Тулуз Лотрек – геният, който не порастна само физически

Граф Анри дьо Тулуз Лотрек, един от най-добрите художници на 19 век.

20141118165247!Guibert_2

Наречен „грозно малко чудовище“ от първата жена, която обича, се премества в Париж, в квартала на художниците, Монмартър. Той се отдава на изкуството и алкохола, които стават негови верни любовници. Седнал на маса в Мулен Руж или друго нощно заведение, сред смях, алкохол и проститутки, той скицира бързо нощния живот на Монмартър. На сутринта, скиците са се превърнали в картини.
Творчеството на Анри дьо Тулуз Лотрек принадлежи към постимпресионизма в изкуството. Картините му се отличават с плосък рисунък , силен контур и липса на сенки и отблясъци.Той е един от първите майстори на литографията.
За 37 години живот създава 700 платна, 350 плаката и 5000 рисунки.

В денят на неговата смърт проститутките в Париж не работят, в знак на уважение към своя благодетел и артист. Говори се, че за разлика от малкият ръст, е бил доста голям физически в друго отношение.
***
Джейн Аврил, танцьорка в Мулен Руж: „О, мосьо Лотрек, защо не сте висок и красив?“
„Още едно питие и ще стана!“

vmnnbj,

image-resize

Анри дьо Тулуз-Лотрек е роден на 24 ноември 1864 г. в замъка Боск в град Алби, Франция. Родителите му са потомци на стари аристократични фамилии. Баща му граф Алфонс дьо Тулуз-Лотрек е известен като ексцентрик, интересуващ се единствено от лов. Майка му Аделаид Тапие дьо Селейран е кротка и порядъчна жена. Първите уроци по рисуване Анри получава от чичо си Шарл, любител художник. През 1872 г. постъпва в лицея „Фонтенас“. Най-ранните му запазени рисунки са от 1873 г. Анри страда от костно заболяване, чиято същност не е установена със сигурност. На 30 май 1878 г. чупи лявата сибедрена кост при падане. През август 1879 г. чупи и дясната, което го оставя недъгав за цял живот. Болестта и последиците от нея изиграват голяма роля в по-нататъшния му живот и се отразяват в творчеството му. Изпитвайки комплекси заради недоразвитото си тяло и неугледна външност, Лотрек би могъл да се затвори в самоизолация, или да отвърне с предизвикателство на презрително-снизходителното отношение на околните. Той избира второто.

toulouse-lautrec

„Аз рисувам нещата каквито са. Аз не коментирам. Аз правя записки.

Жена, която е влюбена в друга е най-безумното същество.

Вие нищо не знаете и никога няма да узнаете; вие знаете и ще узнаете само това, което искат да ви покажат.

Трябва да умеете да търпите само себе си.

Животът е прекрасен!“

Неговото скандално поведение и начин на живот стават прословути и са обект на множество анекдоти. В 1881 г. завършва успешно лицея. Същата година взема решение да се отдаде изцяло на живописта. През 1882 г. постъпва като ученик вателието на официалния художник Леон Бона. На следващата година се мести в ателието на Фернан Кормон. От 1884 г. се установява в бохемския парижки квартал Монмартър. Става редовен посетител на известните развлекателни заведения „Елизе Монмартр„, „Мулен дьо ла Галет“ и „Ша Ноар„. Сприятелява се с артиста и съдържател на кабаре „Мирлитон„Аристид Брюан (да не се бърка с Аристид_Бриан). Поддържа интимна връзка с известния модел на художници Сюзан Валодон. Сюжети на творбите му стават кабаретата, техните постоянни посетители и артистите. Любими персонажи за него са танцьорите Ла Гулю (Лакомницата) и Валантен Безкостния.

Увлечен от бохемския живот рядко посещава ателието на Кормон. Тук през 1886 г. Тулуз-Лотрек се запознава и сприятелява сВинсент ван Гог. Получава издръжка от семейството си, благодарение на която успява да си устрои ателие. В 1888 г. участва визложбата на „Двадесетте“ в Брюксел. Същата година прекъсва връзката си със Сюзан Валодон. Открива, че е болен отсифилис. През 1889 г. се запознава с Едгар Дега от чието творчество се възхищава. Става редовен посетител на новооткритото кабаре „Мулен Руж“. На следващата година участва за втори път в изложбата на „Двадесетте„. Тук между него и художникът Анри де Гру става спречкване. Гру не е съгласен с участието на картини на Ван Гог в изложбата. Тулуз-Лотрек яростно защитава приятеля си. Двамата опоненти си обявяват дуел, който не се осъществява. От 1891 г. Тулуз-Лотрек започва да става популярен с плакатите си за „Мулен Руж“ и други увеселителни заведения, както и за Аристид Брюан. Започва да се занимава с литография.

През 1893 г. прави две изложби при галериста Морис Жоаян. Създава плакати за танцьорката Жана Аврил и певицата Ивет Гилбер. Все по-често посещава публични домове. През 1894 се настанява да живее в новооткрития публичен дом на улица „Мулен“ в Париж. В творчеството му от този период голямо място заемат произведения със сюжети от този род заведения. Сред най-известните е голямото живописно платно „В салона на улица Мулен„, завършено през 1895 г. Връща се отново към сюжетите от артистичния свят на Париж. Прави плакати за представленията на певиците Мей Милтън и Мей Белфорт. По молба на бившата звезда на „Мулен Руж“ Ла Гулю, рисува декорацията за павилиона ѝ. Предприема пътуване до Лондон, където се запознава с Оскар Уайлд и до Лисабон.

Възмутените от скандалното му поведение, роднини се събират и под ръководството на чичо му Шарл изгарят негови картини намиращи се в Алби. Впоследствие участниците в събитието отричат факта. През 1897 г. Лотрек предприема пътуване до Холандия. Тук се запознава отблизо с творбите на холандските майстори. През месец май 1898 е представена негова изложба в галерия „Гупил“ в Лондон. Здравето му все повече се влошава, поради злоупотребата с алкохол. След един пристъп на делириум тременс е настанен в психиатричната болница в Ньой където престоява от февруари до май 1899 г. След излизането си е в Кротоа, Хавр и Тоса. Есента е в Париж и се връща към предишния си начин на живот и алкохола. Лятото на 1900 г. прекарва в Хавр и Аркашон, есента в Малроме, а зимата в Бордо. Рисува много.

На 20 август 1901 г. получава паралитичен удар. Майка му го отвежда от Париж в Малроме. Тук Тулуз-Лотрек умира на 9 септември, на 36 годишна възраст.

Творчество

Творческото наследство на Тулуз-Лотрек включва около 600 картини, около 330 литографии, 31 плаката, 9 гравюри „суха игла“, 3 монотипии, хиляди рисунки и скици.

Живопис

Художникът прилага особена живописна техника, смятана за изобретение на неговия съвременник Федерико Зандоменеги. Състои се в полагане на мазки от силно разредени с терпентин маслени бои върху платно или картон. Най-често не се ползва подготвителна рисунка. По този начин се запазва свежестта и непосредствеността на творбата. Част от ефекта е прозиращия под боите картон или платно, чийто цвят обикновено не е бял.

toulouse-lautrec-2

toulouse-lautrec-4

toulouse-lautrec-5

toulouse-lautrec-6

toulouse-lautrec-7

toulouse-lautrec-9

toulouse-lautrec-8

toulouse-lautrec-10

toulouse-lautrec-11

 

Литография и плакат

Персонажите в рисунките и графиките на Лотрек са разнообразни: близки роднини, познати от висшето общество, артисти, певици, танцьорки и постоянни посетители от кабаретата, клоуни, проститутки. Острият му, насмешлив поглед търси характерните им черти и ги предава в почти гротесков вид. Не малко от моделите му смятат, че той умишлено се стреми да ги покаже в най-неблагоприятна светлина (Ивет Гилбер например). Често той е безмилостен към парижките буржоа, а към париите се отнася с известна симпатия.

В литографията Тулуз-Лотрек достига голямо майсторство. Изпълнява сложни многоцветни графики без подготвителна рисунка, работейки направо върху литографския камък. Най-популярен приживе е с плакатите си. Лотрек е един от първите значими майстори на това изкуство.

 

 

Facebook Comments