Федерико Фелини – Великанът на италианското кино

giulietta-masini-federico-fellini

Федерико Фелини съумява да обедини в себе си редки качества – да бъде режисьор от висша класа, творец на „авторско“ кино, което е далеч от нагаждането към масовия вкус и комерсиализма и в същото време винаги да събужда любов и възхищение сред чувствителните зрители.

Неговото кино разказва за социалната действителност, смесена с неговото въображение и собствения му свят: клоуни, свещеници, корумпирани аристократи и палячовци от всякакъв вид, са само част от героите, които пресичат цялостното творчество на режисьор, който никога не е забравил „провинциалното“ си миналото и детските си мечти.

Федерико Фелини (на италиански: Federico Fellini) е италиански кинорежисьор и киносценарист, представител на неореализма в италианското кино. Роден е на 20 януари 1920 г. в Римини, Италия. Починал на 31 октомври 1993 г. в Рим,Италия. Негова съпруга е италианската актриса Джулиета Мазина.

Започва кариерата си като асистент на друг голям италиански кинорежисьор Роберто Роселини. Едни от най-добрите му филми са: „Осем и половина“, „Сладък живот“, „Пътят“, „Амаркорд“. През 1948 г. се снима заедно с Ана Маняни във филма „Любовта“. Няколко месеца преди смъртта си, през март 1993 г. получава „Оскар“ за цялостно творчество. Наградата му е връчена от Марчело Мастрояни и София Лорен.

federico fellini 3


ЦИТАТИ И БИОГРАФИЯ  :

„Аз винаги режисирам същия филм. Не мога да ги различа един от друг.

Бих желал към края на живота, в онзи период на кома преди края, на сън, да ми се разкрият тайните на вселената. И после да се събудя достатъчно здрав, за да направя филм за това.

В митологията на киното „Оскар“ е най-голямата награда. Аз нямам нужда от митове. Моите мечти и митове са моят истински живот, а фантазиите са нещата, от които са направени моите филми.

Всичкото изкуство е автобиографично. Перлата е автобиографията на мидата.

Единствените граници на човешкото същество са границите на неговото въображение.

Киното е стара блудница, като цирка и вариетето, която знае как да ви предложи различни удоволствия.

federico fellini 4

Моята работа е единствената ми връзка с всичко.

Нашите мечти са нашият действителен живот. Моите фантазии и идеи не са моята реалност, а екипът, от който са направени филмите ми.

Невъзможно е да импровизираш. Правенето на филм е математичска операция. То е като изстрелването на снаряд към луната. Прекалено е дефинирано и механизирано, за да бъде наречено импровизация. Изкуството е научна операция, така че в моя случай импровизрирането е в това да имаш ухо и око за нещата, които се случват през времето, докато създаваш изображението.

Пленяват ме хора, които могат да живеят без страх от последствията, да бъдат страстни без предпазливост, хора, които безумно мразят и обичат.

Трябва да живеете сферично – в много посоки. Да приемате себе си, такъв какъвто сте, без забрани, да бъдете отворен.

Цензурата е реклама, платена от правителството.

Човек съществува единствено в това, което прави.

Щастието е просто временно състояние, което преминава в нещастие. За наше щастие, то също работи за нас – по друг начин. И всичко е част от карнавала, нали… „

Федерико Фелини

federico fellini 5

Федерико Фелини е роден на 20 януари 1920 година в Римини в семейство от средната класа. Баща му, Урбано Фелини (1894-1956), е роден в селско семейство вГамбетола и през 1915 година отива в Рим, за да учи за пекар. Майката, Ида Барбиани (1896-1984), произлиза от буржоазно религиозно римско семейство на търговци и против волята на родителите си отива да живее с Урбано Фелини в Гамбетола. Двамата се женят през 1918 година, след което се установяват в Римини, където Урбано Фелини се занимава с търговия. Федерико Фелини има по-малък брат – Рикардо (1921-1991), който става режисьор на телевизионни документални филми, и по-малка сестра – Мария Мадалена (1929-2002).

FILE - In this March 28, 1957 file photo, Federico Fellini, left, his wife Giulietta Masina, and Dino De Laurentiis hold the Oscars awarded for "La Strada" in the Hollywood section of Los Angeles, Calif. De Laurentiis, a film impresario and producer of "Serpico," "Barbarella" and "Death Wish," died Wednesday, Nov. 10, 2010 at his home in Beverly Hills, Calif. He was 91. (AP Photo/ Ellis Bosworth, File)

През 1924 година Федерико Фелини тръгва на училище. Той е прилежен ученик, а в свободното си време рисува, прави представления с кукли. Често чете популярното по това време списание „Кориери деи пиколи“, публикуващо преводи на американски комикси, които по-късно оказват влияние върху филмите му. През 1926 година Фелини гледа първия си филм, „Maciste all’Inferno“ на Гуидо Бриньоне, който му прави силно впечатление.

През 1929 година Фелини постъпва в гимназията „Юлий Цезар“, където се сприятелява с Луиджи Бендзи, прототип на Тита от филма „Амаркорд“, който по-късно е известен адвокат в Римини. По това време става член на Балила, организация, свързана с Националната фашистка партия, в която трябва да членуват младежите до 18 години. През 1933 година с родителите си за пръв път посещава Рим.

federico fellini 6

През 1937 година Федерико Фелини отваря, заедно с художника Демос Бонини, ателие за портрети в Римини. По това време в местния вестник „Доменика дел Кориере“ е публикувана първата му хумористична статия. Той решава да се занимава с карикатура и писане на скечове и през 1938 година заминава за Флоренция, където публикува първата си карикатура в седмичника „420“. През юли същата година завършва средното си образование след поправителен изпит по военно обучение.

©roma press/lapresse archivio storico spettacolo cinema anni '50 Federico Fellini nella foto: il regista Federico Fellini sul set

През септември 1939 година Фелини се записва да учи право в Римския университет, но не е сигурно дали изобщо е посещавал занятията. Той живее в семеен пансион, където се запознава с друг свой приятел, художника Риналдо Геленг. Непрекъснато нуждаещи се от пари, двамата заедно рисуват портрети на клиентите в ресторанти и кафета. За известно време Фелини работи и като репортер в ежедневниците „Пиколо“ и „Пополо ди Рома“, но бързо напуска, отегчен от съдебните репортажи.

Четири месеца след като публикува първата си статия в „Марк’Аурелио“, влиятелно двуседмично хумористично списание, Фелини става член на редакционния му съвет, постигайки успех с постоянна рубрика, озаглавена „Ще слушате ли каквото имам да ви кажа?“. Това събитие е определяно като „решаващ момент в живота на Фелини“. От 1939 до 1942 година той има постоянна работа в списанието и общува активно с писатели, автори на скечове и сценаристи, което му дава достъп до шоу бизнеса и киното. Сред неговите колеги в редакционния съвет на списанието са бъдещият режисьор Еторе Скола, сценаристът и теоретик на марксизма Чезаре Дзаватини и сценариста Бернардино Дзапони, с когото Фелини по-късно ще си сътрудничи често в своите филми.

federico fellini

През този период Фелини прави и интервюта за списанието „ЧинеМагадзино“, които също се оказват полезни за него. Той интервюира Алдо Фабридзи, най-популярният италиански вариететен изпълнител по това време, с когото установява добри лични отношения. След интервюто Фабридзи, който често изпълнява хумористични монолози, започва често да поръчва текстовоте си на Фелини.

 

4056457682_3a96ae31e0

Начало на работа в киното

През 1940 година майката на Федерико Фелини, брат му и сестра му също се установяват в Рим и четиримата живеят заедно. Фелини и Руджеро Макари, сътрудник на „Марк’Аурелио“, започват да пишат скечове за радиото и киното. Преди да навърши двадесет години, с помощта на Фабридзи, Фелини е включен в екранните надписи като автор на скечовете във филма на Марио Матоли „Пиратът съм аз!“ („Il pirata sono io!“).

Фелини напредва бързо и взима участие в множество филми на киностудиото Чинечита, като в кръга на професионалните му контакти влизат писателят Виталиано Бранкати и сценариста Риепо Телини. В навечерието на влизането на Италия във войната през юни 1940 година Фелини открива книгите на Франц Кафка, Николай Гогол, Джон Стайнбек и Уилям Фокнър, както и френските филми на Марсел Карне, Рьоне Клер и Жюлиан Дювивие. През 1941 година той публикува „Моят приятел Паскуалино“ („Il mio amico Pasqualino“), книжка от 74 страници, която в 10 глави описва абсурдните приключения на Паскуалино, alter ego на автора.

Докато пише за радиото и се опитва да избегне мобилизацията, през есента на 1942 година Фелини се запознава с бъдещата си съпруга Джулиета Мазина. Тя изпълнява ролята на Палина в радиопиесата на Фелини „Чико и Палина“ и е известна също с участията си в предавани по радиото музикални комедии, популярно развлечение в годините на войната.

През ноември 1942 година Фелини е изпратен в окупираната от италианците Либия, за да подготви сценария на „Рицари на пустинята“ („I cavalieri del deserto“), филм, режисиран от Освалдо Валенти и Джино Таламо. Той е доволен от назначението, тъй като то му дава възможност за пореден път да отсрочи повиквателната си заповед от армията. Отоговорен за спешните промени в сценария, той също режисира първите сцени от филма. Когато британците обсаждат Триполи, Фелини и колегите му успяват да напуснат града с германски военен самолет. Той посвещава на африканското си приключение специална статия в „Марк’Аурелио“.

????????????????????????????

След като при бомбардировка на Болоня медицинското досие на Фелини е унищожено, армията престава да го търси за мобилизация, но заедно с Джулиета Мазани той се укрива в апартамента на нейна леля до падането на Бенито Мусолини на 25 юли 1943 година. На 30 октомври същата година двамата се женят. Няколко месеца по-късно, след като пада по стълбите, Мазина помята. На 22 март 1944 година тя ражда син, Пиерфедерико, но три седмици по-късно детето умира от енцефалит. Тази семейна трагедия оказва трайно емоционално въздействие върху двамата и се отразява на бъдещата им работа.

След като американските и британски войски завземат Рим през юни 1944 година, Федерико Фелини и Енрико Де Сета отварят ателие и преживяват следваенната рецесия, рисувайки карикатури за американските войници. В магазина си Фелини се среща с Роберто Роселини, който подготвя филма си „Рим – открит град“ („Roma, città aperta“) и го кани да участва в сценария със скечове и диалог. Наясно с връзката на Фелини с Алдо Фабридзи,[14] Роселини иска от него да се опита да убеди Фабридзи да изиграе ролята на отец Джузепе Морозини, реален италиански свещеник, екзекутиран от германците. През 1947 година Фелини, заедно със Серджо Амидеи, е номиниран за Оскар за работата си по сценария на „Рим – открит град“.

c8756bf2fdb90b75dcdd5f3a908657d6

През 1946 година Фелини работи като сценарист и асистент-режисьор на филма на Роселини „Пайза“ („Paisà“), който го оставя да заснеме сицилианските сцени. През февруари 1948 година се запознава с Марчело Мастрояни, по това време начинаещ театрален актьор, участващ в пиеса, заедно с Джулиета Мазина.[15] Фелини установява добри работни взаимоотношения с режисьора Алберто Латуада и става съавтор на сценариите за филмите му „Без жалост“ („Senza pietà“) и „Мелницата на По“ („Il mulino del Po“). Отново работи с Роселини в антологичния филм „Любовта“ („L’Amore“) – той е съавтор на сценария на един от двата сегмента на филма, в който играе и главната роля в партньорство с Ана Маняни.

 

 

 

 

 

 

 

 

–––––––––––––––––-

–––––––––––––––––-

 

ФИЛМИ :

година филм оригинално заглавие бележки
1950 Светлините на вариетето Luci del varietà ко-режисьор с Алберто Латуада
1952 Белият шейх Lo sceicco bianco  
1953 Мамините синчета I Vitelloni  
1953 Любов в града L’amore in città сегмент – Un’agenzia matrimoniale
1954 Пътят La Strada  
1955 Мошеничество Il bidone  
1957 Нощите на Кабирия Le notti di Cabiria  
1960 Сладък живот La Dolce Vita  
1962 Бокачо ’70 Boccaccio ’70 сегмент – Le tentazioni del Dottor Antonio
1963  
1965 Жулиета на духовете Giulietta degli spiriti  
1968 Духовете на мъртвите Histoires extraordinaires сегмент – Toby Dammit
1969 Сатирикон Fellini Satyricon  
1972 Рим Roma  
1973 Амаркорд Amarcord  
1976 Казанова на Фредерико Фелини Il Casanova di Federico Fellini  
1978 Репетиция оркестър Prova d’orchestra  
1980 Градът на жените La città delle donne  
1983 И кораба плава E la nave va  
1986 Джинджър и Фред Ginger e Fred  
1987 Интервюто Intervista  
1990 Гласът на Луната La voce della luna

007_giulieta_masina_federico_fellini_theredlist

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *