съм бил сам. Твърде много значи, ни една.“

„Някои мигове имат памет.“

„Нямах и най-малкия шанс да се отърва сам и причината бе съвсем проста: прекалено много бях обичал, за да съм все още способен да живея от само себе си. Това бе абсолютна, органична невъзможност и всичко, което ме правеше мъж, бе у една жена.“

„За да обичаш, не е достатъчно да обожаваш.“

„Няма стари чанти, това са истории без любов.“

„Днес човек вече няма нужда от причини да живее, всички живеят ей така, за едното нищо.“

„Има неподходящи срещи, това е всичко. И на мен се е случвало. На теб също. Как искаш хора да разпознават истинското от фалшивото, когато умират от самота? Срещаш някого, опитваш се да го направиш интересен, измисляш го изцяло, обличаш го глава до пети в качества, затваряш очи, за да ги видиш по-добре. Ако е красив и тъп, намираш, че е умен; ако той те намира за тъпа, се чувства умен; ако забележи, че гърдите ти са увиснали, те намира за индивидуална; ако започнеш да усещаш, че е мекотело, си казваш, че трябва да му помогнеш; ако е невежа, ти пък знаеш за двама; ако иска да го прави през цялото време, си казваш, че те обича, а ако няма склонност към това, си казваш, че не това е важното; ако е стиснат, значи е прекарал бедно детство; ако е темерут, си казваш, че е естествен и продължаваш така, със зъби и нокти да отричаш очевидното, а то ти се вре в очите и ей това се нарича проблеми на двойката, проблемът на двойката, когато вече не можете да се измисляте един-друг и тогава настъпва скръбта, злобата, омразата, отломките, които се опитвате да залепите заради децата или просто защото предпочиташ да си в лайната, само не сама.“

„- Обсебваща ли съм?
– Ужасно. Когато не си тук.“

„Човек винаги е по-голям мръсник, отколкото си мисли.“

„Не с всички истини може да се живее. Често в тях няма парно и човек може да пукне от студ.“

„Хората забравят, че онова, което преживяват, не е смъртно.“

„Не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното.“

„Има моменти, в които съм в състояние да хвана ужаса, да му извия врата и да го принудя да се киска, за да пукне по-бързо. Смехът, това понякога е начин да накараш ужаса да хвърли топа.“

„- Нищо не разбирам от любов.
– То е защото самата любов разбира всичко, има отговор на всичко, разрешава всичко и просто трябва да я оставиш да действа.“

„Ние сме прекалено слаби, за да можем да си позволим да бъдем победени.“

Самотата не е крайната спирка. Всеки ден срещаме стотици хора, разминавайки се с тях на улицата или в парка, загледани в далечината и с невиждащи очи. В романа си „Сияние на жена“ Ромен Гари среща две страдащи сърца, тези на Мишел и Лидия, за да ни припомни, че любовта е възможен лек за всеки. Един ден насаме с героите и поетиката на „французина по душа“ и мирогледът се променя, а цветовете на ежедневието стават по-ярки и по-наситени. Защо? Ще разберете след 115 страници преживяване, а за сега ви представяме втора част от колекцията с нашите любими изречения от тази вдъхновяващ роман.

„Тогава ти си тук и има сияние на жена. Може би други мъже могат да живеят другаде, не и аз.“

„Говоря ви за една щастлива липса на оригиналност, защото щастието няма какво повече да измисли. Нищо от онова, което ни свързваше, не беше само наше, нищо не беше различно, изключително, имаше дълготрайност и вечност, имаше двойка, бяхме по-стари от човешката памет. Не мисля, че има щастие, което да няма все същия вкус от незапомнени времена. Хляб, сол, вино, вода, хладина и огън, двама сме, и всеки е земя, и всеки е слънце.“

„Кой би се осмелил да ти каже, че честта, мъжествеността, смисълът и смелостта да бъдеш мъж е една жена?“

„Загиваме от слабост, а това позволява всяка надежда. Слабостта винаги е съществувала поради въображението. Силата никога нищо не е измислила, защото смята, че си е самодостатъчна. Все слабостта е гениална. Мракът сигурно се е опулил, когато хората за пръв път са му драснали клечка.“

„Виждали ли сте по улицата много възрастни неразделни двойки, които се държат един за друг, докато вървят? Това е то да гориш. Колкото по-малко е останало от единия, толкова повече остава от двамата.“

„Мъжът без женската си половина ме гледаше в огледалото. Той, другият, аз, човекът без родно място. Взеха ти родното място, старче. Изборите ти, небето, полята и бостаните. А си мисля, че от цялата ми родина косите й бяха място по-тайнствено и по-сигурно дори от детските ми скривалища. Когато светлите й коси даваха приют на очите ми, преживявах моменти, за които човек може да говори само като за висше познание, основание за съществуване, което се простираше и върху всичко, което не беше тя, като че ли най-сетне разбирах каква липса и какво лишение са наточили бодлите и вкаменили камъка. Имах женска половина и не можеше и дума да става за търсене.“

„Много по-трудно е човек да говори за двойките, които остаряват в нежност, а те са най-красивите ни победи.“

„Когато човек е обичал една жена с отворени очи, с всичките си утрини, с всички поля, гори, извори и птици, разбира, че все още не я е обичал достатъчно и че светът е само началото на всичко, което остава да направите.“

„И животът има нужда от основание за живот.“

„Смисълът на живота има вкус на устни.“

„Хората винаги пълзят един към друг.“

„Да обичаш, е приключение без карта и компас, където може да се изгубиш единствено от предпазливост.“

„Когато крещим от самота, винаги крещим от обич.“

„Винаги има празни, кухи моменти, човек не може да е щастлив непрекъснато.“

„Мълчанието обича нашите крясъци, те го обгръщат особено сполучливо.“

„Говори се, че когато американските космонавти стъпили на Луната, открили там китайци. Възмутени, тъй като всеки знае, че китайците не разполагат с необходимите технологически средства, те ги натиснали да дадат обяснение. Как така сте тук, как сте стигнали до Луната, противно на всички природни закони? И тогава едно от дребните китайчета сложило юмрук върху юмрук и изиграло стълбичка, като обяснило с широка усмивка: „Едно дребно китайче, две дребни китайчета, три дребни китайчета…“

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *