Мъжът, който промени жената, която промени света (Коко Шанел и Бой Кейпъл)

chanel208_1

Габриел (Коко) Шанел среща Артър (Бой) Кейпъл в По, стар град в Пиринеите, където придружава любовника си Етиен Балзан, докато той язди, ловува и играе поло с приятелите си. На 23 дребната, с горещо тяло и екзотична красота Габриел става метреса на Балзан, богат аристократ със страст към расовите коне и расовите жени. Той е единственият й шанс да се измъкне от съдбата на прислужница, след като не успява да завладее сцената на курортния град Виши. Габриел е изцяло зависима от него, но непокорният й характер и вродената й интелигентност карат околните да се отнасят с нея като с равна. За живота си в имението на Балзан Шанел пише: „Постоянно плачех. Бях го заляла с отегчителни лъжи за нещастното ми детство… Плаках цяла година. Единствените щастливи моменти бяха, когато яздех в гората.“ Пропуска да напише само, че известно време дели Балзан с куртизанката Емилиен д’Алансон.

Отстъпвайки пред молбите й, Етиен й дава помещение, за да отвори магазин за шапки, въпреки че е скандално любовницата да работи. Именно там Бой Кейпъл посещава „изоставеното врабче“ – така мъжете наричат помежду си Габриел. Той е първият, който инвестира пари в магазина й. Артър Кейпъл прилича по някакъв начин на Коко – тъмна пареща красота, загадъчност, остър език зад здрава челюст и силна интелигентност. Постепенно, откъсвайки се от орбитата на Етиен, тя става любовница на Бой Кейпъл, който я насърчава да работи. С Етиен Шанел остава приятелка до края, дори по време на войната той й помага по много начини.

 

 –––––––––––––––

Коко Шанел не цели само да смени покровителя си. Тя не иска съдбата на куртизанка, иска независимост, свобода, власт и онзи достъп до висшето общество, който парите носят. Съдбата обаче й е приготвила изненадващ подарък. Тя се влюбва в Бой Кейпъл, а той се превръща за нея в любовник, брат, баща, всичко, което иска от живота. За първи път на 26 години тя е щастлива. Споделя живота му, изоставяйки провинцията, и се мести в неговия апартамент до „Шан-з-Елизе“.

Снимките от това време разкриват любовта, която блика от нея, въпреки сериозния й поглед. Удивителното е, че макар да са правени сто години по-рано, тя изглежда така, като че ли е снимана едва вчера – модерна някак извън модата, с андрогенния си силует, с малките тъмни сака, ризи ала Питър Пан и свободни панталони, разкриващи тънките й глезени. Необичайно пряма, но деликатна и прелъстителна, с огромна енергия и хапливо остроумие, тя е различна от останалите жени. Елегантна и женствена, Габриел се грижи за тялото си с езда, тенис и плуване, и разбира се – със строга диета.

Не знам защо жените искат всичко онова, което имат мъжете. Нали имат мъжете?

Бой Кейпъл е точният мъж за нея. Той притежава супербързи коли, скъпи коне, имения, но не смята да прекара живота си в леност и пилеене на пари. Острият ум и енергията му търсят приложение в нови посоки на бизнеса, после – в политиката, така както Шанел търси приложение на креативността и таланта си първо в модата, после в киното и балета. Също като Габриел, която отрязва косите си и се появява на вечеря в сатенени панталони, той не признава клишетата и догмите на времето – доставя му удоволствие да демонстрира сила и първичност, вечеряйки например със спортно сако сред жени, натруфени във вечерни рокли. Също като него тя е нестандартна, горда, силно амбициозна и безпощадно честна със себе си. Също като нея той притежава фина грациозност, вкус към красивия детайл, огромно въображение, очи за различното. Той е нейният Пигмалион в света на лукса, образовайки я за всичко – от това кои са добрите години за шампанското до това кои книги да прочете, кой кой е в изкуството. Тя го нарича „големият ми подарък от Съдбата“. Шанел е влязла в сърцето му, но не може да премине само една бариера – да влезе като равноправна във висшето общество. Кейпъл е част от него – наследник на корабоплавателни компании и мини за въглища, известен играч на поло и женкар. Малко неща са известни за мотивите му да прави пари, за финансовите му спекулации по време на Първата световна война, за пътуванията му по света. Авторката на книгата Лиза Чани за първи път вади на бял свят писма на Артър от времето на войната, които повдигат завесата към една необикновена любовна история

 

Кейпъл е англичанин, две години по-голям от Шанел. Учил в йезуитски колеж, стажува в бизнеса при баща си, пътувайки до Америка, Северна Африка, Персия… Той не е имал нужда като Габриел да се бори за нещо, а бизнеса е превърнал в спорт, който му носи пари. Членуването в Парижкия клуб по поло му осигурява компанията на интересни мъже и жени. Описват го като плейбой, разбивач на женски сърца. А той е имал академични награди от колежа и е бил последовател на теософите. Влюбена до уши в него, Габриел не спира да мисли за своята свобода. За да се справи с жестоката конкуренция на модния пазар, тя впряга цялата си решителност, въображение, енергия и… връзки в средите на Кейпъл. Успехът идва при нея трудно и бавно, с много работа, а не изведнъж, както се смята. Тя никога няма да забрави една разходка в Тюйлери с Бой, когато гордо му казва, че вече печели пари от малкия си бизнес. „Това не са твоите пари, а на банката“, отвръща й Кейпъл. „Ако не печеля, защо банката ми отпуска?“, пита шокираната Коко. „Защото аз съм дал парична гаранция“, отговаря той. Отчаяна, тя се връща в апартамента им, избухвайки в сълзи. Илюзията за нейната независимост е разбита. „Не можех да повярвам на ушите си. Започнах да мразя този добре възпитан мъж, който е плащал за мен, и хвърлих чантата си в лицето му“, разказва в мемоарите си Шанел. На другия ден в ранни зори тя е в малкия си магазин на улица „Камбон“ и заявява на главната си шивачка Анжел: „От сега нататък няма да съм тук за забавление, а за да натрупам пари.“

 

Бой Кейпъл в апартамента си в Париж, 1911 г.
 ––––––––––––––––––-
 

Габриел съвсем не се шегува и бутикът на булевард „Малезерб“ скоро отеснява за размаха й. Тя иска пари от Кейпъл, за да разшири модния си бизнес. Какво би се случило, ако Кейпъл виждаше само любовницата в нея и беше отказал? Вероятно Шанел щеше да отиде при Балзан, който още я обичал. Но дали бизнес се прави само с пари? Единствен Бой е вярвал в нея, а това й е дало крила. Той е наел няколко помещения на улица „Камбон“, където и до днес е Домът Шанел, а над него е апартаментът на Мадмоазел. Наистина зад всяка успяла жена стои любовта на един мъж. Кейпъл е имал още един мотив да помогне финансово – той е твърде зает, а тя се отегчава. „Безделието може много да тежи на някои жени, които са интелигентни“, пише той. Няколко години по-късно, когато магазинът на „Камбон“ се превръща в едно от най-успешните и най-модните места в Париж, Габриел му връща заема от 300 000 франка.

Шанел продължава да разширява бизнеса си и своя кръг от приятели. Сред него са вече художници и композитори като Реноар, Брак, Матис, Пикасо, Равел, Дебюси, руският балетен импресарио Дягилев, за чиито постановки тя шие костюми. „Вог“ пише ласкави рецензии за майсторството й, дамите от светския елит са й клиенти. Шанел спазва едно правило: никога не се появява, когато те са в бутика й, и внимава да не се засекат жената и метресата на един и същи мъж. Нейните модели се отличават с простота и изчистеност, със свобода на движението: семпли ризи с отворени яки, свободни сака с колан и дълги поли за разходки из природата. Новаторски са всичките й творения – от шапките до банските костюми. Тя използва за първи път евтини материи като жарсето, от което са правели мъжкото бельо, за да конструира дамски рокли по тялото. Жените в нейните дрехи вече не са паметници на отминали епохи, а личности, устремени към новото. Всъщност женската еманципация е започнала със свалянето на корсета и неудобните дрехи – нещо, което Шанел прави със замах.

Емблематична е историята на нейната жилетка. В един студен ден в курорта Довил Шанел взема пуловер на Бой Кейпъл, но за да улесни обличането му, го разрязва по средата и обточва със сатен. Кейпъл прави всичко възможно да й помага – гордо носи дрехи, направени от нея, води приятелите си в бутика й, наема за нея магазин на пъпа на Довил. Но най-добрата реклама на дрехите е самата тя: семпла и екстравагантна едновременно, приковаваща вниманието навсякъде, смела и чаровна. Изключителна.

Започва Първата световна война и Кейпъл се включва в нея като разузнавач – опасна работа, която многократно го доближава на косъм от смъртта. Посъветвана от него, Шанел бяга в Довил и пак по негов съвет оставя бутика си отворен, въпреки че почти всички магазини затварят. След година военни действия, огромен брой жертви и разруха Кейпъл успява да се измъкне само за кратка ваканция с любимата си Габриел. Замъква я южно от Биариц, в малко селце на морето. Няколко снимки на плажа показват, че те са щастливи заедно. Тя е с нещо като къса тъмна рокля, всъщност модерен бански костюм. Освен любов, правят и планове. Обсъждат следващия й бутик в Биариц, с лице към казиното, за което настоява Бой, за да събира богатите парижани, дошли на почивка. Шанел вече е натрупала състояние от 200 000 златни франка, равняващи се днес на около 700 000 евро.

Тя продължава да работи неуморно, усъвършенствайки архитектурата на дрехата, без предварителна кройка, само с ножици в ръка. Американското списание „Харпърс базар“ пише: „Жена, която няма нито една дреха Шанел в гардероба си, е обречена да изпадне от класацията на сезона.“ Изключително важно е, че Шанел променя своята маркетингова стратегия: тя се стреми да скрие колко усилено работи, за да изглежда „равна“ със своите клиенти, на които това не им се налага. Все по-органично и външно без усилия тя става част от обществото на богоизбраните.

Междувременно Кейпъл също продължава да увеличава влиянието и богатството си – неговите кораби доставят на Франция въглища по време на войната и той става един от най-богатите мъже в Европа. С изключителна ловкост и гениална предприемчивост, както години по-късно прави Онасис по време на Втората световна война, със своята флотилия доставя петрол на засегнатите страни. По време на войната Бой Кейпъл непрекъснато пътува и Париж шушука, че най-желаният ерген прекарва известно време в обятията на млади и красиви жени, когато е далеч от Габриел. Силната интуиция на Шанел й подсказва, че само една интелигентна и независима жена може да задържи интереса му – такава, каквато тя се стреми да бъде. Да живееш с такава жена обаче е предизвикателство. „Помни, че си жена“, казвал често Кейпъл на Габриел. След много години тя споделя пред приятели: „Често го забравях.“ Насърчавайки я да бъде предприемчива и самостоятелна, Кейпъл не е подозирал докъде може да стигне Коко. „Мислех, че й осигурявам занимание. А й дадох свободата“, казва с известна горчивина Кейпъл. А какво може да отблъсне един мъж повече от демонстрацията на женска сила? В правилата на играта между половете винаги ще стои една забрана, която жените не бива да нарушават. Те не бива да бъдат по-силни от мъжете в чисто мъжките игри, за каквито се смятат бизнес начинанията.

 

Младата Шанел, 1910 г.
 ––––––––––––

Точно в периода, когато Коко се изплъзва от контрола на Бой, той среща Даяна Уиндам, стройната синеока дъщеря на английски аристократ. Невинност и неусложнена женственост лъхат от нея и вероятно уморен от силата и страстта на Коко, Кейпъл се увлича по нея. Наскоро открити писма от него до Даяна разкриват искреност и нежни чувства у Кейпъл, желание да закриля младата жена. На 35 Кейпъл се влюбва, не така страстно както в Габриел, но нежно и спокойно. Двамата с Даяна се разделят няколко пъти, той й пише, че не може да се ожени за нея (явно тя е настоявала), и се връща при Габриел. „Плъзгал съм се по всякакви проклети склонове и могили. Мразя отъпкания път и тълпата. Познавам само своя свят, от другия ми се гади…“, пише Кейпъл до Даяна. Наранена, Коко казва на приятелите си: „Забавлявам се толкова много, че забравих за любовта“. Кейпъл междувременно влиза в политиката – става високопоставен офицер, помощник политически секретар на главнокомандващия английската армия. А Шанел продава шикозни пижами от сурова коприна на дамите, които искат да имат нещо удобно подръка, когато над Париж завалят бомби и трябва да се втурнат към скривалището.

През пролетта на 1918 г. Бой съобщава на Габриел, че ще се жени. Тя не реагира гневно, но е парализирана от шока. Обвинява себе си – дали нейната различност, точно онова, което той е харесвал в нея, не се е оказала прекалено голям залък за мъжката му гордост? Припомня си думите му: „Ти си горда, ти ще страдаш“. И тя страда ужасно. Когато научава, че Артър и Даяна се връщат от сватбено пътешествие в Париж, Шанел панически бяга от града и се скрива в малко градче в Алпите, за да възстанови силите си, които за първи път я напускат. По свой начин и Кейпъл страда. Ражда му се дете, но малко след това той оставя жена си и детето и прекарва Великден в лятната къща на Шанел. Не спира да се отбива в бутика й в Париж и дори купува дрехи на жена си именно оттам. Разбрала, че мъжът й не може да се откаже от Шанел, Даяна все по-често пътува в Англия и оставя Бой сам. Отношенията им стават все по-трудни, на практика те не живеят вече заедно.

Два дни преди Коледа през 1919 г. Бой Кейпъл, шофирайки колата си в Южна Франция, за да прекара празника със сестра си, а не с жена си и детето си, катастрофира и умира на място, едва на 37. Със сигурност е прекарал предния ден вечерта с Габриел, която също е извън Париж. Когато й съобщават, тя не се разплаква, само застива неподвижно. След това се качва към спалнята си и се връща с пътна чанта. Иска да види тялото му преди да е погребан. Уви, не успява, защото когато пристига след един ден в Кан, ковчегът е затворен.

Години по-късно със своя любовник княз Дмитрий Павлович тя ще направи екскурзия в Южна Франция, нелогична и объркана като маршрут, само за да спре на мястото, където е катастрофирал Бой Кейпъл. На поклонението в църквата присъства огромна тълпа хора. Липсват само Даяна и Габриел. Шанел се скрива в лятната си къща и боядисва спалнята си изцяло в черно. И въпреки че скоро моли прислугата да й направи друга стая, тя никога няма да прежали Бой. Надарена с изключително жизнелюбие и оптимизъм, ще продължи да работи все по-енергично, ще има многобройни любовници до дълбока старост, но никой от тях няма да замести в сърцето й Кейпъл. Малко известен факт е, че тя купува къща в Гарш, близо до вилата, която е наемала всяко лято. Боядисва дървените й капаци в черно и се отдава на мъката си, заобиколена само от слугите и двата териера, подарени от Кейпъл. Невероятното в случая е, че тази къща е принадлежала на Артър и Даяна. И Шанел го е знаела. Как да се слее с духа на любимия, освен да купи къщата, в която е останала частица от духа му? Три месеца след смъртта му Даяна ражда второто си дете. А Шанел се опитва да изплува от блатото на мъката, защото салонът й и модната й къща са най-горещото място в Париж и имат нужда от нея. Във всяка нейна стъпка обаче прозира духът на една неугаснала любов. Мнозина мислят, че двете преплетени С идват от Сосо и Chanel. Но е възможно да са и Chanel и Capel, тъй като тя е мразела да я наричат Коко. А нима необичайното за парфюм шише на емблематичния Chanel №5 не напомня плоското шише за уиски на капитан Кейпъл? Книгите и бронзовата статуя на Буда, подарък от него, пътуват с нея навсякъде, неговото увлечение по нумерологията и източните религии става и нейно. Шанел никога не пожелава да се омъжи, макар че Уестминстърският хецог и бившият й любовник Етиен Балзан са искали ръката й.

Сякаш със смъртта на Кейпъл тя губи част от самата себе си.

р.s. По книгата „CHANEL. Животът й отблизо“, автор Лиза Чани, издателство A&T Publishing
Представяте ли си да си купите костюм на Шанел с накриво зашити копчета, издърпани нишки на плата или непрецизна кройка? Ще се почувствате леко обидени – така се чувства всеки, който чете изключително стойностна книга, пълна с граматически и стилистични грешки.

Facebook Comments